Последният Макроикономически бюлетин – Пролет 2025 на Банка ДСК поставя

Последният Макроикономически бюлетин – Пролет 2025 на Банка ДСК слага фокус върху устойчивостта на българската стопанска система в изискванията на възходяща световна неустановеност, подбудена от геополитически напрежения, протекционистки политики и динамичност в интернационалната търговия.

Въпреки провокациите, България резервира постоянен напредък и позитивна икономическа вероятност, като основен мотор остават вътрешните фактори – потреблението, трудовият пазар и напредъкът към еврозоната.

През 2024 година действителният Брутният вътрешен продукт на страната е повишен с 2.8%, като през последното тримесечие растежът доближава 4.1%, което слага България измежду водещите по темпове на икономическо възобновяване в Европейския съюз. За интервала до 2027 година се чака годишният напредък да се задържи сред 2.7 и 2.9 %. Банката отбелязва, че този напредък е подхранван най-много от частното ползване, което бележи растеж от 4.5% през 2024 година, както и от общественото ползване и вложенията, които се възвръщат след спада от миналата година. Същевременно износът, който през 2023 година е бил в застой, стартира постепенно да се възвръща, с прогноза за растеж от 3.9% през 2025 година

МВФ с нова прогноза за България

Инфлацията, въпреки и доста по-ниска по отношение на върховете от 2022–2023 година, остава в полезрението на анализаторите. През март 2025 година годишният ритъм доближава 4%, като растежът е подхранван от по-високи цени на комунални услуги, хлебни произведения и управлявано контролирани артикули. Банката отбелязва, че при започване на годината някои опасности за ценовата непоклатимост се материализират, в това число рискови климатични условия, които унищожават част от земеделската продукция. Прогнозите за инфлация са ревизирани леко нагоре – за 2025 година се чака средногодишно равнище от 3.4%, а до 2027 година се планува гладко понижение до към 2.3%.

istock
Безработицата се задържа към 4%, а заетостта измежду популацията във възрастовата група 20–64 години доближава 76.8%. Банката предвижда, че действителният растеж на работните заплати ще достигне 8.5% за 2025 година, което е резултат от продължаваща индексация в обществения бранш и конкуренция за фрагменти в частния. Въпреки позитивната динамичност, институцията акцентира сериозните структурни провокации – свиваща се работна мощ заради демографския спад и потребността от повишение на квалификацията посредством цифровизация и автоматизация.

Инфлацията под лупа: Данните до април ще решат ориста на България в еврозоната

Въпреки растежа на приходите и разширението на вътрешното търсене, капиталовата интензивност в страната остава лимитирана. През 2023 година общите вложения са спаднали с близо 13%, а въпреки да се чака възобновяване през 2025 година (ръст от 3%), политическата неустановеност и интернационалната неустойчивост оказват възпиращ резултат. Увеличението на запасите и разноските за защита са единствените сегменти с по-съществен принос, отбелязва банката.

Фискалната политика също се намира под напън. Очакваният бюджетен недостиг за 2025 година е -3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг доближава 24.2%, с прогноза за нарастване до 25% през 2027 година Анализаторите показват опасения по отношение на осъществяването на приходната част на бюджета и предизвестяват, че при настоящата динамичност част от финансовите разноски може още веднъж да бъдат съкратени. Отбелязва се, че държавното управление разчита на основни законодателни промени, с цел да избави финансирането по Плана за възобновяване и резистентност.

istock
С изключително внимание в отчета е прегледан процесът по присъединение на България към еврозоната. Банката чака позитивна оценка за страната през лятото на 2025 година Частният бранш към този момент е квалифициран за прехода, а държавният демонстрира прогрес в основни области, като се показва, че главният макроикономически аршин – бюджетният недостиг – е на границата на допустимото, само че към момента под надзор.

Как ще се промени паричната политика у нас след приемане на еврото

Банковият бранш в България се характеризира със непоклатимост, висока ликвидност и интензивно кредитиране. През 2024 година заемите за семейства са нарастнали с над 21%, а тези за нефинансови предприятия – с над 10%. Лихвите по жилищните заеми остават ниски, до момента в който при потребителските се следи леко покачване. След приемането на еврото се чака спомагателна ликвидност за банките, защото минималните наложителни запаси ще бъдат понижени доста – от 12% на 1%.

Относно външната търговия, България продължава да поддържа позитивно салдо, макар че през 2023 година износът е намалял, а вносът се е нараснал. Банката акцентира, че това не оказва сериозен отрицателен резултат върху икономическия напредък, защото салдото по настоящата и финансова сметка остава постоянен. Преките задгранични вложения обаче означават спад през последната година – от 8.4 на 5.7 милиарда лв. – което анализаторите отдават на външната неустановеност и конкуренцията от други страни в Централна и Източна Европа.

Макроикономическият разбор на Банка ДСК показва България като страна, която съумява да поддържа макроикономическа непоклатимост в изискванията на световни земетресения. Основните опасности остават свързани с външната среда, дефицита на работна ръка и бавното движение на структурни промени. Въпреки това, страната е на прав път към еврозоната, а позитивните трендове в потреблението, приходите и банковата непоклатимост основават предпоставки за продължение на конвергенцията с Европейски Съюз.