Последният опит на президента на Съединените щати Доналд Тръмп да

Последният опит на президента на Съединените щати Доналд Тръмп да наложи спомагателни наказания на Русия идва с изумителна измама: НАТО и Европейски Съюз първо би трябвало да наложат цени от 50% до 100% на Китай.

На пръв взор звучи като самоуверен ход, който би повалил два съперника с един удар. Но този проект е толкоз безнадеждно самопровалящ се, че единствено създателят му би могъл да го сметне за брилянтен.

Както Тръмп гръмко съобщи в Truth Social:

„ НАТО би трябвало да удари Китай с цени от най-малко 50% или няма да глобяваме Русия повече. Ето по какъв начин се печели – бързо и огромно “.

Под театралността това в действителност е просто цинична тактичност на отсрочване – такава, която рискува да унищожи един така и така нежен западен съюз. Като подвига летвата толкоз високо, Тръмп на процедура освобождава Москва от отговорност, давайки на Путин по този начин нужната глътка въздух, до момента в който войната бушува.

 Тарифното искане към Китай не е просто неразумно – то е стопански самоубийствено.

Европейските членове на НАТО разчитат в огромна степен на търговията с Китай, на стойност над трилион евро годишно.

Наказателни цени от подобен мащаб биха провокирали унищожителен безпорядък във веригата за доставки, биха задействали ответни цени и биха блъснали както промишленостите, по този начин и потребителите.

Това би подкопало и деликатните старания на Европейски Съюз за ръководство на връзките му с Китай.

Брюксел е внимателен от ескалация на напрежението с Пекин, не на последно място, тъй като Блокът към момента се стреми да подписа комерсиална договорка с Индия и да отбрани личните си пазари след американските цени.

В същото време Европа реализира мъчителен прогрес в намаляването на зависимостта си от съветска сила. Някога Москва беше най-големият снабдител на Европейски Съюз. Днес делът на Москва във вноса на нефт спадна от 27% преди войната до едвам към 3% предходната година.

Подобна история се разпростира и с природния газ: Русия обезпечи почти 45% от доставките на Европейски Съюз през 2022 година, само че се чака този дял да падне до към 13% тази година.

По-рано тази година Европейски Съюз отиде по-далеч.

Блокът забрани вноса на петролни артикули, рафинирани от съветски нефт. Ходът засегна компании в Индия и Турция, които печелеха от препродажбата на съветски необработен нефт като дизел и други горива.

И въпреки всичко преходът не беше безпроблемен. Унгария и Словакия не престават да се съпротивляват, базирайки се на разноските за прекосяване към различни доставки на нефт.

Унгарският министър председател Виктор Орбан, непосредствен съдружник на Путин и Тръмп, удвои напъните си върху съветския импорт и си обезпечи краткотрайни освобождавания за нефт.

Словашкият министър Роберт Фицо назова натиска на Европейски Съюз „ безусловно недопустим “, предупреждавайки, че това ще смачка страната му с по-високи цени.

Искането на Тръмп подсказва, че той счита даже това доста понижение за незадоволително. Игнорира постигнатия прогрес и действителните провокации, пред които е изправена Европа при заместването на съветската сила.

Украинският президент Володимир Зеленски прикани Европа да форсира поетапното прекъсване, акцентирайки почти 210 милиарда евро, които Европейски Съюз е похарчил за съветска сила от 2022 година насам – пари, които зареждат военната машина на Кремъл.

Европейски Съюз се стреми да приключи всички покупки до 2028 година, до момента в който Вашингтон упорства за по-бърз период, комфортно позиционирайки американския нефт и газ като опция. Като най-големият производител на нефт в света, Съединени американски щати се стремят да се възползват от този спор, като притискат съдружниците си да купуват петрола им под прикритието на взаимност.

По-критично е, че нападателните наказания против Русия, изключително ориентирани към износа ѝ на нефт и газ, рискуват да дестабилизират международния енергиен пазар.

Русия доставя почти 10% от международния нефт и 17% от природния газ – основни жизненоважни артерии за доста стопански системи, изключително в Европа. Санкциите, които нарушават тези потоци, биха могли да провокират внезапни скокове в цените на силата, което ще увеличи инфлацията и ще натовари семействата и промишленостите, към този момент наранени от възходящите разноски.

Алтернативите на Европа, като втечнения природен газ, са скъпи и лимитирани от неналичието на инфраструктура. Отмъщението от Русия или Китай, като да вземем за пример ограничение на износа на сила или затвърждаване на личните им търговски съюзи, би могло да раздроби международните пазари и да задълбочи несигурността.

Ключови играчи в НАТО като Германия, Франция и Италия схващат тази действителност.

Те знаят, че отделянето от Китай за една нощ е полуда. Налагането на 50 до 100% цени би осакатило техните стопански системи и по подигравка на ориста би тласнало Китай още по-дълбоко в обятията на Русия, унищожавайки дребното въздействие, което Западът към момента има.

След това е Турция, член на НАТО, която отхвърля да глоби Русия въобще. Позицията на Анкара разкрива дълбоки разделения и отслабва груповия западен отговор на съветската експанзия. Данни от Центъра за проучвания на енергетиката и чистия въздух демонстрират, че Турция, членка на НАТО, е третият по величина покупател на съветски нефт след Китай и Индия.

Санкционният гамбит на Тръмп е елементарен:

 

да раздели Алианса, да забави решителните дейности и да сее комплициране. Зад помпозните му закани се крие тенденциозен опит за намаляване на НАТО посредством вбиване на клинове сред страните членки.

Той даже стигна до такава степен, че да допусна, че нахлуването с дронове в Полша, може да е било неточност.

Отново и още веднъж Тръмп отхвърля да накаже Путин или Русия свястно, повдигайки съществени въпроси дали работи като несъзнателен или непринуден актив на Москва.

Ултиматумът на Тръмп за цените е по-малко стратегически проект и по-скоро политическа димна завеса – подвига летвата толкоз високо, че смислените дейности се забавят.

Дори в случай че западните страни се подчинят на волята му, историята ни споделя, че Тръмп би намерил опрощение да не го извърши – тъкмо както с „ цените TACO “, които даде обещание на Китай (тарифи за избрани артикули, които бяха шумно оповестени, само че в никакъв случай не бяха изцяло приложени).

Ако Западът в действителност желае да държи Русия виновна, той би трябвало да отхвърли невъзможните ултиматуми и вместо това да се сплоти към прагматични, целенасочени наказания. Само посредством единение и реалистични политики НАТО може да резервира силата си, да поддържа световната непоклатимост и дейно да окаже напън върху Русия.

 

The Moscow Times; Firstpost /Превод:SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News