Постът е такова време, в което можем да се умием

...
Постът е такова време, в което можем да се умием
Коментари Харесай

Епископ Исаак : Постът не е само въздържание от храна , а е за покаяние и молитви

„ Постът е такова време, в което можем да се умием в сълзите на покаянието и посредством молитвата да потърсим Божията помощ, да ни поддържа в нашия живот и в нашите потребности, както духовни, душевни по този начин и телесни “, сподели в обръщението си към миряните в храма „ Св. вмчк Димитър Солунски “ Велбъждският свещеник Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и патриарх български Даниил.

Той разясни, че църквата е определила от 15 ноември до 25 декември да се въздържаме духовно и телесно, с цел да можем очистени да престъпим пред яслите Христови и вместо със земни блага, да се поклоним пред Господа и да му поднесем нашите тела и души, да му поднесем нашата молитва, нашата обич и поклонение.

В неделната си проповед свещеник Исаак напомни притчата, за богат човек чиято равнища дала доста плод, а негови житници към този момент били цялостни. Той решил да ги събори и направи отначало с цел да може да вмести всичко и по този начин да каже на душата си „ Почивай душо, яж, пий и се радостни, тъй като имаш доста храна и богатства за доста години “. Господ Бог го запитал, в случай че снощи дойдат и изискат душата ти, на кого ще оставиш всичко това. Бог му припомнил, че които богатеят материално не богатеят духовно. По думите на свещеник Исаак Спасителят ни припомня, че има благосъстояния, които не са от този свят.

„ Не в златото и среброто, не в храната и питието, не в облеклото е истината и не посредством тях се спасяваме и наследяваме безконечен живот, а посредством духовните каузи, посредством вярата, посредством молитвата, посредством  въздържанието, покаянието и милосърдието “, акцентира свещеник Исаак и добави, че благосъстоянието, желанието и мисълта за краткотрайни богатства, не способстват за наследяването на безконечния живот. Той напомни, че съгласно Иисус Христос нито на тялото е нужно облекло, нито на душата храна, тъй като самичък Бог знае нашите потребности и каквото ни е належащо той ни го дава даже в обилие с цел да можем да споделяме с нашите ближни, с тези които нямат.

Велбъждският свещеник Исаак напомни историята на Свети Григорий Неокесарийски, чиято памет Светата черква уважава в днешния ден.
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР