За Зеления пакт са нужни партньори и извън ЕС
Поставените в Зеления пакт междинни цели до 2030 г . са прекомерно амбициозни и може да се отразят рестриктивно върху българската промишленост и пазара на труда . Тази теза показаха докладчиците по мнението на Икономическия и обществен съвет (ИСС) - Пламен Димитров и Васил Велев, които участваха в полемика и консултация по тематиката за Зеления пакт с българския еврокомисар Мария Габриел.
Според Велев и Димитров преходът към нисковъглеродна стопанска система би трябвало да е по-плавен , както и стопански и обществено обективен. Зеленият пакт е несъмнено нужен и е нужно да се подхващат ограничения за понижаване на каузи на въглеродната стопанска система. Но в случай че Европа желае да бъде международен водач в процеса за реализиране на индиферентност във връзка с климата, е нужна нов вид европейска дипломация, която да търси съидейници измежду страните отвън Европейски Съюз .
Професор Дулевски , ръководител на ИСС, акцентира, че ИСС отделя особено внимание на Зеления пакт, който ще дефинира развиването на България и Европа за 30 години напред. България е една от най-засегнатите държавни от Европейски Съюз във връзка с трансформацията , който следва по отношение на пакта. Но ИСС поддържа концепцията на Европейски Съюз да бъде водач в постигането на индиферентност във връзка с климата, акцентира проф. Дулевски.
Еврокомисар Мария Габриел изложи позиции на Европейската комисия, които са ориентирани към реализиране на задачите на Зеления пакт, като акцентира, че той е един от главните цели на Европейската комисия дружно с дигитализацията и задачите на Европа за хората. Тя подчертава върху опциите, които пактът открива пред страните и акцентира, че всяка една от тях, включително България, би трябвало да консолидира своя ясна позиция и в процеса на продължаващите договаряния да я отстоява с причини . Според нея правилото, който е водещ за Европейската комисия е, че политическата упоритост не би трябвало да е за сметка на обществената правдивост.
Според Мария Габриел към момента е незадоволително присъединяване на страните членки от Централна и Източна Европа , включително и на България, в европейски стратегии като " Хоризонт Европа ", във Водородния алианс, където има благоприятни условия за присъединение към съществуващи консорциуми и за придобиване на ноу-хау, в университетския европейски алианс, в Европейския новаторски съвет и други начинания на Европейска комисия. Мария Габриел насърчи присъединяване на бизнеса в европейски планове.
Според Велев и Димитров преходът към нисковъглеродна стопанска система би трябвало да е по-плавен , както и стопански и обществено обективен. Зеленият пакт е несъмнено нужен и е нужно да се подхващат ограничения за понижаване на каузи на въглеродната стопанска система. Но в случай че Европа желае да бъде международен водач в процеса за реализиране на индиферентност във връзка с климата, е нужна нов вид европейска дипломация, която да търси съидейници измежду страните отвън Европейски Съюз .
Професор Дулевски , ръководител на ИСС, акцентира, че ИСС отделя особено внимание на Зеления пакт, който ще дефинира развиването на България и Европа за 30 години напред. България е една от най-засегнатите държавни от Европейски Съюз във връзка с трансформацията , който следва по отношение на пакта. Но ИСС поддържа концепцията на Европейски Съюз да бъде водач в постигането на индиферентност във връзка с климата, акцентира проф. Дулевски.
Еврокомисар Мария Габриел изложи позиции на Европейската комисия, които са ориентирани към реализиране на задачите на Зеления пакт, като акцентира, че той е един от главните цели на Европейската комисия дружно с дигитализацията и задачите на Европа за хората. Тя подчертава върху опциите, които пактът открива пред страните и акцентира, че всяка една от тях, включително България, би трябвало да консолидира своя ясна позиция и в процеса на продължаващите договаряния да я отстоява с причини . Според нея правилото, който е водещ за Европейската комисия е, че политическата упоритост не би трябвало да е за сметка на обществената правдивост.
Според Мария Габриел към момента е незадоволително присъединяване на страните членки от Централна и Източна Европа , включително и на България, в европейски стратегии като " Хоризонт Европа ", във Водородния алианс, където има благоприятни условия за присъединение към съществуващи консорциуми и за придобиване на ноу-хау, в университетския европейски алианс, в Европейския новаторски съвет и други начинания на Европейска комисия. Мария Габриел насърчи присъединяване на бизнеса в европейски планове.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ