Защо безработицата днес е по-тежка, отколкото през Голямата депресия?
Последният отчет сподели нов бездънен растеж на безработните, възлизащ на 4,4 млн. души - със 100 хиляди повече, в сравнение с икономистите предвидиха. Досега техният брой е над 26 млн. което е рекордна стойност. Мейнстрийм икономистите предвиждат, че към този момент действителната безработица към този момент е над 20% - размер, който не е виждан от Голямата меланхолия до момента. Всъщност всички новосъздадени работни места след Голямата криза бяха заличени единствено за седмици, написа икономистът Робърт Мърфи.
Лошото е, че, въпреки към този момент формалното ниво на безработицата да е по-ниско, в сравнение с е през 1933 година, когато доближава 24,9%, има аргументи да считаме, че през днешния ден пазарът на труда е доста по-слаб. Като вземем поради достиженията на Австрийската доктрина на капитала, можем да забележим за какво кейнсианските очаквания за бързо възобновяване - както и апели за удължение на затварянето на стопанската система - са изцяло неправилни.
Защо през днешния ден безработицата е по-тежка?
Първо, има техническа причина, заради която формалните данни за безработицата през 1933 година са подвеждащи. По това време хората на работа, обезпечена от държавното управление са били броени като безработни (според мен това е верен подход). Ако използваме поправени данни, тогава пикът на годишната безработица е бил 22,5% през 1932 година
Казано другояче, в случай че броим безработните през 30-те както го вършим през днешния ден, сега имаме най-високата безработица в американската история и точка.
Но с изключение на този механически въпрос, има фундаментална разлика сред безработицата през 30-те години и през днешния ден: тогава хората без работа са били освободени; през днешния ден те са под обсада.
Това е колосална разлика. Когато стопанската система се срутва след краха на фондовия пазар през 1929 година, потребителите са лимитирали разноските си и са купували единствено най-важното. Някои бизнеси напълно се срутват - тъкмо това са най-незначимите съгласно самите консуматори бизнеси.
Все отново доста други компании са останали над повърхността, само че понижават чиновниците си. Отново, фирмите освобождават минимум значимите си чиновници, съгласно преценката на мениджърите/собствениците.
По време на Голямата меланхолия, а и на всяка друга меланхолия, икономическата система се освобождава от най-маловажните действия, с цел да сътвори опция за пренасочване на труда към по-значимите такива. Колкото по-сериозни са неправилните вложения по време на взрива, толкоз повече служащи ще се озоват на улицата, когато настане рецесията.
Но поради това, че х-процента от работните места би трябвало да изчезнат, пазарната стопанска система по време на нормално стесняване почиства най-ненужните длъжности, което води до малко нарушение на притока на артикули и услуги към потребителите.
Днес е изцяло противоположното. Тези 20+ % от чиновниците изгубиха работа си, тъй като: 1) не работят длъжности, които могат да се правят от вкъщи; 2) бюрократите не ги преглеждат като " жизненонеобходими ". Естествено, тези критерии даже не се приближават до най-икономичните способи на загуба на работни места, най-малко през призмата на потребителите.
Аналогията с бюджета на едно домакинство
Дотук издигнах тезата, че актуалният удар по пазара на труда е доста по-силен стопански от този, който се случи по време на Голямата меланхолия. Нека показва една прилика.
Представите си, че семейството ви е насила да намали разноските си с 25%. Всъщност тъкмо може би се случва с доста от читателите на този материал сега. Но имате единствено два метода да постигнете сходен резултат:
Възрастните в семейството вземат решение по какъв начин ще понижат разноските си, тъй че общото им намаляване да е 25%;
Бюрократ от държавното управление, след консултация с голям брой специалисти, принуждава семейството не просто да намали разноските си с 25%, само че и взема решение по какъв тъкмо метод ще бъдат направени те.
Кой вид е по-обременяващ? Очевидно е, че алтернатива 2.
Предвид това, че стопанската система би трябвало да загуби 20% от работните места, би било доста по-добре, в случай че потребителите дефинират кои тъкмо чиновници ще бъдат освободени. Сегашната ни обстановка обаче е доста по-унищожителна от този вид, защото чиновниците губят работата си поради чиновнически решения или поради политическия развой.
Кейнсианците пренебрегват финансовата конструкция
Освен значимото разграничаване сред освобождението на служащите и затварянето на стопанската система, има още една причина, заради която кейнсианските икономисти подценяват заличаването от днешните политики: кейнсианците не взимат поради дълготрайната финансова конструкция.
Те преглеждат нещата през призмата на " съвкупното търсене " - след финансова рецесия, потребителите и бизнесът пробват да изплатят задълженията си и това значи, че единствено помпането на пари от страната може да усили съвкупните разноски и да докара до цялостна претовареност, считат те.
Но защото въобще не става въпрос за подобен проблем в актуалната рецесия, доста икономисти си мислят, че когато ограниченията бъдат вдигнати, стопанската система ще се върне към естественото. Все едно хората просто ще отидат на работа в понеделник след тежък уикенд.
Но тези икономисти не помнят, че стопанската система се състои от доста повече неща, с изключение на работната мощ. Всеки от нас употребява всевъзможни междинни артикули, основани от други хора в предишното.
Туристическият сезон на Кейп Код е доста предсказуемо събитие и имаме задоволително инвентории, под формата на храна, пречистен бензин и така нататък, с цел да се оправим с него. Същото важи и с противоположен знак - в случай че някоя част на страната бъде ударена от естествено злополучие, което стопира хората да вървят на работа, това не е проблем, тъй като всички останали работим.
Но в настоящата обстановка цялата страна е наложително възпряна да прави активност. Колкото по-дълго продължи този развой, толкоз повече нашата интегрирана и комплицирана финансова конструкция ще се наруши. За дърводелците няма изгода да се върнат на работа, в случай че към този момент имаме недостиг на пирони.
Здраве против Брутният вътрешен продукт
Последна записка, дано отбележа, че нашето домакинство сме доста внимателни за ковид, защото жена ми е уязвима поради предходните си болести. Не издигам концепцията за растежа на Брутният вътрешен продукт над тази за здравето.
Всъщност напълно заради персонални подбуди желая нискорисковите хора да изоставен домовете си, с цел да може да се разболеят от вируса и да го изкарат, да се надяваме, единствено с леки признаци, тъй че той като цяло да бъде отстранен от общността ни. Това ще сътвори по-безопасна обстановка за хората от моето домакинство и за всички останали в рисковата група. /money.bg
Лошото е, че, въпреки към този момент формалното ниво на безработицата да е по-ниско, в сравнение с е през 1933 година, когато доближава 24,9%, има аргументи да считаме, че през днешния ден пазарът на труда е доста по-слаб. Като вземем поради достиженията на Австрийската доктрина на капитала, можем да забележим за какво кейнсианските очаквания за бързо възобновяване - както и апели за удължение на затварянето на стопанската система - са изцяло неправилни.
Защо през днешния ден безработицата е по-тежка?
Първо, има техническа причина, заради която формалните данни за безработицата през 1933 година са подвеждащи. По това време хората на работа, обезпечена от държавното управление са били броени като безработни (според мен това е верен подход). Ако използваме поправени данни, тогава пикът на годишната безработица е бил 22,5% през 1932 година
Казано другояче, в случай че броим безработните през 30-те както го вършим през днешния ден, сега имаме най-високата безработица в американската история и точка.
Но с изключение на този механически въпрос, има фундаментална разлика сред безработицата през 30-те години и през днешния ден: тогава хората без работа са били освободени; през днешния ден те са под обсада.
Това е колосална разлика. Когато стопанската система се срутва след краха на фондовия пазар през 1929 година, потребителите са лимитирали разноските си и са купували единствено най-важното. Някои бизнеси напълно се срутват - тъкмо това са най-незначимите съгласно самите консуматори бизнеси.
Все отново доста други компании са останали над повърхността, само че понижават чиновниците си. Отново, фирмите освобождават минимум значимите си чиновници, съгласно преценката на мениджърите/собствениците.
По време на Голямата меланхолия, а и на всяка друга меланхолия, икономическата система се освобождава от най-маловажните действия, с цел да сътвори опция за пренасочване на труда към по-значимите такива. Колкото по-сериозни са неправилните вложения по време на взрива, толкоз повече служащи ще се озоват на улицата, когато настане рецесията.
Но поради това, че х-процента от работните места би трябвало да изчезнат, пазарната стопанска система по време на нормално стесняване почиства най-ненужните длъжности, което води до малко нарушение на притока на артикули и услуги към потребителите.
Днес е изцяло противоположното. Тези 20+ % от чиновниците изгубиха работа си, тъй като: 1) не работят длъжности, които могат да се правят от вкъщи; 2) бюрократите не ги преглеждат като " жизненонеобходими ". Естествено, тези критерии даже не се приближават до най-икономичните способи на загуба на работни места, най-малко през призмата на потребителите.
Аналогията с бюджета на едно домакинство
Дотук издигнах тезата, че актуалният удар по пазара на труда е доста по-силен стопански от този, който се случи по време на Голямата меланхолия. Нека показва една прилика.
Представите си, че семейството ви е насила да намали разноските си с 25%. Всъщност тъкмо може би се случва с доста от читателите на този материал сега. Но имате единствено два метода да постигнете сходен резултат:
Възрастните в семейството вземат решение по какъв начин ще понижат разноските си, тъй че общото им намаляване да е 25%;
Бюрократ от държавното управление, след консултация с голям брой специалисти, принуждава семейството не просто да намали разноските си с 25%, само че и взема решение по какъв тъкмо метод ще бъдат направени те.
Кой вид е по-обременяващ? Очевидно е, че алтернатива 2.
Предвид това, че стопанската система би трябвало да загуби 20% от работните места, би било доста по-добре, в случай че потребителите дефинират кои тъкмо чиновници ще бъдат освободени. Сегашната ни обстановка обаче е доста по-унищожителна от този вид, защото чиновниците губят работата си поради чиновнически решения или поради политическия развой.
Кейнсианците пренебрегват финансовата конструкция
Освен значимото разграничаване сред освобождението на служащите и затварянето на стопанската система, има още една причина, заради която кейнсианските икономисти подценяват заличаването от днешните политики: кейнсианците не взимат поради дълготрайната финансова конструкция.
Те преглеждат нещата през призмата на " съвкупното търсене " - след финансова рецесия, потребителите и бизнесът пробват да изплатят задълженията си и това значи, че единствено помпането на пари от страната може да усили съвкупните разноски и да докара до цялостна претовареност, считат те.
Но защото въобще не става въпрос за подобен проблем в актуалната рецесия, доста икономисти си мислят, че когато ограниченията бъдат вдигнати, стопанската система ще се върне към естественото. Все едно хората просто ще отидат на работа в понеделник след тежък уикенд.
Но тези икономисти не помнят, че стопанската система се състои от доста повече неща, с изключение на работната мощ. Всеки от нас употребява всевъзможни междинни артикули, основани от други хора в предишното.
Туристическият сезон на Кейп Код е доста предсказуемо събитие и имаме задоволително инвентории, под формата на храна, пречистен бензин и така нататък, с цел да се оправим с него. Същото важи и с противоположен знак - в случай че някоя част на страната бъде ударена от естествено злополучие, което стопира хората да вървят на работа, това не е проблем, тъй като всички останали работим.
Но в настоящата обстановка цялата страна е наложително възпряна да прави активност. Колкото по-дълго продължи този развой, толкоз повече нашата интегрирана и комплицирана финансова конструкция ще се наруши. За дърводелците няма изгода да се върнат на работа, в случай че към този момент имаме недостиг на пирони.
Здраве против Брутният вътрешен продукт
Последна записка, дано отбележа, че нашето домакинство сме доста внимателни за ковид, защото жена ми е уязвима поради предходните си болести. Не издигам концепцията за растежа на Брутният вътрешен продукт над тази за здравето.
Всъщност напълно заради персонални подбуди желая нискорисковите хора да изоставен домовете си, с цел да може да се разболеят от вируса и да го изкарат, да се надяваме, единствено с леки признаци, тъй че той като цяло да бъде отстранен от общността ни. Това ще сътвори по-безопасна обстановка за хората от моето домакинство и за всички останали в рисковата група. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ