Никога не правете тези неща на 31 декември
Последният ден от годината е претрупан със символика в доста култури. Според националните вярвания 31 декември не е просто завършек на календара, а миг, в който всяко деяние може да „ отекне “ в идващата година. Затова към датата са се оформили десетки забрани, които и през днешния ден мнозина съблюдават – от време на време по табиет, от време на време от чисто поверие.
Какво да НЕ вършим на 31 декември?
Едно от най-разпространените вярвания гласи, че не трябва да се караме и да влизаме в спорове на 31 декември. Смята се, че в случай че последният ден от годината премине в напрежение, разногласията ще се пренесат и през идващите месеци. В редица балкански и източноевропейски обичаи този ден е предопределен за помиряване, а не за изясняване на сметки.
Суеверието за задълженията е съвсем универсално. Според него не би трябвало нито да даваме, нито да взимаме пари на заем в последния ден на годината. Вярва се, че който посрещне Новата година с задължения, ще бъде финансово подвластен и неустойчив през цялата последваща година. В някои култури се счита за неприятен знак даже да плащаш сметки на 31 декември.
Друга постоянно срещана възбрана е изхвърлянето на отпадък след залез слънце . Според националните вярвания с отпадъците може алегорично да „ изхвърлим “ шанса си. В някои райони това предписание важи за целия ден, а почистването би трябвало да завърши още преди обяд.
Смята се също, че не е добре да вършим тежка физическа работа – пране, поправки, преместване на мебели. Народната логичност е, че който се труди прекалено в последния ден на годината, ще бъде покрит с работа и грижи през цялата последваща. Денят е възприеман като време за довеждане докрай, а не за започване на нови задължения.
В доста обичаи съществува и възбраната да не плачем и да не показваме горест . Сълзите на 31 декември се одобряват като неприятно предвещание, което „ отключва “ тъга и загуби през идната година. Затова денят се свързва с положителни мисли, даже когато годината е била сложна.
Любопитно е и вярването, че не трябва да стоим сами в последния ден от годината. Самотата се възприема като знак за изолираност и прочувствена празнина в бъдеще. Затова даже хора, които не честват шумно, се стремят да бъдат измежду близки или другари.
Сред по-малко известните суеверия е това да не носим скъсани или остарели облекла . Облеклото на 31 декември символизира метода, по който ще „ влезем “ в новата година – подредени, почтени и с почитание към себе си.
Независимо дали човек има вяра в суеверия или ги възприема като фолклорна традиция, тези правила разкриват нещо общо – стремежът да се постави явен, спокоен и положителен край. В този смисъл националните вярвания за 31 декември са по-скоро покана за осъзнато привършване на годината, в сравнение с строги забрани, които би трябвало да се следват непременно.
