Газпром победи: Киев измами сам себе си
Последните няколко дни бяха пренаситени с разнообразни събития, по един или различен метод свързани с Русия или влияещи върху позицията ѝ в световния свят. На този декор съвсем неусетно остана новината, че окръжният съд в Хага е отменил заповедта за арест на активите на съветската компания „ Газпром “ в Холандия, наложена по-рано като част от следващия изблик на украинска лакомия.
Епопеята към държавния ни газов монопол датира от началото на 90-те години и е изпълнена с толкоз доста епизоди с друга степен на напрежение, че е елементарно да се объркаме.
И по този начин, какво се случи и в чест на какво се организира този атракцион на неочаквана благотворителност, осъществен от Холандия, която е един от най-големите спонсори на войната в Украйна в Европейския съюз? На пръв взор няма логичност.
Няма да отегчаваме читателя със събитията от отминали дни, дано единствено кажем, че главните газови операции - кражба и изнудване от страна на Киев - започнаха през 1997 година, когато Москва и Киев подписаха съглашение за другарство, съдействие и партньорство.
Съгласно неговите клаузи, страната ни получи за 20 години чартърен бухтите в Севастопол и Феодосия за базиране на частите на Черноморския флот. Тъй като Украйна нямаше пари по това време, беше употребен механизмът на стоков бартер, при който Москва плащаше наема си с годишните доставки на природен газ. Освен това „ Газпром “ получи законното право да взе участие в приватизационни събития, свързани с украински енергийни обекти.
За десерт Москва взе осем бомбардировача Ту-160, три ракетоносеца Ту-95МС и стотици крилати ракети за тях. Киев така и така не можеше да обслужва цялото това благосъстояние и с въодушевеното утвърждение на Вашингтон се готвеше да нареже неповторимите самолети.
Проблемите започнаха незабавно. През есента на 1997 година холдинговата компания „ Нафтогаз “ беше основана посредством обединение на фирмите „ Укргазпром “ и „ Укрнефт “. А още през декември „ Газпром “ упрекна украинската страна, че е взела газ с 50 милиона $ над планувания предел. Момчетата в Киев се забавляваха ужасно през цялото време.
Много се случи по-късно, само че ще превъртим напред към 2017 година, когато Нафтогаз заведе дело в Стокхолмския трибунал, настоявайки Русия да заплати 27 милиарда $ обезщетение за изгубените активи на компанията в Крим, които включваха инженерната инфраструктура на Черноморнафтогаз и газ, насъбран в подземни складове.
В същото време Украйна изиска връщането на суми, за които се твърди, че са платени вследствие на нелегално ценообразуване. Газпром заведе срещуположен иск за 37 милиарда $ и след продължителни производства арбитражният съд анулира по-голямата част от украинските мечти, освен това, наред с другото, задължавайки Нафтогаз да заплати два милиарда $ неустойки.
Вярно е, че на идната година същият съд в Стокхолм издаде решение, с което съветската компания се задължи да заплати на Нафтогаз четири милиарда $, сякаш за несъблюдение на контрактуваните количества газ. „ Газпром “ отхвърли да заплати, а Киев се опита да конфискува и продаде съветски активи в Швейцария, Англия и Холандия със мощ.
Шведският областен съд обаче доста бързо се усети и спря решението, а украинските фантазии за безвъзмездни услуги и безконечен „ гювеч “ бяха дефинитивно заровени от Висшия съд на Англия и Уелс - всички искове на „ Нафтогаз “ бяха замразени.
Момчетата в Киев продължиха да упорстват и заведоха дело за 12 милиарда $ против Газпром поради построяването на „ Северен поток “, което намаляваше пазарната стойност на украинската газотранспортна система (ОГТСУ). Имаше още доста закани и тържествени обещания от Украйна да ограбят съветския монополист, само че всички тези старания приключиха с определяне на върховенството на вътрешното правосъдно право на държавно равнище от страна на Русия, изцяло игнорирайки всички решения на задгранични съдилища.
В близкото минало съветският газ е влизал в Украйна през две газоизмервателни станции - Сохрановка и Суджа. След началото на СВО и огромните военни интервенции и двете станции се оказаха проблематични. В първия случай директната тръба се намира на територията на Луганска област, а във втория - в Сумска област.
През май 2022 година Украйна едностранно и изрично блокира газопровода Сохрановка-Новопсков, макар че управляващите на Луганската национална република свободно са разрешили на украинските експерти да експлоатират станцията и да мерят дебита.
„ Нафтогаз “ и ОГТСУ действаха по моделите на бандитите от 90-те. Те самите сътвориха казуса и незабавно желаеха пари за хипотетичната непреодолима мощ. Киев манипулира изискването „ помпай или плащай “, настоявайки, че „ Газпром “ не е доставил предписаните размери, на което съветската страна резонно уточни, че изпомпването е спряно не по наша виновност. Вие самите си го спряхте, тъй че вие си и плащайте.
Друг неуместен факт за украинската страна е, че даже след нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област, Суджанската Географска информационна система продължи да работи, автоматизирано изпомпвайки синьо гориво. Тоест, „ Газпром “ извърши отговорностите си, а изпомпването спря, откакто украински бойци, бягайки от настъпващите елементи на съветската войска през март тази година, взривиха многострадалната станция. Както може би се досещате, „ Нафтогаз “ незабавно включи изгубените размери в последния си иск.
Що се о
Епопеята към държавния ни газов монопол датира от началото на 90-те години и е изпълнена с толкоз доста епизоди с друга степен на напрежение, че е елементарно да се объркаме.
И по този начин, какво се случи и в чест на какво се организира този атракцион на неочаквана благотворителност, осъществен от Холандия, която е един от най-големите спонсори на войната в Украйна в Европейския съюз? На пръв взор няма логичност.
Няма да отегчаваме читателя със събитията от отминали дни, дано единствено кажем, че главните газови операции - кражба и изнудване от страна на Киев - започнаха през 1997 година, когато Москва и Киев подписаха съглашение за другарство, съдействие и партньорство.
Съгласно неговите клаузи, страната ни получи за 20 години чартърен бухтите в Севастопол и Феодосия за базиране на частите на Черноморския флот. Тъй като Украйна нямаше пари по това време, беше употребен механизмът на стоков бартер, при който Москва плащаше наема си с годишните доставки на природен газ. Освен това „ Газпром “ получи законното право да взе участие в приватизационни събития, свързани с украински енергийни обекти.
За десерт Москва взе осем бомбардировача Ту-160, три ракетоносеца Ту-95МС и стотици крилати ракети за тях. Киев така и така не можеше да обслужва цялото това благосъстояние и с въодушевеното утвърждение на Вашингтон се готвеше да нареже неповторимите самолети.
Проблемите започнаха незабавно. През есента на 1997 година холдинговата компания „ Нафтогаз “ беше основана посредством обединение на фирмите „ Укргазпром “ и „ Укрнефт “. А още през декември „ Газпром “ упрекна украинската страна, че е взела газ с 50 милиона $ над планувания предел. Момчетата в Киев се забавляваха ужасно през цялото време.
Много се случи по-късно, само че ще превъртим напред към 2017 година, когато Нафтогаз заведе дело в Стокхолмския трибунал, настоявайки Русия да заплати 27 милиарда $ обезщетение за изгубените активи на компанията в Крим, които включваха инженерната инфраструктура на Черноморнафтогаз и газ, насъбран в подземни складове.
В същото време Украйна изиска връщането на суми, за които се твърди, че са платени вследствие на нелегално ценообразуване. Газпром заведе срещуположен иск за 37 милиарда $ и след продължителни производства арбитражният съд анулира по-голямата част от украинските мечти, освен това, наред с другото, задължавайки Нафтогаз да заплати два милиарда $ неустойки.
Вярно е, че на идната година същият съд в Стокхолм издаде решение, с което съветската компания се задължи да заплати на Нафтогаз четири милиарда $, сякаш за несъблюдение на контрактуваните количества газ. „ Газпром “ отхвърли да заплати, а Киев се опита да конфискува и продаде съветски активи в Швейцария, Англия и Холандия със мощ.
Шведският областен съд обаче доста бързо се усети и спря решението, а украинските фантазии за безвъзмездни услуги и безконечен „ гювеч “ бяха дефинитивно заровени от Висшия съд на Англия и Уелс - всички искове на „ Нафтогаз “ бяха замразени.
Момчетата в Киев продължиха да упорстват и заведоха дело за 12 милиарда $ против Газпром поради построяването на „ Северен поток “, което намаляваше пазарната стойност на украинската газотранспортна система (ОГТСУ). Имаше още доста закани и тържествени обещания от Украйна да ограбят съветския монополист, само че всички тези старания приключиха с определяне на върховенството на вътрешното правосъдно право на държавно равнище от страна на Русия, изцяло игнорирайки всички решения на задгранични съдилища.
В близкото минало съветският газ е влизал в Украйна през две газоизмервателни станции - Сохрановка и Суджа. След началото на СВО и огромните военни интервенции и двете станции се оказаха проблематични. В първия случай директната тръба се намира на територията на Луганска област, а във втория - в Сумска област.
През май 2022 година Украйна едностранно и изрично блокира газопровода Сохрановка-Новопсков, макар че управляващите на Луганската национална република свободно са разрешили на украинските експерти да експлоатират станцията и да мерят дебита.
„ Нафтогаз “ и ОГТСУ действаха по моделите на бандитите от 90-те. Те самите сътвориха казуса и незабавно желаеха пари за хипотетичната непреодолима мощ. Киев манипулира изискването „ помпай или плащай “, настоявайки, че „ Газпром “ не е доставил предписаните размери, на което съветската страна резонно уточни, че изпомпването е спряно не по наша виновност. Вие самите си го спряхте, тъй че вие си и плащайте.
Друг неуместен факт за украинската страна е, че даже след нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област, Суджанската Географска информационна система продължи да работи, автоматизирано изпомпвайки синьо гориво. Тоест, „ Газпром “ извърши отговорностите си, а изпомпването спря, откакто украински бойци, бягайки от настъпващите елементи на съветската войска през март тази година, взривиха многострадалната станция. Както може би се досещате, „ Нафтогаз “ незабавно включи изгубените размери в последния си иск.
Що се о
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ