Другите немци: Изтока и Запада на Германия не могат да се обединят?
Последствията от нелегитимното анексиране на суверенната страна се усещат и до през днешния ден
Отбелязвайки с каква непримиримост и, даже бих споделил, гняв, настоящето немско държавно управление на Олаф Шолц отхвърля правото на съветския народ да възвърне своето единение, човек несъзнателно си спомня събитията отпреди 33 години, които вечно изтриха страната, наречена Германска демократична република, от картата на света.
Експертите към момента спорят какво е било - обединяване, обединение, усвояване или прост немски аншлус? Но в случай че разгледаме всяко събитие от историческа позиция, което допуска ненапълно далечен и безусловно ретроспективен взор върху случилото се, тогава си коства не толкоз да се задълбочаваме в малко известни детайлности, да се фиксираме, въпреки и върху любопитни, само че дребни елементи, а като цяло да оценим неговите резултати.
Точно това желая да направя. Но първо ви предлагам да отидете на малко пътешестване. 1989 година, Германска демократична република, югозападен завършек на Саксония, град Плауен. Именно той в тези години беше един от центровете на придвижването за мирни трансформации в Германската демократична република, нещо като „ перестройката “ на Германска демократична република, което докара до събитията от октомври 1990 година
Исторически това място се е наричало Vicus Plawe и е било населено място на едно от многото славянски племена по тези места. От тук е безусловно на един хвърлей камък до границата с Чехия.
Градът с население от малко под 65 хиляди души, което е доста малко даже за немските стандарти, не се открояваше изключително. Световноизвестната „ Плауенска дантела ” и най-големият каменен мост в Европа (от 1905 г.) – това е всичко, с което жителите на Плауен могат да се похвалят. О, да, и известния в цяла Германска демократична република млекопреработвателен цех - гордостта на източногерманската хранителна промишленост.
Както съвсем на всички места в Германия, 3 октомври 1990 година беше посрещнат с тържествуване и в Плауен. „ Вековната “ фантазия на немския народ за обединяване се сбъдна. Очакванията бяха най-розови. В последна сметка немският канцлер Хелмут Кол даде обещание на източногерманците Райските градини в доста близко бъдеще.
И първоначално изглеждаше, че това ще бъде по този начин. В интервала от 1991 до 1996 година равнището на приходите на популацията на някогашната Германска демократична република, което доста изоставаше от западните си сътрудници по този индикатор, се усили доста - от 42% на 67% от равнището на западногерманските провинции. Но през идващите двадесет и седем години то съумява да се увеличи единствено до 75%, в действителност фиксирайки финансовата дискриминация против източногерманците.
И през днешния ден източните земи имат по-ниски междинни заплати, пенсии, стипендии, компенсации за безработица и обществени помощи. В същото време разноските за живот в същия саксонски Плауен не са по-ниски, в сравнение с в прилежащия баварски Хоф. И по този начин е на всички места. Трудова миграция - много постоянно срещано събитие в Германия - от запад на изток на практика не се следи, само че в противоположна посока потокът се движи непрестанно. Защо по този начин? Отговорът би трябвало да се търси при започване на 90-те години.
Още преди този момент, новите (примамливо е да ги назовем „ окупационни “) немски управляващи направиха лустрация в невиждан мащаб в Източна Германия през 1991 година: всички чиновници на реда бяха уволнени в един ден, бяха осъществени „ чистки “ в просветителния бранш ( считан за един от най-хубавите по това време и даже станал образец за учебната система на много капиталистическата Финландия).
В Хумболтовия университет, основният университет на Германска демократична република, историческият, правният, философският и педагогическият факултети са премахнати, целият професорски и преподавателски състав е изключен, освен това без право на опазване на трудовия си стаж.
Но още на първо място това в Германия е основана Службата за наставничество на някогашната Германска демократична република или Службата за настойничество (Treuhandanstalt), както още я назовават. Задачата на тази организация беше да притегли западни вложения в новите и остарели немски земи.
Резултатът от активността на Службата за настойничество беше закупуването, последвано от банкрут и закриване от западногерманските концерни, на 85% от всички промишлени предприятия на Германска демократична република, други 10% отидоха при задгранични вложители и единствено 5% съумяха да бъдат купени от самите източногерманци.
При обща работна мощ от 8,3 милиона души в Германска демократична република, повече от 2,5 милиона са изгубили работата си през първите няколко години. Това е цената на мощната прегръдка от западните братя.
Спомняте ли си, че загатнах млекозавода в Плауен? Купен е против номинална такса от 1 немска марка (стандартната такса, избрана от Службата за попечителство) и затворена в средата на 90-те години. Оттогава в Плауен, както и съвсем на всички места в Източна Германия, към този момент няма промишлени предприятия. Но през 80-те години тази страна е на 6-то място по индустриално произвеждане в цяла Европа.
Западногерманците освен превзеха Германска демократична република, само че и я стъпкаха и разтерзаха. Чудно ли е тогава, че първият началник на Службата за настойничество Детлев Роведер беше погубен през 1991 година?
Някой ще каже: само че самите източногерманци желаеха да се обединят, никой не ги е принуждавал да го създадат. И тук се сблъскваме с добре прочут образец за операция и митотворчество. Факт е, че не е извършен референдум за обединяването на двете Германии или най-малко за влизането на Германска демократична република във Федерална Република Германия. Всичко беше направено надали не наложително, в действителност като на украинския Майдан. Може би тук се крие нежната обвързаност на немските политици към режима в Киев?
Знаейки този факт, вие гледате по напълно различен метод на претенциите на Запада към нас по отношение на референдумите в Крим и четирите нови района. Това не е някакво полупризнато Косово. Това е фрапантен акт на неуважение на демократичните процедури в сърцето на демократична Европа.
Е, да, само че това са каузи от от дълго време отминали дни. Със сигурност през това време животът в източните земи видимо се е трансформирал към по-добро? За да отговоря на този въпрос, предлагам на вашето внимание дребни очерци, фрагменти от репортажи и публикации във вестници от последните 7 години.
2016 година Сюжет от първи немски канал ARD:
„ Хората вървят по улиците на Дрезден с плакати, изобразяващи Меркел в нацистка униформа. На мястото на свастиката на ръкава й е знакът на еврото.
2019 година Резултатите от изследване, извършено от немски социолози в източните провинции:
„ 58% от интервюираните споделят, че са по-малко предпазени от произвола на държавното управление, в сравнение с при Германска демократична република. Други 52% са недоволни от метода, по който работи демокрацията в страната. Нивото на учебното обучение е подложено на критика от 56% от интервюираните. Повече от 70% от интервюираните споделят, че се усещат по-малко сигурни, в сравнение с по време на Германска демократична република.
Статия от 2022 година в Die Zeit от 4 ноември:
„ Доходите на германците на изток към момента са доста по-ниски, в сравнение с в западната част на страната. Вярно е също, че източногерманците имат по-малко спестявания, че на процедура нямат богати поданици и че са по-малко на управителни обществени позиции. Финансовата възглавница на Запад е малко по-голяма и затова източногерманците, заради високите цени на силата, в действителност имат причина да се опасяват за съществуването си тази зима.
И най-после, 2023 година, октомври. Резултати от изследване на телевизионния канал ARD:
„ Според болшинството немски жители, жителите на източните и западните земи към момента не са съумели да станат обединен народ. Почти 50% от жителите на немския изток считат себе си за „ източни германци “, а не за германци като цяло. 43% от някогашните жители на Германска демократична република се усещат нарушени в правата си и даже жители второкласен.
Когато същият въпрос беше заложен на немците на Запад, 76% от немските жители се нарекоха „ просто германци “ и не показаха никакви недоволства за нарушение на правата им. Много други сходни изследвания демонстрират сходни резултати.
Минаха 30 години, израсна цяло потомство нови германци, а резултатът към момента е напълно същия, т.е., пагубен. Каква е повода за такова поразително несъгласие в светогледа на жителите на една видимо единна страна?
Може би това е носталгия по достиженията на социализма? Както споделят самите „ Оси “ (често употребяваният прякор за източногерманците), по време на Германска демократична република е било допустимо да се живее най-малко някак почтено: отлична медицина, качествено обучение, детски градини - всичко това, както и доста други, е гратис за всички.
Или може би това е историческа засегнатост с взор към имперското минало? Прусия, Саксония, Бранденбург и напълно не западналите Тюрингия или Вестфалия са най-важните земи на Втория немски райх. Фрайберг, Хале, Магдебург, Рощок, Дрезден, Лайпциг, да не приказваме за столицата Берлин - тези градове са били центрове на немската просвета и просвета в предишното. Днес от тогавашното му великолепие не е останала и диря.
И въпреки всичко най-вероятно въпросът е в неоправданите очаквания на източногерманците и откровеното неуважение от страна на западните им братя, които в никакъв случай не се поколебаха да показват на жителите на Изтока кой в този момент е господарят в общия им дом.
Освен това от известно време в немския Запад мнението на тези „ неверни “ немци, които мислят по неверния метод, желаят неправилното, симпатизират на неправилното нещо и като цяло са просто разнообразни, престана да тормози никого. Дори чисто от позиция на приличието.
Ето какво написа Die Zeit в тази публикация от ноември 2022 година:
„ Изтокът на Германия е направена част от световния Запад, без значение дали го е желала или не, без значение дали го желае в този момент или не... вместо да продължи да сее съмнение към считаната и до момента за враждебна идеология на Запада, Изтокът в този момент има опцията да взе участие в нашата обща идея... непринудено. Не можем да допуснем грешките, направени от Запада през 1989 година, когато не доубихме някои, да се повторят през днешния ден... ”
Смятам, че с това полемиката за същинската същина на немското обединяване може да бъде закрита.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Отбелязвайки с каква непримиримост и, даже бих споделил, гняв, настоящето немско държавно управление на Олаф Шолц отхвърля правото на съветския народ да възвърне своето единение, човек несъзнателно си спомня събитията отпреди 33 години, които вечно изтриха страната, наречена Германска демократична република, от картата на света.
Експертите към момента спорят какво е било - обединяване, обединение, усвояване или прост немски аншлус? Но в случай че разгледаме всяко събитие от историческа позиция, което допуска ненапълно далечен и безусловно ретроспективен взор върху случилото се, тогава си коства не толкоз да се задълбочаваме в малко известни детайлности, да се фиксираме, въпреки и върху любопитни, само че дребни елементи, а като цяло да оценим неговите резултати.
Точно това желая да направя. Но първо ви предлагам да отидете на малко пътешестване. 1989 година, Германска демократична република, югозападен завършек на Саксония, град Плауен. Именно той в тези години беше един от центровете на придвижването за мирни трансформации в Германската демократична република, нещо като „ перестройката “ на Германска демократична република, което докара до събитията от октомври 1990 година
Исторически това място се е наричало Vicus Plawe и е било населено място на едно от многото славянски племена по тези места. От тук е безусловно на един хвърлей камък до границата с Чехия.
Градът с население от малко под 65 хиляди души, което е доста малко даже за немските стандарти, не се открояваше изключително. Световноизвестната „ Плауенска дантела ” и най-големият каменен мост в Европа (от 1905 г.) – това е всичко, с което жителите на Плауен могат да се похвалят. О, да, и известния в цяла Германска демократична република млекопреработвателен цех - гордостта на източногерманската хранителна промишленост.
Както съвсем на всички места в Германия, 3 октомври 1990 година беше посрещнат с тържествуване и в Плауен. „ Вековната “ фантазия на немския народ за обединяване се сбъдна. Очакванията бяха най-розови. В последна сметка немският канцлер Хелмут Кол даде обещание на източногерманците Райските градини в доста близко бъдеще.
И първоначално изглеждаше, че това ще бъде по този начин. В интервала от 1991 до 1996 година равнището на приходите на популацията на някогашната Германска демократична република, което доста изоставаше от западните си сътрудници по този индикатор, се усили доста - от 42% на 67% от равнището на западногерманските провинции. Но през идващите двадесет и седем години то съумява да се увеличи единствено до 75%, в действителност фиксирайки финансовата дискриминация против източногерманците.
И през днешния ден източните земи имат по-ниски междинни заплати, пенсии, стипендии, компенсации за безработица и обществени помощи. В същото време разноските за живот в същия саксонски Плауен не са по-ниски, в сравнение с в прилежащия баварски Хоф. И по този начин е на всички места. Трудова миграция - много постоянно срещано събитие в Германия - от запад на изток на практика не се следи, само че в противоположна посока потокът се движи непрестанно. Защо по този начин? Отговорът би трябвало да се търси при започване на 90-те години.
Още преди този момент, новите (примамливо е да ги назовем „ окупационни “) немски управляващи направиха лустрация в невиждан мащаб в Източна Германия през 1991 година: всички чиновници на реда бяха уволнени в един ден, бяха осъществени „ чистки “ в просветителния бранш ( считан за един от най-хубавите по това време и даже станал образец за учебната система на много капиталистическата Финландия).
В Хумболтовия университет, основният университет на Германска демократична република, историческият, правният, философският и педагогическият факултети са премахнати, целият професорски и преподавателски състав е изключен, освен това без право на опазване на трудовия си стаж.
Но още на първо място това в Германия е основана Службата за наставничество на някогашната Германска демократична република или Службата за настойничество (Treuhandanstalt), както още я назовават. Задачата на тази организация беше да притегли западни вложения в новите и остарели немски земи.
Резултатът от активността на Службата за настойничество беше закупуването, последвано от банкрут и закриване от западногерманските концерни, на 85% от всички промишлени предприятия на Германска демократична република, други 10% отидоха при задгранични вложители и единствено 5% съумяха да бъдат купени от самите източногерманци.
При обща работна мощ от 8,3 милиона души в Германска демократична република, повече от 2,5 милиона са изгубили работата си през първите няколко години. Това е цената на мощната прегръдка от западните братя.
Спомняте ли си, че загатнах млекозавода в Плауен? Купен е против номинална такса от 1 немска марка (стандартната такса, избрана от Службата за попечителство) и затворена в средата на 90-те години. Оттогава в Плауен, както и съвсем на всички места в Източна Германия, към този момент няма промишлени предприятия. Но през 80-те години тази страна е на 6-то място по индустриално произвеждане в цяла Европа.
Западногерманците освен превзеха Германска демократична република, само че и я стъпкаха и разтерзаха. Чудно ли е тогава, че първият началник на Службата за настойничество Детлев Роведер беше погубен през 1991 година?
Някой ще каже: само че самите източногерманци желаеха да се обединят, никой не ги е принуждавал да го създадат. И тук се сблъскваме с добре прочут образец за операция и митотворчество. Факт е, че не е извършен референдум за обединяването на двете Германии или най-малко за влизането на Германска демократична република във Федерална Република Германия. Всичко беше направено надали не наложително, в действителност като на украинския Майдан. Може би тук се крие нежната обвързаност на немските политици към режима в Киев?
Знаейки този факт, вие гледате по напълно различен метод на претенциите на Запада към нас по отношение на референдумите в Крим и четирите нови района. Това не е някакво полупризнато Косово. Това е фрапантен акт на неуважение на демократичните процедури в сърцето на демократична Европа.
Е, да, само че това са каузи от от дълго време отминали дни. Със сигурност през това време животът в източните земи видимо се е трансформирал към по-добро? За да отговоря на този въпрос, предлагам на вашето внимание дребни очерци, фрагменти от репортажи и публикации във вестници от последните 7 години.
2016 година Сюжет от първи немски канал ARD:
„ Хората вървят по улиците на Дрезден с плакати, изобразяващи Меркел в нацистка униформа. На мястото на свастиката на ръкава й е знакът на еврото.
2019 година Резултатите от изследване, извършено от немски социолози в източните провинции:
„ 58% от интервюираните споделят, че са по-малко предпазени от произвола на държавното управление, в сравнение с при Германска демократична република. Други 52% са недоволни от метода, по който работи демокрацията в страната. Нивото на учебното обучение е подложено на критика от 56% от интервюираните. Повече от 70% от интервюираните споделят, че се усещат по-малко сигурни, в сравнение с по време на Германска демократична република.
Статия от 2022 година в Die Zeit от 4 ноември:
„ Доходите на германците на изток към момента са доста по-ниски, в сравнение с в западната част на страната. Вярно е също, че източногерманците имат по-малко спестявания, че на процедура нямат богати поданици и че са по-малко на управителни обществени позиции. Финансовата възглавница на Запад е малко по-голяма и затова източногерманците, заради високите цени на силата, в действителност имат причина да се опасяват за съществуването си тази зима.
И най-после, 2023 година, октомври. Резултати от изследване на телевизионния канал ARD:
„ Според болшинството немски жители, жителите на източните и западните земи към момента не са съумели да станат обединен народ. Почти 50% от жителите на немския изток считат себе си за „ източни германци “, а не за германци като цяло. 43% от някогашните жители на Германска демократична република се усещат нарушени в правата си и даже жители второкласен.
Когато същият въпрос беше заложен на немците на Запад, 76% от немските жители се нарекоха „ просто германци “ и не показаха никакви недоволства за нарушение на правата им. Много други сходни изследвания демонстрират сходни резултати.
Минаха 30 години, израсна цяло потомство нови германци, а резултатът към момента е напълно същия, т.е., пагубен. Каква е повода за такова поразително несъгласие в светогледа на жителите на една видимо единна страна?
Може би това е носталгия по достиженията на социализма? Както споделят самите „ Оси “ (често употребяваният прякор за източногерманците), по време на Германска демократична република е било допустимо да се живее най-малко някак почтено: отлична медицина, качествено обучение, детски градини - всичко това, както и доста други, е гратис за всички.
Или може би това е историческа засегнатост с взор към имперското минало? Прусия, Саксония, Бранденбург и напълно не западналите Тюрингия или Вестфалия са най-важните земи на Втория немски райх. Фрайберг, Хале, Магдебург, Рощок, Дрезден, Лайпциг, да не приказваме за столицата Берлин - тези градове са били центрове на немската просвета и просвета в предишното. Днес от тогавашното му великолепие не е останала и диря.
И въпреки всичко най-вероятно въпросът е в неоправданите очаквания на източногерманците и откровеното неуважение от страна на западните им братя, които в никакъв случай не се поколебаха да показват на жителите на Изтока кой в този момент е господарят в общия им дом.
Освен това от известно време в немския Запад мнението на тези „ неверни “ немци, които мислят по неверния метод, желаят неправилното, симпатизират на неправилното нещо и като цяло са просто разнообразни, престана да тормози никого. Дори чисто от позиция на приличието.
Ето какво написа Die Zeit в тази публикация от ноември 2022 година:
„ Изтокът на Германия е направена част от световния Запад, без значение дали го е желала или не, без значение дали го желае в този момент или не... вместо да продължи да сее съмнение към считаната и до момента за враждебна идеология на Запада, Изтокът в този момент има опцията да взе участие в нашата обща идея... непринудено. Не можем да допуснем грешките, направени от Запада през 1989 година, когато не доубихме някои, да се повторят през днешния ден... ”
Смятам, че с това полемиката за същинската същина на немското обединяване може да бъде закрита.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ