Подводни проучвания край Близнаци разкриват антично пристанище
Последните подводни археологически изследвания край нос Киллик, покрай село Близнаци, община Аврен, разкриха редица скъпи находки, свързани с античното мореплаване в северното Черноморие. Между 17 и 23 септември в залив южно от носа бяха открити 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори, в това число римски видове LR1 и LR2, северноафрикански амфори, както и създадени в Хераклея, Хиос и остров Кос.
Сред най-старите находки са три каменни котви с един отвор, датиращи още от началото на I хиляди прочие Хр. Особено скъпи са и три стоманени римски котви от вид „ B “, както и една средновековна стоманена котва от вид „ E “ (VII–XI век), която е единственото несъмнено доказателство за потребление на залива през Средновековието.
Проучванията бяха ръководени от проф. доктор Иван Христов и включиха водолази от Националния исторически музей, чиновници на Националната работа за защита, както и доброволци и другари на музея. Целта на експедицията бе да се уточнят границите на пристанищната зона, обвързвана с късноантичната цитадела Ерите, и да се картографират значими подводни детайли като скали, рифове и концентрации на културни полезности.
Крепостта Ерите е маркирана и в античната карта Tabula Peutingeriana, съгласно която в северното Черноморие са съществували сигурни пристанищни центрове като Одесос (днешна Варна), Ерите и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). Археолозите допускат, че заливът е функционирал като товаро-разтоварна зона още от началото на I хиляди прочие Хр. до началото на VII век, а през късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа е формирала естествено предпазена пристанищна зона, осигуряваща безвредно леговище при неприятно време.
Следващата стъпка в проучването ще бъдат разкопките на крепостта Ерите, където археолозите чакат нови скъпи открития.
Сред най-старите находки са три каменни котви с един отвор, датиращи още от началото на I хиляди прочие Хр. Особено скъпи са и три стоманени римски котви от вид „ B “, както и една средновековна стоманена котва от вид „ E “ (VII–XI век), която е единственото несъмнено доказателство за потребление на залива през Средновековието.
Проучванията бяха ръководени от проф. доктор Иван Христов и включиха водолази от Националния исторически музей, чиновници на Националната работа за защита, както и доброволци и другари на музея. Целта на експедицията бе да се уточнят границите на пристанищната зона, обвързвана с късноантичната цитадела Ерите, и да се картографират значими подводни детайли като скали, рифове и концентрации на културни полезности.
Крепостта Ерите е маркирана и в античната карта Tabula Peutingeriana, съгласно която в северното Черноморие са съществували сигурни пристанищни центрове като Одесос (днешна Варна), Ерите и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). Археолозите допускат, че заливът е функционирал като товаро-разтоварна зона още от началото на I хиляди прочие Хр. до началото на VII век, а през късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа е формирала естествено предпазена пристанищна зона, осигуряваща безвредно леговище при неприятно време.
Следващата стъпка в проучването ще бъдат разкопките на крепостта Ерите, където археолозите чакат нови скъпи открития.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




