Румен Радев изпрати съболезнователно писмо по повод кончината на Верка Сидерова
Последно довиждане с " Гласа на Добруджа " ще бъде на 5 юли в столицата
Държавният глава Румен Радев изрази възхищението си от живота и творчеството на почината национална певица Верка Сидерова в особено съболезнователно писмо до фамилията и околните й. " Верка Сидерова, справедливо наричана 'Гласът на Добруджа', блестеше с ослепителен саморасъл гений, безрезервност и безгранична обич към националната ария, на която посвети живота и душата си ", съобщи президентът, представен от прессекретариата.
Румен Радев акцентира, че България се разделя с едно от огромните имена на българското фолклорно изкуство и безподобен страж на духа и традициите на нашия народ. " Безценен подарък за идните генерации остава нейният принос в Златния фонд на националното радио и телевизия и в необятната съкровищница на родния фолклор ", добави президентът в съболезнователното си писмо.
Последно довиждане в София
Поклонението пред националната певица ще се организира на 5 юли, събота, в храм " Св. Георги Победоносец " в София от 15:00 часа, оповестиха близки на Сидерова за Българска телеграфна агенция. Храмът се намира на бул. " Патриарх Евтимий " 90 в столицата.
99-годишната легенда на българския фолклор умря на 2 юли в София след дълготрайно и тежко боледуване. До последно тя се помнеше с емблематичната си имитация: " Друго не съм правила през живота си, пяла съм ".
Гласът на Добруджа
Според формалната информация от Българска телеграфна агенция, Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 година в Добрич. Още преди да стартира учебно заведение, тя към този момент знаеше стотици северняшки мелодии, които научи от майка си и баба си. Бащата на Верка е от съветски генезис - бесарабски българин на име Исидор, който в България назоваха Сидер.
Президентът Радев напомни, че певицата е отдала десетилетия от професионалния си път на Националния отбор " Филип Кутев ", с който е прославяла България по целия свят. Тя остава в историята като ненадминатата изпълнителка на " Лале ли си, зюмбюл ли си " и други емблематични песни от добруджанския фолклор.
Държавният глава Румен Радев изрази възхищението си от живота и творчеството на почината национална певица Верка Сидерова в особено съболезнователно писмо до фамилията и околните й. " Верка Сидерова, справедливо наричана 'Гласът на Добруджа', блестеше с ослепителен саморасъл гений, безрезервност и безгранична обич към националната ария, на която посвети живота и душата си ", съобщи президентът, представен от прессекретариата.
Румен Радев акцентира, че България се разделя с едно от огромните имена на българското фолклорно изкуство и безподобен страж на духа и традициите на нашия народ. " Безценен подарък за идните генерации остава нейният принос в Златния фонд на националното радио и телевизия и в необятната съкровищница на родния фолклор ", добави президентът в съболезнователното си писмо.
Последно довиждане в София
Поклонението пред националната певица ще се организира на 5 юли, събота, в храм " Св. Георги Победоносец " в София от 15:00 часа, оповестиха близки на Сидерова за Българска телеграфна агенция. Храмът се намира на бул. " Патриарх Евтимий " 90 в столицата.
99-годишната легенда на българския фолклор умря на 2 юли в София след дълготрайно и тежко боледуване. До последно тя се помнеше с емблематичната си имитация: " Друго не съм правила през живота си, пяла съм ".
Гласът на Добруджа
Според формалната информация от Българска телеграфна агенция, Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 година в Добрич. Още преди да стартира учебно заведение, тя към този момент знаеше стотици северняшки мелодии, които научи от майка си и баба си. Бащата на Верка е от съветски генезис - бесарабски българин на име Исидор, който в България назоваха Сидер.
Президентът Радев напомни, че певицата е отдала десетилетия от професионалния си път на Националния отбор " Филип Кутев ", с който е прославяла България по целия свят. Тя остава в историята като ненадминатата изпълнителка на " Лале ли си, зюмбюл ли си " и други емблематични песни от добруджанския фолклор.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ