Силата на Полша ще нарасне с Украйна
Последните тридесет танка от партидатя от 230, предоставени от Полша, са доставени в Украйна. Това е доста - повече от две пълнокръвни танкови бригади на актуалните въоръжени сили на Украйна (210 танка за най-много два) или от танкова дивизия на Вермахта, образувана съгласно щатните планове от 1941 година (в взаимозависимост от броя и състава на танковите полкове, най-много 206 танка).
Разбира се, и други страни доставят оръжие (почти 100 американски гаубици са не по-малко значими за Украйна от полските танкове). И танкове и други бронирани машини също идват от Чехия и някои други страни.
Но ние сме принудени да заявим, че дребната Полша доставя на Украйна оръжия не по-малко от огромните Съединени американски щати и доста повече от Германия, която е освен стопански локомотив, само че и оръжейна работилница на Европейския съюз. Полската активност повече от покрива тихите немски саботажи.
Освен това Полша е единствената страна, която публично разгласи желанието си да изпрати „ миротворчески контингент “ в Украйна, т.е. да изпрати постоянните си войски в зоната на бойните дейности, като координира това единствено с Украйна, а не и с двете страни на спор, както би трябвало да бъде.
Тази полска самодейност не може да се съпостави с съветската интервенция в Сирия, защото Русия публично изпрати стеснен контингент, с цел да помогне на сирийското държавно управление в битката против терористите, т.е. във войната.
Полша към момента приказва за „ миротворци “, а миротворците, в сходство освен с нормите на интернационалното право, които към този момент не са на практика в действие, само че и въз основа на елементарния здрав разсъдък, могат да разделят страните в спора единствено със единодушието на двете страни и в случай че има съглашение за преустановяване на огъня.
Въпреки обстоятелството, че концепцията за " миротворци " не работи и даже Съединените щати предизвестиха Варшава, че откакто влезе в Украйна, ще работи от свое име, а не като страна от НАТО, Полша не се отхвърля, а преди няколко седмици полският президент Дуда стартира да основава официални правни учредения за наличието на полската войска и полиция в Украйна и даже за това поляците да завладяват контрола над украинското държавно управление.
Съответно пораждат два въпроса
1. Защо поляците вършат това?
2. Защо са толкоз смели?
Отговорите на първото, както исторически, по този начин и свързани с актуалната политика, лежат на повърхността.
Първо, Полша (писах за това доста пъти) страда комплекса на несъстоялата се империя. И не просто, че тя се провали, а загуби имперската конкуренция на Русия.
Жаждата за възмездие възбужда кръвта на шляхтата и ги тласка към завършения, като се стартира от акцията на Мнишек в поддръжка на Лъжедмитрий I, завършвайки с днешните опити за „ поддръжка “ на Зеленски, който построи президентството си върху неистина.
Второ, в битката против Русия Полша постоянно се е опитвала да разчита на маргинални сепаратисти. Само по време на смутовете при започване на 17-ти век такива са рязанските, тулските, путивлските благородници и казаците, които съставляват гарнизоните на „ украинските “ по това време югозападните региони на съветската страна.
Днес това са нови „ украинци “ – някогашни руснаци от пограничните земи на империята, почнали да построяват обособена нация при започване на 20 век.
Трето, Полша, като релативно слаба страна, даже по времето на най-високия си напредък през 16-17 век (прогресивната децентрализация на ръководството при Ягелоните и Ваза се е усещала), постоянно се опитваше да грабне парче, добито от други, с цел да пораства, както по население, по този начин и по територии, без да губи сила.
И по този начин, съгласно Люблинската уния през 1569 година, поляците ограбват Великото херцогство Литва, отнемайки от него южноруските земи (бъдеща Украйна).
В края на същия век, възползвайки се от изчерпването на съветските запаси в 20-годишна битка с Ливонския медал, Дания и Швеция, поляците заграбват лъвския дял от земите на Ордена, реорганизирани в херцогство Курландия и Земгале и херцогство Задвинск. Херцогство Прусия не е включено в Полша, само че става неин васал.
През 1812 година поляците се пробват да възстановят източните си граници от 1772 година, разчитайки на капацитета на Наполеонова Франция. В началото на 20-ти век Полша се възползва от към този момент изтощена Съветска Русия в Гражданската война и завзема земите на Западна Украйна, до река Збруч.
Четвърто, пет разделяния (включително 1815 и 1939 г.) в продължение на 150 години са нанесли родова контузия на Полша. Тя непрестанно се пробва да откри съдружник по едно и също време и против Германия, и против Русия, като отслабва и двете сили, доколкото е допустимо, а в тази ситуация с Русия също изтласква границата си колкото е допустимо по-далеч на Изток.
В това отношение прозападната, русофобска, признаваща Полша за старши сътрудник, Украйна, изглеждаше за варшавските политици съвършен буфер.
Пето, поляците в действителност не са срещу да върнат източните си земи. И това се отнася освен за Украйна, само че и за Беларус. Нека ви припомня, че напълно неотдавна точно Полша действаше като основен идеолог и уредник на беларуския „ Майдан “, вследствие на което самите поляци безусловно бутнаха Лукашенко в съветската прегръдка, която Александър Григориевич избягваше до последния миг, предпочитайки в духа на Янукович политиката на „ многовекторност “ с користолюбие към „ европейска интеграция “.
Тоест случката за определяне на директен надзор над прилежащата страна с вероятност за нейната интеграция в Полша беше предпочетена във Варшава пред бавната, само че постоянна работа сci настоящето държавно управление в Минск.
В резултат на това по време на украинската рецесия Беларус се оказа съветски съдружник и в случай че не беше опитът за прелом през август 2020 година, Лукашенко най-вероятно щеше да резервира другарски неутралитет по отношение на Запада.
Като цяло за полските управляващи връщането на някогашната власт по същите способи постоянно е главен приоритет. Тук страстите доминират над разсъдъка, само че тези страсти се основават на антична историческа традиция.
Остава въпросът за какво Полша е толкоз смела при сегашните условия?
Трябва да се каже, че до момента Варшава има задоволително храброст да направи гръмки изказвания и пламенно да въоръжава Украйна. Полските войски към момента не са се появили публично на територията на „ поникващите кръстове “: точно тъй като е ужасно.
Поляците, както и техните американски съдружници, разчитаха на обстоятелството, че украинското пушечно месо, хвърлено в борба със стотици хиляди, ще обезкърви съветската войска, глобите ще доведат до привършване на ресурсите на съветската стопанска система и финанси, след което Москва ще бъде принудена, както става след резултатите от Ливонската война, да се помири с обстоятелството, че Полша, като сложи нова войска на границата, разчитайки на ресурсите на цялото НАТО, ще диктува удобни условия за разделянето на Украйна.
Но Украйна към този момент е изкървяла и даже западните оръжия (които също са на изчерпване) не избавят фронта от колапс, а Русия даже още не е изгубила мирис. В този формат Полша би трябвало да мисли не за разделянето на Украйна, а за личното си неприятно бъдеще.
Но това не анулира готовността на Варшава да се възползва от първата опция да се намеси безвредно, само че преференциално в спора.
Сега присъединяване на Румъния в молдовската рецесия бързо нараства. Ако стартира процесът на интеграция на Молдова в Румъния, тогава ще се появи и казусът с Приднестровието. Румъния не се нуждае от това, само че Съединени американски щати няма да разрешат толкоз елементарно да се откажат от част от публично молдовската територия.
Политическата рецесия в руско-румънските връзки, заплашваща да прерасне във боен спор, би трябвало да освободи ръцете на Полша за по-активни интервенции в Западна Украйна. Две страни от НАТО в спор с Русия не са една Полша. Вече можете да крещите за наклонност и да изисквате включването на групови защитни механизми. Алиансът няма да се бие, само че обособени страни ще дават материална помощ.
В последна сметка поляците напълно основателно считат, че Съединени американски щати и НАТО не могат без пагубни последици за себе си да позволен цялостното проваляне на Полша (дори дружно с Румъния) на бойното поле.
Това значи, че с изключение на материална помощ за Полша, те ще би трябвало да упражнят политически напън върху Русия, с цел да принудят Москва да се съгласи на компромисен мир.
Както виждате, украинският опит учи на нещо. Дуда, по въпроса за провокирането на боен спор с Русия, е доста по-предпазлив от Зеленски. Но неоздравялата рана на пропадналата империя, на болката от раздялите, на желанието за възмездие...
И, несъмнено, към момента го има надценяването на американската и груповата западна мощност. Ако полската мощ не съумя да се разрасне до Сибир, то най-малко Украйна.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Разбира се, и други страни доставят оръжие (почти 100 американски гаубици са не по-малко значими за Украйна от полските танкове). И танкове и други бронирани машини също идват от Чехия и някои други страни.
Но ние сме принудени да заявим, че дребната Полша доставя на Украйна оръжия не по-малко от огромните Съединени американски щати и доста повече от Германия, която е освен стопански локомотив, само че и оръжейна работилница на Европейския съюз. Полската активност повече от покрива тихите немски саботажи.
Освен това Полша е единствената страна, която публично разгласи желанието си да изпрати „ миротворчески контингент “ в Украйна, т.е. да изпрати постоянните си войски в зоната на бойните дейности, като координира това единствено с Украйна, а не и с двете страни на спор, както би трябвало да бъде.
Тази полска самодейност не може да се съпостави с съветската интервенция в Сирия, защото Русия публично изпрати стеснен контингент, с цел да помогне на сирийското държавно управление в битката против терористите, т.е. във войната.
Полша към момента приказва за „ миротворци “, а миротворците, в сходство освен с нормите на интернационалното право, които към този момент не са на практика в действие, само че и въз основа на елементарния здрав разсъдък, могат да разделят страните в спора единствено със единодушието на двете страни и в случай че има съглашение за преустановяване на огъня.
Въпреки обстоятелството, че концепцията за " миротворци " не работи и даже Съединените щати предизвестиха Варшава, че откакто влезе в Украйна, ще работи от свое име, а не като страна от НАТО, Полша не се отхвърля, а преди няколко седмици полският президент Дуда стартира да основава официални правни учредения за наличието на полската войска и полиция в Украйна и даже за това поляците да завладяват контрола над украинското държавно управление.
Съответно пораждат два въпроса
1. Защо поляците вършат това?
2. Защо са толкоз смели?
Отговорите на първото, както исторически, по този начин и свързани с актуалната политика, лежат на повърхността.
Първо, Полша (писах за това доста пъти) страда комплекса на несъстоялата се империя. И не просто, че тя се провали, а загуби имперската конкуренция на Русия.
Жаждата за възмездие възбужда кръвта на шляхтата и ги тласка към завършения, като се стартира от акцията на Мнишек в поддръжка на Лъжедмитрий I, завършвайки с днешните опити за „ поддръжка “ на Зеленски, който построи президентството си върху неистина.
Второ, в битката против Русия Полша постоянно се е опитвала да разчита на маргинални сепаратисти. Само по време на смутовете при започване на 17-ти век такива са рязанските, тулските, путивлските благородници и казаците, които съставляват гарнизоните на „ украинските “ по това време югозападните региони на съветската страна.
Днес това са нови „ украинци “ – някогашни руснаци от пограничните земи на империята, почнали да построяват обособена нация при започване на 20 век.
Трето, Полша, като релативно слаба страна, даже по времето на най-високия си напредък през 16-17 век (прогресивната децентрализация на ръководството при Ягелоните и Ваза се е усещала), постоянно се опитваше да грабне парче, добито от други, с цел да пораства, както по население, по този начин и по територии, без да губи сила.
И по този начин, съгласно Люблинската уния през 1569 година, поляците ограбват Великото херцогство Литва, отнемайки от него южноруските земи (бъдеща Украйна).
В края на същия век, възползвайки се от изчерпването на съветските запаси в 20-годишна битка с Ливонския медал, Дания и Швеция, поляците заграбват лъвския дял от земите на Ордена, реорганизирани в херцогство Курландия и Земгале и херцогство Задвинск. Херцогство Прусия не е включено в Полша, само че става неин васал.
През 1812 година поляците се пробват да възстановят източните си граници от 1772 година, разчитайки на капацитета на Наполеонова Франция. В началото на 20-ти век Полша се възползва от към този момент изтощена Съветска Русия в Гражданската война и завзема земите на Западна Украйна, до река Збруч.
Четвърто, пет разделяния (включително 1815 и 1939 г.) в продължение на 150 години са нанесли родова контузия на Полша. Тя непрестанно се пробва да откри съдружник по едно и също време и против Германия, и против Русия, като отслабва и двете сили, доколкото е допустимо, а в тази ситуация с Русия също изтласква границата си колкото е допустимо по-далеч на Изток.
В това отношение прозападната, русофобска, признаваща Полша за старши сътрудник, Украйна, изглеждаше за варшавските политици съвършен буфер.
Пето, поляците в действителност не са срещу да върнат източните си земи. И това се отнася освен за Украйна, само че и за Беларус. Нека ви припомня, че напълно неотдавна точно Полша действаше като основен идеолог и уредник на беларуския „ Майдан “, вследствие на което самите поляци безусловно бутнаха Лукашенко в съветската прегръдка, която Александър Григориевич избягваше до последния миг, предпочитайки в духа на Янукович политиката на „ многовекторност “ с користолюбие към „ европейска интеграция “.
Тоест случката за определяне на директен надзор над прилежащата страна с вероятност за нейната интеграция в Полша беше предпочетена във Варшава пред бавната, само че постоянна работа сci настоящето държавно управление в Минск.
В резултат на това по време на украинската рецесия Беларус се оказа съветски съдружник и в случай че не беше опитът за прелом през август 2020 година, Лукашенко най-вероятно щеше да резервира другарски неутралитет по отношение на Запада.
Като цяло за полските управляващи връщането на някогашната власт по същите способи постоянно е главен приоритет. Тук страстите доминират над разсъдъка, само че тези страсти се основават на антична историческа традиция.
Остава въпросът за какво Полша е толкоз смела при сегашните условия?
Трябва да се каже, че до момента Варшава има задоволително храброст да направи гръмки изказвания и пламенно да въоръжава Украйна. Полските войски към момента не са се появили публично на територията на „ поникващите кръстове “: точно тъй като е ужасно.
Поляците, както и техните американски съдружници, разчитаха на обстоятелството, че украинското пушечно месо, хвърлено в борба със стотици хиляди, ще обезкърви съветската войска, глобите ще доведат до привършване на ресурсите на съветската стопанска система и финанси, след което Москва ще бъде принудена, както става след резултатите от Ливонската война, да се помири с обстоятелството, че Полша, като сложи нова войска на границата, разчитайки на ресурсите на цялото НАТО, ще диктува удобни условия за разделянето на Украйна.
Но Украйна към този момент е изкървяла и даже западните оръжия (които също са на изчерпване) не избавят фронта от колапс, а Русия даже още не е изгубила мирис. В този формат Полша би трябвало да мисли не за разделянето на Украйна, а за личното си неприятно бъдеще.
Но това не анулира готовността на Варшава да се възползва от първата опция да се намеси безвредно, само че преференциално в спора.
Сега присъединяване на Румъния в молдовската рецесия бързо нараства. Ако стартира процесът на интеграция на Молдова в Румъния, тогава ще се появи и казусът с Приднестровието. Румъния не се нуждае от това, само че Съединени американски щати няма да разрешат толкоз елементарно да се откажат от част от публично молдовската територия.
Политическата рецесия в руско-румънските връзки, заплашваща да прерасне във боен спор, би трябвало да освободи ръцете на Полша за по-активни интервенции в Западна Украйна. Две страни от НАТО в спор с Русия не са една Полша. Вече можете да крещите за наклонност и да изисквате включването на групови защитни механизми. Алиансът няма да се бие, само че обособени страни ще дават материална помощ.
В последна сметка поляците напълно основателно считат, че Съединени американски щати и НАТО не могат без пагубни последици за себе си да позволен цялостното проваляне на Полша (дори дружно с Румъния) на бойното поле.
Това значи, че с изключение на материална помощ за Полша, те ще би трябвало да упражнят политически напън върху Русия, с цел да принудят Москва да се съгласи на компромисен мир.
Както виждате, украинският опит учи на нещо. Дуда, по въпроса за провокирането на боен спор с Русия, е доста по-предпазлив от Зеленски. Но неоздравялата рана на пропадналата империя, на болката от раздялите, на желанието за възмездие...
И, несъмнено, към момента го има надценяването на американската и груповата западна мощност. Ако полската мощ не съумя да се разрасне до Сибир, то най-малко Украйна.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ