Война и природно бедствие: Последното изригване на Везувий започва на 18 март 1944 г.
Последното изригване на Везувий е в границите на Втората международна война - през март 1944 година По това време близкият Неапол е към този момент под контрола на Съюзнически армии на Съединени американски щати и Англия.
Изригването стартира в 16:30 ч. на 18 март 1944 година, е маркирано на уеб страницата на Националния институт по геофизика и вулканология (INGV) на Италия, част от който е Везувианската обсерватория (OV).
Везувий се извисява на височина 1277 м над морското ниво покрай Неаполитанския залив. Той е единственият деен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1400 метър. Диаметърът на основата му е над три километра.
Според експертите еволюцията на Везувий може да бъде систематизирана в четири съществени етапи. Всяка има характерни характерности във връзка с еруптивния жанр и вулкано-тектонична еволюция на вулканичната сграда.
Изригването на Везувий през 1944 година
Снимка: Getty ImagesПървата фаза е интервала на еволюция и напредък, която се характеризира основно с излъчвания на лава и шлака и завърша с изригване преди към 22 000 години. Според учените това е може би най-тежкото изригване на Везувий.
Втората фаза е интервалът на огромните плинийски избухливи изригвания: преди 9000 години, преди 4000 години и изригването, разрушило Помпей през 79 година сл. Хр.
Третата фаза включва две субплиниански изригвания от 472 година сл. Хр. и от 1631 година В интервала сред тях е записана интензивна еруптивна интензивност с по-малко сила. В тази фаза огромният конус на Везувий стартира прогресивно да пораства.
Изригването на Везувий през 1944 година
Снимка: Getty ImagesЧетвъртата фаза включва интервала на интензивност на Везувий сред 1631 и 1944 година, в който вулканът се открива в сегашната си форма. Еруптивната интензивност е разграничена на 18 цикъла, в които има интензивност както от централния кратер, по този начин и от страничните отвори. За отбелязване, съгласно учените, е изригването от 1906 година, което съставлява най-енергичното изригване на Везувий през предишния век.
Снимка: БТА
Изригването на Везувий от 1944 година е последното в края на дълъг интервал на интензивност на вулкана.
Фазите му са разказани в детайли от шефа на Везувианската обсерватория Джузепе Имбо, който следи изригването от щаб, ситуиран на източния рид на Везувий, на надморска височина от 608 м. Дори по време на най-яростната пароксизмална фаза на изригването, Имбо в никакъв случай не напуща обсерваторията, излагайки живота си на риск, означават на уеб страницата на Националния институт по геофизика и вулканология. Той разграничава четири съществени етапи на изригването. Първата стартира в 16:30 ч. на 18 март 1944 година с детонация, която отчасти унищожава дребния вътрекратерен шлаков конус. Тя е последвана от два обособени потока лава от кратера, единият в югоизточна посока, а другият в северна посока, с цел да бъде отклонен от планината Сома в западна посока.
Снимка: БТА
На 19 март избухливата и ефузивна интензивност (излив на лава) става по-интензивна и лавата със скорост, варираща от 50 до 300 м/ч, стартира да се доближава до градовете Сан Себастиано и Маса ди Сома, от западната страна на вулкана.
В ранните часове на 21 март градовете бяха залети от лава. Малко преди този момент съюзническите войски неотложно проведоха евакуацията на към 7000 поданици.
На 22 март двата потока стопират надлежно на 350 м надморска височина за югоизточното течение и на надморска височина от 140 м за потока от лава, който е нахлул в Сан Себастиано.
Вторият стадий е етапа на фонтани от лава. Новата избухлива фаза стартира към 17:00 часа на 21 март с впечатляващи фонтани от лава. Имбо записва общо осем фонтана от лава с друга дълготрайност. Последният от тях продължава цели пет часа сутринта на 22 март. Продуктите, свързани с тази избухлива фаза, доближават височини от почти четири километра и, пренасяни от вятъра на 15-20 км на изток, покриват градовете сред Везувий и Агро Ночерино-Сарнезе.
Следващата част от интензивността на Везувий е смесена фаза на детонация. Следобед на 22 март фонтаните от лава отстъпват на дискретни детонации с изстрелване на вулканични бомби и образуването на еруптивен дирек с височина повече от пет километра, породени от дребни пирокластични потоци (бързо движещи се потоци от свръхнагорещени скали, пепел, сажди и токсични газове - бел. ред.). Образуват се и горещи лавини, които съставляват свлачища от нагорещен материал от кратера по скатовете на вулкана. Отлагането на тъмна пепел от колоната на изригването продължава щедро до 23 март. По време на тази фаза умират 23 души, откакто покривите на домовете им се срутват под тежестта на вулканичната пепел.
Последният четвърти стадий е сеизмично-експлозивната фаза. От 12:00 часа на 23 март детонациите стават по-редки и интензивността се трансформира на интензивна емисия на пепел и дребни еруптивни колони, не по-високи от два километра, сочат записките на Имбо. Ученият следи интензивна сеизмична интензивност и дребни пирокластични потоци на върха. Излъчването на лека пепел, настъпило на 24 март, предвещава последните стадии на еруптивната активност, избелвайки планината, като след снеговалеж. Експлозиите последователно понижават до изгубването им на 29 март.
Градовете, потърпевши най-вече от рухването на пирокластичен материал, са Терциньо, Помпей, Скафати, Ангри, Ночера, Поджомарино и Кава.
Снимка на Помпей от към 1910 година
Снимка: Getty ImagesВ отчет на Съюзническото военно държавно управление се загатва за 21 смъртни случая единствено на 26 март, заради сриване на покриви на къщи. Жителите на Сан Себастиано, Маса и Черкола, почти 10 000 души, са принудени да се изтеглят. Неапол е благоприятстван от посоката на ветровете, които отвяват облака от пепел надалеч от града. В края на изригването се появяват мофети, типична рискова опашка на вулканични изригвания, и тяхното лъчение на въглероден диоксид от кладенците и земята продължава до края на 1944 година, се сочи в уеб страницата на Националния институт по геофизика и вулканология.
Снимка: Getty Images
Исторически сведения за изригването оповестяват за височина на еруптивния дирек от почти пет километра. Тази стойност обаче е несъвместима с високата площна дисперсия на издадената пепел, която е била отсрочена на разстояние до 400 км. Вероятно изригването е подценено заради облачната завивка, която лимитира видимостта на еруптивната бликам. Последните изследвания, основани на моделиране на разпръскването на изхвърлената пепел и ветровете на огромна надморска височина, допускат височина на еруптивния (вулканичния - бел. ред.) дирек от към 10 километра, сочат актуалните учени.
Снимка на Помпей от към 1900 година
Снимка: Getty ImagesБългарска телеграфна агенция осведоми за естествената злополука в своя " Български бюлетин ", като първата информация е от 20 март:
Амстердам, 20 март 1944 година /ГТА/ Английската информационна работа се научава от Неапол, че експлоадирането на Везувий взема притеснителни размери и че то трябвало да се счита безспорно за най-голямото от всички експлоадирания от 1906 година насам.
Амстердам, 21 март 1944 година /ГТА/ Британската информационна работа оповестява от Неапол, че две села били към този момент напълно затрупани от лавата на вулкана Везувий. Жертвите не били маркирани.
Милано, 24 март 1944 година /ГТА/ Според известия от Южна Италия, изригването на Везувий вземало все по-големи и по-големи размери. Броят на потърпевшите възлизал към този момент на повече от 25 000 души.
Жителите на обитаемоте места, намиращи се в подножието на Везувий, напущали бързо жилищата си, мъчейки се да спасят имуществата си. Потокът на лавата се разделил на един по-широк и други по-малки ръкави, завличайки грамадни скали и огромни количества камъни. Тоя поток на лавата имал размерите на една река от междинна големина. Дъжд от пепел и камъни падала непрестанно над цялата област на Неаполския залив.
Мадрид, 24 март 1944 година /ГТА/ Испанската информационна организация ЕФЕ предава известие от Неапол, че новото изригване на вулкана Везувий е костувало до момента живота на 2000 души.
Мадрид, 25 март /ГТА/ Узнава се от Южна Италия, че активността на Везувий е намаляла от петък вечерта насам, само че, че има още нови изригвания. Потоците от лава се движат с 10 км. експедитивност в час и доближават до седем метра височина. Има 10 обособени потока. Облаците от изригванията доближават до 3000 метра височина и стават още по-гъсти. Върхът на Везувий е затрупан с дебела завивка сняг.
На 7 април 1944 година кратерът е изцяло блокиран, като по този метод стартира настоящият интервал на затворен канал.
След изригването през 1944 година Везувий навлиза във фаза на покой, която сега се характеризира с ниска сеизмичност и фумаролна интензивност (отделяне на газове и водна пара с вулканичен генезис и с температура над 300 градуса по Целзий - бел. ред.), сочи Националният институт по геофизика и вулканология на Италия.
