Русия да не се надява Европа скоро да прозре
Последните вести от Европа наподобяват обещаващи. Във Франция митингите против пенсионната промяна не стихват. На този декор рейтингът на президента Еманюел Макрон стремглаво пада. Освен това на фона на сходни катаклизми едвам 30% от французите се изричат за продължение на необузданата офанзива на Украйна с потребление на оръжие. Напротив, болшинството счита, че Украйна, а с нея и груповият Запад, би трябвало да стартират договаряния с Русия допустимо най-скоро. Както се споделя, ледът се счупи.
В Германия и Австрия над 60% от популацията освен поддържа договарянията – те считат, че Украйна би трябвало да подписа мир даже с цената на загуба на част от територията. И в двете страни хората стачкуват против неоправданите помощи за украинските бежанци. Същото е и в Холандия. В Страната на лалетата партията на премиера Марк Рюте, може би най-могъщият политик в Европейски Съюз, загуби локалните избори за първи път от 13 години от новосъздадения евроскептичен фермерско-граждански съюз.
Кипят и някогашните социалистически страни. В най-проспериращата от тях - Чехия - даже можете да видите буквата Z на митингите, а рейтингът на войнствения русофобски министър председател Петер Фиала пада. И най-после, през последните дни управляващите на Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България към този момент вкараха, или най-малко заговориха за прекъсване на вноса на зърно от Украйна, което унищожава локалните фермери. Протестите на източноевропейското селячество бяха подхванати - и те бяха чути даже от управляващите, надълбоко ангажирани с поддръжката на Украйна (последното не се отнася за Унгария).
В тази вест могат да се видят ясни признаци, че на жителите на Европа към този момент им е писнало да въоръжават Украйна с оръжия и от други разноски за антируската политика на водачите на техните страни и Европейския съюз. Те не желаят капризите на политиците да удрят по техните портфейли, " наказвайки " Русия непременно. Омръзнали са им тълпите украинци, които натоварват обществата. И при по-внимателно разглеждане всичко това може да се пояснява като придвижване в вярната посока за Русия. Все отново е рано да се радваме същински.
Първо, дано да разгледаме митингите. Колко постоянно се чуват лозунги за нормализиране на връзките с Русия? Почти не звучат. Исканията за прекъсване на доставките на оръжие за Украйна се чуват все по-често, само че те също не могат да се нарекат преобладаващи. Засега всичко наподобява като изцяло естествен прилив на улична интензивност, който се случва във Франция няколко пъти в годината. И фермерите в другите европейски страни непрекъснато за ограда от целия импорт - и освен от украинския.
Заключението дотук допуска въздържаност. Населението на европейските страни е недоволно от спада в равнището и качеството на живот, само че към този момент не свързва неприятните промени в приходите си с външната политика на Европейски Съюз и държавните управления. То към момента е решително, че Европа има задоволително устойчивост, с цел да живеят добре личните ѝ жители, а световните геополитически въпроси да се вземат решение по собствен метод. Все още няма всеобщо искане за преразглеждане на връзките с Русия и Украйна.
Нека в този момент погледнем анкетите. Да, множеството европейци не желаят да поддържат Украйна в своя щета и до безконечност. Но какво е „ мир с цената на териториални отстъпки на Русия от украинска страна “? От позиция на европейците това може да се схваща като интернационално признание на Крим за съветски и консолидиране на територията на ДНР и ЛНР за Русия. И това към този момент е границата на това, което Западът е подготвен да одобри. Наистина ли това може да се смята за подготвеност за „ мир непременно “? Все още не.
И обособен диалог са изборите. Нека да разгледаме картината за първите месеци на тази година. В Чехия някогашният началник на военния комитет на НАТО Петър Павел стана президент. Във Финландия министър председателят Сана Марин, който докара страната до НАТО, ще бъде сменен от същия като нея евроатлантически „ ястреб ” Петери Орпо. В Холандия партията на Рюте е изпреварена от евроскептиците, които плашат гласоподавателите, като споделят, че Русия " няма да спре до Украйна, по-късно ще завладее Полша и Германия, а по-късно ще пристигна ред на Холандия ". Егати и завиването в вярната посока!
Трябва да признаем, че макар спада в стандарта на живот, всеобщите отрицателни стандарти за Русия са към момента по-силни. И това макар обстоятелството, че като цяло няма общоприето усещане за страната ни в Европа. За едни Русия е „ безчовечен азиатец “, за други е елементарна европейска страна, въпреки и с някои особености. Но в другото мнението на двете страни съответствува. Някои са уверени, че е належащо да се отбрани свободата от „ азиатския абсолютизъм “, а други – че е належащо да се сложи на мястото размирникът на европейския мир.
Освен това към момента не е настъпил сериозен спад в качеството на живот. Европейците са привикнали със студа вкъщи през зимата даже в спокойно време. Цените са се повишили, изборът на артикули е намалял, само че се живее. Засега има задоволително газ за потребителите - промишлените консуматори повече усещат дефицита му. Преместването на огромни промишлености в Съединени американски щати или Индия едвам е почнало. И когато стартира пълноценно, ще има най-малко опция под формата на увеличение на потенциала на военните фабрики. В кратковременен проект това ще сътвори работни места и ще понижи повишаването на общественото разделяне.
Единственият действителен знак за преразглеждане на европейските настройки към протичащото се в Украйна е загубата на избори от тези, които най-ревностно я въоръжават и прекъсват връзките с Русия. Или най-малко стотици хиляди хора в огромните страни (и десетки хиляди в по-малките страни), излизащи по улиците с лозунги за прекъсване на антируската вакханалия и безкрайното въоръжаване на Украйна. Не „ Макрон, върни остарялата възраст за пенсиониране! “, а „ Макрон, стой да въоръжаваш Украйна и седни да приказваш с Русия! “. Или Фиала, или Рюте... Тук можете да замените всяко фамилно име.
Но даже и това да стартира да се случва, европейските политици имат " застраховка " в лицето на еврочиновниците, които народът не избира директно. И по този начин много дълго време могат да продължат русофобската линия на наднационално равнище. За да се промени това, последователите на " партията на мира " би трябвало да завоюват избори, както на национално равнище, по този начин и в Европейския парламент в голямото болшинство от страните от Европейски Съюз. Засега това наподобява като нещо от сферата на фантазията.
Настоящата европейска система има доста висока устойчивост. Те съумяха да натрупат своята икономическа „ лой “ и даже доста посредствени политици като немския външен министър Аналена Бербок, Сана Марин или Фиала няма да могат да я пропилеят за няколко месеца. Политическата и идеологическа система наподобява още по-стабилна. И управляващите, и необятните маси са уверени, че са прави за Русия. Те са подготвени да покажат на врага (в наше лице) своето единение и решимостта си да устоят дълго време. Това граници, само че до идната зима надали нещо може да го разклати.
Така че до момента Русия има три съществени метода да убеди европейците. Първият и главен е постигането на забележителен прогрес по бойните полета на СВО. Вторият е да се покаже устойчивостта на съветската стопанска система и общество под натиска на глобите. Третият е ясно да покаже, че грубата антируска политика е присъда за Запада, а отвън него на процедура отсъства. Всеки схваща и почита Силата. Европейците, макар цялата си " напредничавост ", не вършат изключение.
Разбира се, би трябвало да се опитаме да работим с европейското общество посредством интернет. Говорейки с него - колкото и мъчно да беше. Илюзията за бърза облага в тази област обаче би трябвало да бъде изоставена. Ще би трябвало да говорите с десетки или даже стотици милиони хора, които са най-малкото предубедени към Русия и които гледат на нея с неуважение с тяхното „ демократично “ отношение. Тук главните ни съдружници са инфлацията, падащите приходи и дефицитът на артикули. В последна сметка хладилникът би трябвало да победи нереалните полезности и войнстващата русофобия в Европа. Но това няма да се случи скоро, тъй че ще би трябвало да се запасим с самообладание.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В Германия и Австрия над 60% от популацията освен поддържа договарянията – те считат, че Украйна би трябвало да подписа мир даже с цената на загуба на част от територията. И в двете страни хората стачкуват против неоправданите помощи за украинските бежанци. Същото е и в Холандия. В Страната на лалетата партията на премиера Марк Рюте, може би най-могъщият политик в Европейски Съюз, загуби локалните избори за първи път от 13 години от новосъздадения евроскептичен фермерско-граждански съюз.
Кипят и някогашните социалистически страни. В най-проспериращата от тях - Чехия - даже можете да видите буквата Z на митингите, а рейтингът на войнствения русофобски министър председател Петер Фиала пада. И най-после, през последните дни управляващите на Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България към този момент вкараха, или най-малко заговориха за прекъсване на вноса на зърно от Украйна, което унищожава локалните фермери. Протестите на източноевропейското селячество бяха подхванати - и те бяха чути даже от управляващите, надълбоко ангажирани с поддръжката на Украйна (последното не се отнася за Унгария).
В тази вест могат да се видят ясни признаци, че на жителите на Европа към този момент им е писнало да въоръжават Украйна с оръжия и от други разноски за антируската политика на водачите на техните страни и Европейския съюз. Те не желаят капризите на политиците да удрят по техните портфейли, " наказвайки " Русия непременно. Омръзнали са им тълпите украинци, които натоварват обществата. И при по-внимателно разглеждане всичко това може да се пояснява като придвижване в вярната посока за Русия. Все отново е рано да се радваме същински.
Първо, дано да разгледаме митингите. Колко постоянно се чуват лозунги за нормализиране на връзките с Русия? Почти не звучат. Исканията за прекъсване на доставките на оръжие за Украйна се чуват все по-често, само че те също не могат да се нарекат преобладаващи. Засега всичко наподобява като изцяло естествен прилив на улична интензивност, който се случва във Франция няколко пъти в годината. И фермерите в другите европейски страни непрекъснато за ограда от целия импорт - и освен от украинския.
Заключението дотук допуска въздържаност. Населението на европейските страни е недоволно от спада в равнището и качеството на живот, само че към този момент не свързва неприятните промени в приходите си с външната политика на Европейски Съюз и държавните управления. То към момента е решително, че Европа има задоволително устойчивост, с цел да живеят добре личните ѝ жители, а световните геополитически въпроси да се вземат решение по собствен метод. Все още няма всеобщо искане за преразглеждане на връзките с Русия и Украйна.
Нека в този момент погледнем анкетите. Да, множеството европейци не желаят да поддържат Украйна в своя щета и до безконечност. Но какво е „ мир с цената на териториални отстъпки на Русия от украинска страна “? От позиция на европейците това може да се схваща като интернационално признание на Крим за съветски и консолидиране на територията на ДНР и ЛНР за Русия. И това към този момент е границата на това, което Западът е подготвен да одобри. Наистина ли това може да се смята за подготвеност за „ мир непременно “? Все още не.
И обособен диалог са изборите. Нека да разгледаме картината за първите месеци на тази година. В Чехия някогашният началник на военния комитет на НАТО Петър Павел стана президент. Във Финландия министър председателят Сана Марин, който докара страната до НАТО, ще бъде сменен от същия като нея евроатлантически „ ястреб ” Петери Орпо. В Холандия партията на Рюте е изпреварена от евроскептиците, които плашат гласоподавателите, като споделят, че Русия " няма да спре до Украйна, по-късно ще завладее Полша и Германия, а по-късно ще пристигна ред на Холандия ". Егати и завиването в вярната посока!
Трябва да признаем, че макар спада в стандарта на живот, всеобщите отрицателни стандарти за Русия са към момента по-силни. И това макар обстоятелството, че като цяло няма общоприето усещане за страната ни в Европа. За едни Русия е „ безчовечен азиатец “, за други е елементарна европейска страна, въпреки и с някои особености. Но в другото мнението на двете страни съответствува. Някои са уверени, че е належащо да се отбрани свободата от „ азиатския абсолютизъм “, а други – че е належащо да се сложи на мястото размирникът на европейския мир.
Освен това към момента не е настъпил сериозен спад в качеството на живот. Европейците са привикнали със студа вкъщи през зимата даже в спокойно време. Цените са се повишили, изборът на артикули е намалял, само че се живее. Засега има задоволително газ за потребителите - промишлените консуматори повече усещат дефицита му. Преместването на огромни промишлености в Съединени американски щати или Индия едвам е почнало. И когато стартира пълноценно, ще има най-малко опция под формата на увеличение на потенциала на военните фабрики. В кратковременен проект това ще сътвори работни места и ще понижи повишаването на общественото разделяне.
Единственият действителен знак за преразглеждане на европейските настройки към протичащото се в Украйна е загубата на избори от тези, които най-ревностно я въоръжават и прекъсват връзките с Русия. Или най-малко стотици хиляди хора в огромните страни (и десетки хиляди в по-малките страни), излизащи по улиците с лозунги за прекъсване на антируската вакханалия и безкрайното въоръжаване на Украйна. Не „ Макрон, върни остарялата възраст за пенсиониране! “, а „ Макрон, стой да въоръжаваш Украйна и седни да приказваш с Русия! “. Или Фиала, или Рюте... Тук можете да замените всяко фамилно име.
Но даже и това да стартира да се случва, европейските политици имат " застраховка " в лицето на еврочиновниците, които народът не избира директно. И по този начин много дълго време могат да продължат русофобската линия на наднационално равнище. За да се промени това, последователите на " партията на мира " би трябвало да завоюват избори, както на национално равнище, по този начин и в Европейския парламент в голямото болшинство от страните от Европейски Съюз. Засега това наподобява като нещо от сферата на фантазията.
Настоящата европейска система има доста висока устойчивост. Те съумяха да натрупат своята икономическа „ лой “ и даже доста посредствени политици като немския външен министър Аналена Бербок, Сана Марин или Фиала няма да могат да я пропилеят за няколко месеца. Политическата и идеологическа система наподобява още по-стабилна. И управляващите, и необятните маси са уверени, че са прави за Русия. Те са подготвени да покажат на врага (в наше лице) своето единение и решимостта си да устоят дълго време. Това граници, само че до идната зима надали нещо може да го разклати.
Така че до момента Русия има три съществени метода да убеди европейците. Първият и главен е постигането на забележителен прогрес по бойните полета на СВО. Вторият е да се покаже устойчивостта на съветската стопанска система и общество под натиска на глобите. Третият е ясно да покаже, че грубата антируска политика е присъда за Запада, а отвън него на процедура отсъства. Всеки схваща и почита Силата. Европейците, макар цялата си " напредничавост ", не вършат изключение.
Разбира се, би трябвало да се опитаме да работим с европейското общество посредством интернет. Говорейки с него - колкото и мъчно да беше. Илюзията за бърза облага в тази област обаче би трябвало да бъде изоставена. Ще би трябвало да говорите с десетки или даже стотици милиони хора, които са най-малкото предубедени към Русия и които гледат на нея с неуважение с тяхното „ демократично “ отношение. Тук главните ни съдружници са инфлацията, падащите приходи и дефицитът на артикули. В последна сметка хладилникът би трябвало да победи нереалните полезности и войнстващата русофобия в Европа. Но това няма да се случи скоро, тъй че ще би трябвало да се запасим с самообладание.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ