Последните седмици напомнят за уязвимостта на Европа. В края на

Последните седмици припомнят за уязвимостта на Европа. В края на предходната година еврозоната съвсем не отбелязва напредък, което акцентира крехкостта на вътрешното възобновяване. А Съединени американски щати започнаха да постановат мита на главните си търговски сътрудници, като на прицел е и Европейски Съюз. Тази вероятност хвърля спомагателна неустановеност върху европейския напредък поради зависимостта на стопанската система от външното търсене, написа някогашният ръководител на Европейската централна банка Марио Драги в разбор за Financial Times.

.Два съществени фактора доведоха Европа до това усложнение - само че те могат и да я изведат още веднъж от него, в случай че тя е подготвена да се подложи на радикална смяна. Първият е дългогодишната некадърност на Европейски Съюз да се оправи с рестриктивните мерки в предлагането, изключително с високите вътрешни бариери и регулаторни спънки. Те са доста по-вредни за растежа от всички мита, които Съединени американски щати биха могли да наложат, и нездравословните им резултати се усилват с течение на времето, прибавя Драги.

Според изчисленията на МВФ вътрешните бариери в Европа се равняват на мито от 45% за производството и 110% за услугите. Те на процедура свиват пазара, на който оперират европейските компании: търговията сред страните от Европейски Съюз е по-малко от половината от търговията сред щатите в Съединени американски щати. И защото активността се реалокира от ден на ден към услугите, общото им влияние върху растежа се ускорява.

В същото време Европейски Съюз разреши на регулациите да проследят най-иновативната част от услугите - цифровите - като по този метод попречва растежа на европейските софтуерни компании и пречи на стопанската система да реализира огромен растеж на продуктивността. Разходите за съблюдаване на GDPR да вземем за пример се правят оценка като понижили облагите на дребните европейски софтуерни компании с до 12%.

Като цяло Европа на процедура покачва цените в границите на своите граници и усилва регулациите в бранш, който съставлява към 70% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз.

Този крах в намаляването на вътрешните бариери също способства за извънредно високата комерсиална отвореност на Европа. От 1999 година насам делът на търговията в Брутният вътрешен продукт в еврозоната е повишен от 31% на 55%, до момента в който в Китай той е повишен от 34% на 37%, а в Съединени американски щати - от 23% на едвам 25%. Тази отвореност е преимущество в глобализиращия се свят. Сега обаче тя се е трансформирала в накърнимост.

Парадоксът е, че до момента в който вътрешните бариери остават високи, външните бариери понижават с ускоряването на глобализацията. Предприятията от Европейски Съюз са потърсили сурогат на неналичието на вътрешен напредък в чужбина и вносът е станал релативно по-привлекателен.

Например от средата на 90-те години на предишния век комерсиалните разноски за услуги се правят оценка като спаднали с 11% в границите на Европейски Съюз, само че с 16% за вноса отвън. Това оказва помощ да се изясни за какво през днешния ден търговията с услуги в Европейски Съюз и отвън него е съвсем идентична като дял от Брутният вътрешен продукт - немислимо в една изцяло интегрирана огромна стопанска система.

Вторият фактор, който забавя Европа, е търпимостта ѝ към трайно слабото търсене, най-малко от международната финансова рецесия през 2008 година насам. Това задълбочи всички проблеми, подбудени от рестриктивните мерки в предлагането. До началото на рецесията вътрешното търсене като дял от Брутният вътрешен продукт в еврозоната е покрай средата на диапазона на развитите стопански системи. След това то пада на дъното и се задържа там. Съединени американски щати остават на върха от самото начало,, изяснява Драги.

Слабото търсене се отразява и на извънредно слабия напредък на общата факторна продуктивност след рецесиите - модел, който не се следи в Съединени американски щати. Това частично може да се изясни с въздействието на търсенето върху иновационния цикъл. Проучванията демонстрират, че шоковете в търсенето, провокирани от политиката, имат забележителен резултат върху вложенията в изследователска и развойна активност, изключително при революционните технологии.

Макар че шоковете в търсенето имат разнообразни фактори, най-значимият от тях е относителната позиция на фискалните политики. От 2009 година до 2024 година, измерено в евро за 2024 година, държавното управление на Съединени американски щати е инжектирало над пет пъти повече средства в стопанската система посредством първоначални дефицити - 14 трлн. евро по отношение на 2,5 трлн. евро в еврозоната.

И двата минуса - на предлагането и на търсенето - са значително дело на самата Европа. Следователно тя е в положение да ги промени. Един непреклонен блян към унищожаване на рестриктивните мерки в предлагането би оказал помощ на новаторските браншове да се развиват и посредством пренасочване на търсенето назад към вътрешния пазар би понижил комерсиалната отвореност, без да се усилват комерсиалните бариери. Новият „ Компас на конкурентоспособността “ на Европейската комисия дава пътна карта за постигането на тази цел, споделя Драги.

В същото време по-активното потребление на фискалната политика - под формата на по-високи индустриални вложения - би спомогнало за понижаване на комерсиалните остатъци и би изпратило мощен сигнал към фирмите да влагат повече в научноизследователска и развойна активност.

Но този път изисква фундаментална смяна в метода на мислене. Досега Европа се е фокусирала върху единични или национални цели, без да регистрира тяхната групова цена. Запазването на обществените средства поддържа задачата за резистентност на дълга. Разпространението на регулациите имаше за цел да защищити жителите от рисковете, свързани с новите технологии. Вътрешните бариери са завещание от времената, когато националната страна е била естествената рамка за деяние.

Но в този момент е ясно, че дейностите по този метод не са довели нито до богатство на европейците, нито до здрави обществени финанси, нито даже до национална автономност, която е застрашена от напън от чужбина. Ето за какво е нужна радикална смяна, декларира някогашният ръководител на ЕЦБ Марио Драги, написа Profit.bg.