Последното проучване на Ernst & Young (EY)- част от Голяма

Последното изследване на Ernst & Young (EY)- част от „ Голяма четворка “ (The Big Four) на одиторските и консултантски колоси в световен мащаб, дружно с Deloitte, PwC и KPMG, за привлекателността на Европа за вложения регистрира 7% спад на задграничните капиталови планове на континента, само че демонстрира и нова карта на растежа – изкуствен интелект, защита, зелена сила и промишлен nearshoring към Централна и Източна Европа. България има късмет, само че губи мегаинвестиции поради фрагменти, инфраструктура и мудна администрация.

Инвестициите се трансформират, а не се отдръпват – влага се в бързо
разрастващи се браншове като изкуствен интелект (AI), защита и възобновима
сила Появяват се нови центрове на напредък в Южна, Централна и Източна Европа,
които оферират конкурентни разноски, първокласен човешки запас и
целенасочена политическа поддръжка Инвеститорите остават внимателни в кратковременен проект, само че настройките
по отношение на дълготрайната прелест на Европа остават позитивни -
множеството компании чакат растеж през идващите три години

Европа остава устойчива капиталова дестинация, само че към този момент не може да разчита единствено на мащаба на единния си пазар, индустриалната си традиция и институционалната непоклатимост. Новото, пето подред изследване на EY за капиталовата прелест на континента демонстрира по едно и също време две трендове: директните задгранични вложения в Европа понижават, само че не се изтеглят; те се трансформират и се насочват към нови браншове, нови райони и по-гъвкави индустриални модели.

През 2025 година броят на плановете за директни задгранични вложения в Европа понижава със 7%. На пръв взор това е отрицателен сигнал. В световен проект обаче спадът на вложенията е повече от два пъти по-голям – 16% съгласно UNCTAD. Това значи, че макар геополитическата неустановеност, войната в Украйна, спора в Близкия изток, комерсиалното напрежение със Съединени американски щати и високите енергийни разноски, Европа към момента задържа забележителна част от доверието на вложителите.

На континента са осъществени над 5000 капиталови плана, които са основали повече от 200 000 работни места. По-притеснителният знак е точно заетостта – новите работни места по ПЧИ планове понижават с 25%. Това демонстрира, че вложителите освен са по-предпазливи, само че и все по-често осъществят по-малки, по-автоматизирани и по-високотехнологични планове. Изкуственият разсъдък към този момент не е единствено бранш, който притегля вложения, а фактор, който трансформира самата конструкция на вложенията, тъй като разрешава по-висока продуктивност с по-малко работна мощ.

Големите европейски стопански системи губят инерция

Най-силен спад се следи в трите обичайни водача по привличане на задгранични вложения. Проектите във Франция понижават със 17%, в Обединеното кралство – с 14%, а в Германия – с 10%. Това е показателно, тъй като точно тези страни дълго време бяха естественият избор за огромни индустриални, софтуерни и развойни планове.

Причините са сложни. Германия е под напън от високите енергийни разноски, по-слабото търсене от Китай и вътрешните стратегии за възобновяване на индустриалната интензивност. Франция и Обединеното кралство също усещат комбинацията от муден напредък, регулаторна трудност и по-висока цена на труда. Въпреки това картината не е еднопосочна. Лондон да вземем за пример регистрира 5% растеж на плановете с помощта на мощните си позиции във финансовите услуги и технологиите. Във Франция районът от Рона до Алпите записва двоен растеж на вложенията.

Това демонстрира новата логичност на капитала: вложителите към този момент не избират просто страна, а съответна екосистема – град, район, индустриална зона, университетска среда, достъп до фрагменти, инфраструктура и сила.

Южна, Централна и Източна Европа излизат напред

На фона на спада в огромните стопански системи, няколко страни от Южна, Централна и Източна Европа регистрират растеж. Турция усилва капиталовите си планове с 20%, Полша – с 10%, Испания – със 7%. Растеж има и в райони като Каталуния и Лисабон, които печелят от развити цифрови екосистеми и по-силно позициониране във високотехнологични услуги.

Тази смяна има стратегическо значение. ПЧИ все по-често се насочват към страни, които оферират конкурентни разноски за труд, налични индустриални терени, по-бърз достъп до инфраструктура и европейско финансиране. Инвеститорите търсят непосредственост до европейските пазари, само че и по-ниски оперативни разноски. Това е класическият nearshoring резултат – пренасяне на производства и услуги по-близо до крайните клиенти, само че отвън най-скъпите индустриални центрове на Западна Европа.

Точно тук се отваря прозорецът за България. Но този прозорец не е гаранция. В района конкуренцията към този момент е доста по-агресивна, а вложителите съпоставят освен налози и заплати, а скорост на администрацията, подготвеност на терените, достъп до фрагменти, енергийна предвидимост и политическа увереност.

Новите браншове на растежа: AI, защита и зелена сила

Най-силният сигнал в изследването на EY е секторната промяна. Инвестициите в изкуствен интелект в Европа нарастват с 96% през 2025 година и основават над 14 000 нови работни места – с 41% повече по отношение на миналата година. Инвестициите в защитата се усилват с 84%, а тези в нисковъглеродна сила – с 25%.

Това обрисува новата индустриална политика на Европа в деяние. Капиталът се насочва към технологии, сигурност и енергийна самостоятелност. Войната в Украйна и геополитическото напрежение форсираха вложенията в защита. Енергийната рецесия след 2022 година направи възобновимата сила и нисковъглеродните решения освен климатична, само че и икономическа нужда. А изкуственият разсъдък към този момент се трансформира в хоризонтална технология, която трансформира производството, услугите, логистиката, финансите и обществения бранш.

За България това е значим късмет. Страната има мощни IT компании, разрастваща се стартъп екосистема, положителни инженерни фрагменти и индустриални обичаи в електроника, машиностроене, автомобилни съставни елементи и програмен продукт. Но с цел да взе участие в този нов капиталов цикъл, тя би трябвало да премине от евтина индустриална дестинация към софтуерна и индустриална платформа с по-висока добавена стойност.

Традиционната промишленост е под напън

Обратната страна на новата капиталова карта е спадът в някои от най-големите промишлености на Европа. Чуждестранните вложения в автомобилния бранш понижават с 11%, в химическата промишленост – с 12%, а в опазването на здравето, в това число фармацевтично произвеждане и медицински произведения – с 28%.

Тези браншове са мощно изложени на високи енергийни разноски, нестабилни цени на суровините, регулаторен напън и по-труден достъп до експортни пазари. Автомобилната промишленост е в допълнение наранена от по-слабо търсене от Китай и по-бавно от предстоящото нахлуване на електрическите транспортни средства. Фармацевтиката и медицинските произведения усещат по-тежка регулаторна и финансова среда в съпоставяне със Съединени американски щати.

Това е едно от огромните предизвестия в изследването: Европа може да печели нови софтуерни вложения, само че в случай че не понижи структурните разноски за промишлеността, рискува последователно да губи обичайния си индустриален потенциал.

Американският и немският капитал се отдръпват

Друг обезпокоителен сигнал е спадът на вложенията от Съединени американски щати и Германия. Между 2019 и 2025 година американските вложения в Европа понижават с 38%, а немските – с 28%.

При американските компании аргументите са свързани с несигурността към митата, политиката „ Америка преди всичко “, данъчните тласъци и дотациите за вътрешни вложения. Освен това Азия става все по-привлекателна за американския капитал поради по-бърз напредък, разширяваща се междинна класа и развита индустриална база.

Германските компании пък са под напън от по-високи индустриални разноски, спад на маржовете, по-слабо търсене от Китай и нужда да влагат повече в личната си индустриална база. За страни като България това значи, че немските вложения към този момент няма да идват по инерция. Те би трябвало да бъдат извоювани с съответни условия, експедитивност и предвидимост.

Инвеститорите остават внимателни, само че не са изгубили доверие

Според EY 54% от интервюираните компании възнамеряват да основат или разширят активността си в Европа през идната година. Това е спад по отношение на 59% през 2025 година и 72% през 2024 година, само че към момента е над равнищата от 2021 и 2022 г.

Основният риск за привлекателността на Европа през идващите три години е геополитическото напрежение – посочено от 41% от фирмите. Делът му пораства доста по отношение на 35% през 2025 година и 27% през 2024 година Следват макроикономическите условия – муден напредък, обществен дълг и инфлационен напън от високите енергийни цени. Митата и комерсиалните бариери са третият основен риск.

Въпреки това 60% от интервюираните компании чакат привлекателността на Европа да се усили през идващите три години. Причините са огромният обединен пазар, качествената инфраструктура, квалифицираната работна мощ, университетите, иновационният капацитет и политическият фокус върху климатичния преход. Около 52% от фирмите имат вяра, че Европа ще вземе стратегическите решения, нужни за превъзмогване на слабостите в конкурентоспособността и продуктивността.

Препоръките на EY: по-ниска цена на силата и повече поддръжка за МСП

Проучването обрисува две непосредствени задания за Европа – по-силна поддръжка за дребните и междинните предприятия и по-ниски енергийни разноски.

Енергийната цена е централният проблем за индустриалната конкурентоспособност. Високата цена на електрическата енергия и газа лимитира маржовете, забавя вложенията и прави Европа по-малко конкурентна по отношение на Съединени американски щати и Азия. Намаляването на енергийните разноски би облекчило предприятията и би отключило промишлен капацитет.

Малките и междинните предприятия са другият основен детайл. Те са снабдители на огромните индустриални компании, мотор на районното развиване и източник на нововъведения. Ако Европа желае да остане капиталово привлекателна, не може да разчита единствено на огромни корпорации и стратегически планове. Тя би трябвало да понижи регулаторната тежест, да опрости данъчните и административните режими и да улесни достъпа до финансиране.

В по-широк проект EY предлага поддръжка за стратегически браншове, ускорение на цифровите нововъведения, опростяване на регулациите и по-ясни политики за конкурентоспособност. Изводът е явен: устойчивостта на Европа е реалност, само че поддържането ѝ изисква деяние, а освен тактики.

България в класацията: добър резултат по работни места, само че не и водач в района

България попада в европейската ранглиста през призмата на основаните работни места. Страната заема 15-о място с 2559 нови работни места по планове за ПЧИ и растеж от 22% на годишна база. Това е положителен сигнал, изключително на фона на общия спад в Европа.

По предварителни данни на Българска народна банка директните задгранични вложения в България през първото тримесечие на 2026 година доближават 1,9 милиарда евро – доста повече по отношение на към 411 млн. евро за същия интервал на миналата година.

Управляващият съучастник в EY Bulgaria Николай Гърнев разяснява, че макар краткосрочния спад Европа продължава да потвърждава резистентност и стратегическа прелест, като пренасочва вложенията към браншове с по-висока добавена стойност. За България, съгласно него, участието в еврозоната би трябвало да ускори интереса, тъй като основава повече предвидимост, понижава валутния риск и укрепва доверието в дълготрайната непоклатимост. Но той акцентира и изискването: страната би трябвало да надгради конкурентните си преимущества посредством целенасочени политики, развиване на гении и по-последователно възстановяване на бизнес средата и капиталовия климат.

Това е основният български въпрос. Страната има преимущества, само че те към този момент не са задоволителни сами по себе си. Плоският налог, валутната непоклатимост и участието в Европейски Съюз са добра основа. Но огромните вложители към този момент съпоставят България с Румъния, Сърбия, Полша, Унгария, Турция и Испания по доста по-практични критерии: има ли подготвен терен, има ли ток и вода, има ли хора, какъв брой време лишава разрешителното, може ли планът да започва до месеци, а не до години.

България против Румъния и Сърбия: разнообразни преимущества, разнообразни недостатъци

В борбата за огромни индустриални планове България се състезава най-пряко с Румъния и Сърбия. Според данните от EY за работни места от задгранични вложения Сърбия е на 10-о място в Европа с 6399 нови работни места, Румъния е 12-а с 5710, а България – 15-а с 2559.

Сърбия печели с нападателна политика на субсидиране. Като страна отвън Европейски Съюз тя не е лимитирана от същите правила за държавна помощ и може да предлага директни дотации за разкрито работно място. Това е мощен инструмент при привличане на трудоемки производства.

Румъния печели с мащаб. Тя разполага с по-голям вътрешен пазар, по-голям човешки запас и по-голяма индустриална база. За вложител, който би трябвало да наеме хиляди чиновници, Румъния постоянно наподобява по-сигурен избор, даже при по-високи разноски за труд.

България печели с финансова непоклатимост, невисок корпоративен налог, участие в Европейски Съюз и упования резултат от еврозоната. Страната е мощна в по-компактни, по-високотехнологични производства – електроника, датчици, кабели, авто програмен продукт, съставни елементи, машиностроене, IT услуги. Това значи по-малко работни места като брой, само че евентуално по-висока добавена стойност.

Проблемът е, че България постоянно губи мегаинвестициите не поради налозите, а поради липса на подготвени терени, дефицит на работна ръка, мудна инфраструктура и административна непредвидимост.

Къде вложителите гледат в България

Най-силен интерес към България има в няколко бранша. Първият е индустриалното произвеждане – автомобилни съставни елементи, машиностроене, електроника, логистика и вериги на доставки. Индустриалните зони към Пловдив, София, Бургас, Русе и Шумен остават съществени точки на интерес.

Вторият бранш е цифровата стопанска система – програмен продукт, IT услуги, аутсорсинг, развойни центрове и изкуствен интелект. София продължава да е водещият софтуерен център, само че последователно и други градове се пробват да развиват по-малки екосистеми.

Третият бранш е енергетиката – възобновими източници, фотоволтаици, вятърни планове, акумулатори и инфраструктура. За огромните индустриални вложители достъпът до предвидима и зелена сила става все по-голям фактор. Това значи, че капиталовата политика и енергийната политика към този момент не могат да се преглеждат настрана.

Какво желае бизнесът: подготвени терени, бързи процедури и фрагменти

Препоръките на бизнеса към страната се концентрират към няколко съответни промени.

Първата е смяна в Закона за поощряване на вложенията. Бизнесът упорства страната да може по-бързо и по-ефективно да финансира довеждаща инфраструктура – пътища, електрозахранване, газ, вода – до огромни индустриални обекти. Това би трябвало да се случва в действителни капиталови периоди, а не след години процедури.

Втората е предвидимост при скрининга на задграничните вложения. Механизмът за инспекция на вложители от трети страни е нужен от позиция на сигурността, само че не би трябвало да се трансформира в бюрократична спирачка. Бизнесът упорства за ясни критерии, къси периоди и най-малък субективизъм.

Третата е промяна на пазара на труда и процедурите за привличане на фрагменти от трети страни. Липсата на работна ръка е един от най-големите проблеми. Компаниите желаят ускорени и цифровизирани процедури за „ сини карти “, импорт на инженери, IT експерти и механически личен състав, както и по-активно държавно присъединяване в преквалификацията.

Четвъртата е основаване на действителен модел на индустриални зони вид “plug and play ”. Големите вложители не желаят да купуват земеделска земя, да сменят статута ѝ, да чакат Подробен устройствен план, Оценка на въздействието върху околната среда, присъединение към ток и вода и позволение за градеж. Те желаят подготвен терен с инфраструктура, ясни периоди и административно обслужване на едно гише.

Петата е цифровизация и облекчение на строителните процедури по Закон за устройство на територията. Законът за устройство на територията постоянно се показва като една от най-големите спънки пред вложенията. Бизнесът упорства за безмълвно единодушие, цифрово следене на преписките и по-кратки периоди за координиране с ВиК, енергийни сдружения, общини и екоинституции.

Шестата е улеснение на дълготрайните контракти за зелена сила. Големите компании все по-често изискват достъп до възобновима сила на предвидима цена. Промени, които улесняват директните контракти сред производители на зелен ток и индустриални консуматори, могат да се трансфорат в действително конкурентно преимущество.

Siemens, Rheinmetall и Liebherr: по какъв начин се вижда казусът на процедура

Примерите от последната година демонстрират по какъв начин административната среда може да реши или да провали един капиталов план.

Първият образец е пропуснатата опция с новия цех на Siemens. Германският софтуерен тръст избра Румъния, и по-конкретно Сибиу, за нов огромен въглеродно безпристрастен цех за нисковолтово съоръжение. България е била измежду евентуалните дестинации, само че не съумява да завоюва плана. При сходни вложения основното условие е бърз старт в подготвена индустриална среда. Румъния е предложила готова зона и задвижени процедури в партньорство с логистичен оператор. България не е съумяла да отговори със същата степен на подготвеност – с авансово квалифициран терен, обезпечена инфраструктура и обезпечени периоди.

Вторият образец е планът на Rheinmetall в партньорство с ВМЗ. Това е един от най-значимите индустриални планове за България през последната година и е стратегически значим поради растежа на вложенията в европейската защита. Но точно отбранителният темперамент на плана задейства спомагателни процедури по националния механизъм за скрининг на ПЧИ, както и тежки съгласувания по Закон за устройство на територията и екологични режими. Проектът се движи, само че с потребност от мощна държавна интервенция. Изводът за бизнеса е явен: не трябва единствено стратегическите планове да получават „ ръчно “ ускорение. Системата би трябвало да работи бързо и предвидимо за всеки сериозен вложител.

Третият образец е Liebherr край Пловдив, където немската компания влага близо 150 млн. лева в нов цех за авиочасти. Тук планът се случва по-лесно, тъй като компанията към този момент има опит в България, работи в развита индустриална зона и познава локалната административна среда. Това демонстрира, че когато вложителят е към този момент открит и има сътрудник на терен, рискът е по-нисък. Но за нови вложители без локална история България към момента наподобява по-трудна дестинация.

Защо Тракия икономическа зона работи

Тракия икономическа зона е образец по какъв начин частният бранш може да компенсира част от слабостите на държавната администрация. Зоната не заобикаля законите, а авансово поема процесите, които нормално забавят вложителите – смяна на статута на земята, подробни устройствени проекти, екологични процедури, инфраструктура, връзка с общини и институции.

Този модел редуцира времето за старт. Вместо вложителят да чака с години, той влиза в среда с подготвени терени, инфраструктура и административна поддръжка. Вътрешната инфраструктура – ток, газ, вода, пътища – се възнамерява авансово, а не откакто вложителят към този момент е взел решение. Това е огромната разлика сред индустриална зона като неподвижен парцел и индустриална зона като капиталова услуга.

ТИЗ предлага и модели за създаване на фабрики „ под ключ “, при които вложителят може да наеме подготвена постройка, издигната по негови условия. Това понижава финансовите разноски и форсира навлизането. Допълнително зоната работи с професионални гимназии и университети, с цел да обезпечи фрагменти посредством дуално образование и приспособени стратегии.

Успехът на ТИЗ демонстрира какво би трябвало да стане народен стандарт: подготвени терени, инфраструктура, административно обслужване и връзка с образованието.

Северна България се пробва да навакса

Дълги години капиталовата карта на България беше мощно наклонена към Южна България и коридора към автомагистрала „ Тракия “. Сега Русе и Шумен се пробват да мултиплицират сполучливия модел.

Индустриален парк ЛВЗ – Русе получава доста финансиране за реорганизация и създаване на вътрешна техническа инфраструктура. Разположението му на Дунав и близостта до Букурещ са съществени логистични преимущества. Ако паркът успее да предложи действителен “plug and play ” модел, Русе може да се трансформира в мощна индустриална врата към Централна Европа.

Индустриален парк Шумен към този момент се утвърждава като един от сполучливите образци в Североизтока. Публично-частното партньорство, съществуването на готови терени и привлечените компании в автомобилни съставни елементи, металообработка и логистика демонстрират, че Северна България може да бъде капиталова дестинация, в случай че инфраструктурната и административната подготовка са налице.

Какво дава документът „ Инвеститор клас А “

Компании със документ „ Инвеститор клас А “ могат да получат ускорено административно обслужване, поддръжка за довеждаща инфраструктура, възобновяване на част от осигуровките за новоназначени чиновници, дотации за образование и опция за придобиване на държавна или общинска земя без търг при избрани условия.

В райони с висока безработица съществуват и данъчни преференции, в това число опция за преотстъпване на корпоративен налог при реинвестиране. Това са значими принадлежности, само че бизнесът упорства те да бъдат по-бързи, по-ясни и по-лесни за използване. Защото в конкуренцията за огромни планове времето постоянно е толкоз значимо, колкото и размерът на тласъка.

Европа има резистентност, България има късмет, само че решаваща ще бъде скоростта

Проучването на EY демонстрира, че Европа не губи капиталовата си прелест, само че губи част от автоматизираното си преимущество. Континентът остава мощен поради пазара, инфраструктурата, фрагментите, университетите и нововъведенията. Но високите енергийни разноски, регулациите, геополитическата неустановеност и конкуренцията от Съединени американски щати и Азия изискват по-бързи и по-смели решения.

За България изводът е още по-конкретен. Страната има късмет да завоюва от пренасочването на вложения към Централна и Източна Европа, от еврозоната, от nearshoring наклонността и от новите браншове – AI, защита, зелена сила, електроника и високотехнологично произвеждане. Но с цел да трансформира този късмет в действителни фабрики, работни места и по-висока добавена стойност, България би трябвало да реши старите си проблеми: фрагменти, инфраструктура, терени, администрация и енергийна предвидимост.