България е в челната класация по горски пожари в ЕС за 2024 г
Последните статистически данни за горските пожари в България разкриват тревожна наклонност. Страната ни е на второ място по пожари в Европа за тази година, заяви изпълнителният шеф на “Асоциация общински гори ” инж. Тихомир Томанов в известие, разпратено до медиите, като се базира на информация на Европейската осведомителна система за горски пожари (ЕИСГП).
“Необходими са незабавни дейности за справяне с институционалните неуспехи в битката с горските пожари, които в огромна степен произтичат от несъответстваща политика на държавните управления и неефективното потребление на европейските програмни фондове по околна среда и селски региони ”, се показва в известието.
Уточнява се, че страната ни нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10 000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро.
Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари. 2007 година и 2000 г са били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 г са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 г - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори.
2024 г - най-лоша за българската гора
Тази година евентуално ще е най-лошата за нашата гора, се показва в известието. Според отчета на ЕИСГП за 2022 г главните аргументи за горските пожари в България са: по немарливост са провокирани 321 пожара (62 %); заради палеж — 16 пожара (3 %); по естествени аргументи — 21 пожара (4 %); по незнайна аргументи - 158 пожара (31 %).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите, с цел да се смекчи това екологично предизвикателство.
" Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари, се показва в разпратеното до медиите известие. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда. Но единствено незадълбочен обзор на протоколите от съвещания на Комитета за наблюдаване на програмата за околна среда демонстрира непросветеност при вложението на обществен запас за битка с климатичните проблеми и горските пожари. За последните два програмни интервала ограниченията за битка с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “, с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите ", посочватот Асоциацията
Неизпълнено заричане
Припомня се, че съгласно протокола от съвещание, извършена от Комитета на 17 март м.г. 2023, предстоящите резултати от осъществяването на тази мярка са: обезпечаване на нужния наземен потенциал, включващ профилирана техника за осъществяване на своевременна, съответна и ефикасна интервенция на виновните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишение на потенциала на национално равнище за деяние при горски пожари.
“Няма и дребен опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС най-малко да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за отбрана от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция. Още повече, че преди всичко в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпететни или небрежни за същинското ѝ запазване ”, написа в известието.
Според Асоциация “Общински гори ” също толкоз “злополучен ” е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите, като в интервала 2007-2014е бил финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не са проработили в система за ранно обявяване.
“Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита ”, написа в известието.
40—50 % от горите ниса в риск от пожари
Асоциацията упорства страната да вземе незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана благодарение на специалисти с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи огромен пробив в битката с горските пожари да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години.
В известието се акцентира, че 40—50 % от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари, което е показателно за незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари.
“Необходими са незабавни дейности за справяне с институционалните неуспехи в битката с горските пожари, които в огромна степен произтичат от несъответстваща политика на държавните управления и неефективното потребление на европейските програмни фондове по околна среда и селски региони ”, се показва в известието.
Уточнява се, че страната ни нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10 000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро.
Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари. 2007 година и 2000 г са били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 г са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 г - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори.
2024 г - най-лоша за българската гора
Тази година евентуално ще е най-лошата за нашата гора, се показва в известието. Според отчета на ЕИСГП за 2022 г главните аргументи за горските пожари в България са: по немарливост са провокирани 321 пожара (62 %); заради палеж — 16 пожара (3 %); по естествени аргументи — 21 пожара (4 %); по незнайна аргументи - 158 пожара (31 %).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите, с цел да се смекчи това екологично предизвикателство.
" Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари, се показва в разпратеното до медиите известие. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда. Но единствено незадълбочен обзор на протоколите от съвещания на Комитета за наблюдаване на програмата за околна среда демонстрира непросветеност при вложението на обществен запас за битка с климатичните проблеми и горските пожари. За последните два програмни интервала ограниченията за битка с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “, с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите ", посочватот Асоциацията
Неизпълнено заричане
Припомня се, че съгласно протокола от съвещание, извършена от Комитета на 17 март м.г. 2023, предстоящите резултати от осъществяването на тази мярка са: обезпечаване на нужния наземен потенциал, включващ профилирана техника за осъществяване на своевременна, съответна и ефикасна интервенция на виновните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишение на потенциала на национално равнище за деяние при горски пожари.
“Няма и дребен опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС най-малко да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за отбрана от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция. Още повече, че преди всичко в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпететни или небрежни за същинското ѝ запазване ”, написа в известието.
Според Асоциация “Общински гори ” също толкоз “злополучен ” е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите, като в интервала 2007-2014е бил финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не са проработили в система за ранно обявяване.
“Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита ”, написа в известието.
40—50 % от горите ниса в риск от пожари
Асоциацията упорства страната да вземе незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана благодарение на специалисти с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи огромен пробив в битката с горските пожари да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години.
В известието се акцентира, че 40—50 % от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари, което е показателно за незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ