Стабилната нестабилност на ЕС под знака на българското председателство
Последните месеци на 2017 година за следващ път потвърждават, че тази година е изпълнена с многочислени провокации, които слагат пред съществено тестване, както европейските общества, по този начин и политическите обичаи и надлежно европейските механизми за стабилно развиване на Съюза. Тази година за президент на Франция беше определен финансистът Еманюел Макрон, човек надалеч от политиката.
Същевременно се ускориха процеси, които слагат Европа пред съществено тестване. Процесът на Брекзит стартира при започване на лятото на 2016 година и на 29 март тази година публично Тереза Мей задейства член 50 от Лисабонския контракт за обособяване на Англия от Европейски Съюз. Това сподели, че без да имат своите съответни причини, нито в Брюксел, нито в Лондон са подготвени за комплицираните провокации.
Продължава да е неразбираема „ цената на развода “.
Не са конкретизирани опциите за отбрана на европейските жители във Англия и английските в Европейския съюз. Регионалните държавни управления на Шотландия и Уелс демонстрираха своя боязън от това, че се трансформират правата и статута им след Брекзит. Проблем е и границата сред Република Ирландия и Северна Ирландия.
Втората огромна рецесия, която сложи на тестване Европа през годината, беше противозаконният Каталунски референдум, който през есента на 2017 година провокира гърмеж от войнствена политическа изразителност. Както от страна на каталунските водачи, по този начин и от последвалата твърда политика против тях от страна на Мадрид. Резултатът ще бъде явен на изборите на 21 декември, само че те надали ще решат еднопосочно въпроса с рецесията на испанския интегритет. Все отново оптимизъм има във обстоятелството, че Мадрид е пореден в своите дейности за опазване единството и целостта в Испания. А тя се употребява с поредната поддръжка на водещите страни на Стария континент, както и на европейските институции в Брюксел.
Третият детайл от напрежението в европейското политическо пространство е обвързвано с по този начин наречения локомотив на съюза – Германия. Която безпроблемно мина през парламентарните избори на 24 септември, само че в продължение на два месеца
изпадна в комплициран и непредвидим лабиринт на договаряния
за основаване на съдружно държавно управление отпред с ХДС – консервативната партия на Ангела Меркел.
Намираме се в комплициран конгломерат от политическо напрежение, непредсказуеми договаряния и непредвидени и към момента неразбираеми резултати във всеки един от спешните акценти на Европейски Съюз през 2017 година
Все повече наближава времето, в което България ще заеме позицията на ротационен ръководител на Съвет на Европа. Предизвикателството пред нас е обвързвано освен с тези акценти, които сега слагат на тестване европейското единение, само че е обвързвано и с още един значим за Европа въпрос – а точно: с ликвидирането на терористичната организация ИДИЛ. Събитията, които ще съпровождат както фактическия завършек на тази организация, по този начин и следствията. А те са и за страните от района на Близкия Изток, и за тези от Евросъюза. Това значи, че България ще бъде сложена пред съществено тестване. Не единствено да взе участие като деен балансьор и посредник в решаването на проблемите вътре в Европейски Съюз. Освен това развиването на процесите ще принудят София в качеството й на ротационен ръководител да се включи интензивно в връзките на Запада (ЕС) и Изтока (Русия, Турция и Иран), когато става въпрос за решение на проблемите в района на Близкия Изток.
Това допуска, че през първата половина на 2018 година България ще бъде принудена да не се занимава толкоз с главния приоритет – евроинтеграцията на Западните Балкани, колкото с решение на въпроса за стабилността и сигурността в Европейския съюз, както и за реализиране на съответни
взаимноизгодни връзки на Европа с Турция и Русия.
Това са две страни, които в друг интервал от време, ту получават, ту им лишават статута на стратегически сътрудници на Европейски Съюз.
Европредседателството ще бъде предизвикателство за България в посока разрешаването на нейните персонални национални ползи, свързани с двата съществени целта на страната, а точно приемането на България в „ Шенген “ и Еврозоната. София към този момент интензивно търси поддръжката за това от страна на водещи страни в Европейски Съюз. За страдание, макар изявленията на разнообразни високопоставени европейски представители за покриването на огромен брой от индикаторите ни за приемането на страната ни в Шенгенското пространство, това към този момент си остава единствено едно положително благопожелание. По същия метод очевидно се отнасят европейските институции към влизането на България най-малко в чакалнята на Еврозоната. Освен критериите за готовността на България за осъществяването на тези стратегически цели, за следващ път се демонстрира двойния стандарт във връзка с страните от Югоизточна Европа. И още веднъж всичко минава под знака на политическите решения. Което ще е част от комплицираните процеси, които не престават. И през идващите месеци ще ускоряват своята динамичност, що се отнася до бъдещето на европейските институции, механизмите за деяние и най-много ще бъдат свързани с бъдещето на Брекзит за Англия и политическата непоклатимост на Германия, която минава през комплициран интервал на договаряния. А те по думите на Ангела Меркел би трябвало да завършат с държавно управление, не с предварителни избори.
В подтекста на тези процеси, свързани със мощните страни в Европейския съюз, може да се направи самобитен паралел и с политическата обстановка в самата България в навечерието на европредседателството. У нас последните месеци също се следи натрупването на съответна отрицателна сила, която минава през
непрекъснатите кавги в Народното събрание.
Най-малкото с изненадващата и доста бърза промяна на ръководителя му. Което пък е индикация, че политическото пространство в България не може да се похвали със непоклатимост. Засилената националистическа реторика, дружно с интензивността на Движение за права и свободи, непрекъснатата висока степен на враждебност в езика, употребен от Българска социалистическа партия, не дават учредения да приказваме за каквато и да е политическа непоклатимост в Народното събрание. Друг сегмент в цялата политическа картина е декларацията, която ГЕРБ одобри на четвъртия си конгрес – в никакъв случай да не се коалира с Българска социалистическа партия. Втвърдяването на редиците в парламентарно показаните партии значи, че „ мантрата “, която непрестанно се повтаря в политическото пространство от държавните институции, че европейското председателство би трябвало да премине под знака на политическа непоклатимост, в действителност няма основа.
България неведнъж е изненадвала света с вътрешни или външнополитически промени и няма да е учудващо, в случай че в един миг ние се озовем в патова обстановка. Имам поради след сполучлив избор на съмнение България да посрещне председателството със служебно държавно управление. А ние би трябвало да продължим да живеем и след европредседателството – политическата ни непоклатимост е нужна. Но не непременно.
Същевременно се ускориха процеси, които слагат Европа пред съществено тестване. Процесът на Брекзит стартира при започване на лятото на 2016 година и на 29 март тази година публично Тереза Мей задейства член 50 от Лисабонския контракт за обособяване на Англия от Европейски Съюз. Това сподели, че без да имат своите съответни причини, нито в Брюксел, нито в Лондон са подготвени за комплицираните провокации.
Продължава да е неразбираема „ цената на развода “.
Не са конкретизирани опциите за отбрана на европейските жители във Англия и английските в Европейския съюз. Регионалните държавни управления на Шотландия и Уелс демонстрираха своя боязън от това, че се трансформират правата и статута им след Брекзит. Проблем е и границата сред Република Ирландия и Северна Ирландия.
Втората огромна рецесия, която сложи на тестване Европа през годината, беше противозаконният Каталунски референдум, който през есента на 2017 година провокира гърмеж от войнствена политическа изразителност. Както от страна на каталунските водачи, по този начин и от последвалата твърда политика против тях от страна на Мадрид. Резултатът ще бъде явен на изборите на 21 декември, само че те надали ще решат еднопосочно въпроса с рецесията на испанския интегритет. Все отново оптимизъм има във обстоятелството, че Мадрид е пореден в своите дейности за опазване единството и целостта в Испания. А тя се употребява с поредната поддръжка на водещите страни на Стария континент, както и на европейските институции в Брюксел.
Третият детайл от напрежението в европейското политическо пространство е обвързвано с по този начин наречения локомотив на съюза – Германия. Която безпроблемно мина през парламентарните избори на 24 септември, само че в продължение на два месеца
изпадна в комплициран и непредвидим лабиринт на договаряния
за основаване на съдружно държавно управление отпред с ХДС – консервативната партия на Ангела Меркел.
Намираме се в комплициран конгломерат от политическо напрежение, непредсказуеми договаряния и непредвидени и към момента неразбираеми резултати във всеки един от спешните акценти на Европейски Съюз през 2017 година
Все повече наближава времето, в което България ще заеме позицията на ротационен ръководител на Съвет на Европа. Предизвикателството пред нас е обвързвано освен с тези акценти, които сега слагат на тестване европейското единение, само че е обвързвано и с още един значим за Европа въпрос – а точно: с ликвидирането на терористичната организация ИДИЛ. Събитията, които ще съпровождат както фактическия завършек на тази организация, по този начин и следствията. А те са и за страните от района на Близкия Изток, и за тези от Евросъюза. Това значи, че България ще бъде сложена пред съществено тестване. Не единствено да взе участие като деен балансьор и посредник в решаването на проблемите вътре в Европейски Съюз. Освен това развиването на процесите ще принудят София в качеството й на ротационен ръководител да се включи интензивно в връзките на Запада (ЕС) и Изтока (Русия, Турция и Иран), когато става въпрос за решение на проблемите в района на Близкия Изток.
Това допуска, че през първата половина на 2018 година България ще бъде принудена да не се занимава толкоз с главния приоритет – евроинтеграцията на Западните Балкани, колкото с решение на въпроса за стабилността и сигурността в Европейския съюз, както и за реализиране на съответни
взаимноизгодни връзки на Европа с Турция и Русия.
Това са две страни, които в друг интервал от време, ту получават, ту им лишават статута на стратегически сътрудници на Европейски Съюз.
Европредседателството ще бъде предизвикателство за България в посока разрешаването на нейните персонални национални ползи, свързани с двата съществени целта на страната, а точно приемането на България в „ Шенген “ и Еврозоната. София към този момент интензивно търси поддръжката за това от страна на водещи страни в Европейски Съюз. За страдание, макар изявленията на разнообразни високопоставени европейски представители за покриването на огромен брой от индикаторите ни за приемането на страната ни в Шенгенското пространство, това към този момент си остава единствено едно положително благопожелание. По същия метод очевидно се отнасят европейските институции към влизането на България най-малко в чакалнята на Еврозоната. Освен критериите за готовността на България за осъществяването на тези стратегически цели, за следващ път се демонстрира двойния стандарт във връзка с страните от Югоизточна Европа. И още веднъж всичко минава под знака на политическите решения. Което ще е част от комплицираните процеси, които не престават. И през идващите месеци ще ускоряват своята динамичност, що се отнася до бъдещето на европейските институции, механизмите за деяние и най-много ще бъдат свързани с бъдещето на Брекзит за Англия и политическата непоклатимост на Германия, която минава през комплициран интервал на договаряния. А те по думите на Ангела Меркел би трябвало да завършат с държавно управление, не с предварителни избори.
В подтекста на тези процеси, свързани със мощните страни в Европейския съюз, може да се направи самобитен паралел и с политическата обстановка в самата България в навечерието на европредседателството. У нас последните месеци също се следи натрупването на съответна отрицателна сила, която минава през
непрекъснатите кавги в Народното събрание.
Най-малкото с изненадващата и доста бърза промяна на ръководителя му. Което пък е индикация, че политическото пространство в България не може да се похвали със непоклатимост. Засилената националистическа реторика, дружно с интензивността на Движение за права и свободи, непрекъснатата висока степен на враждебност в езика, употребен от Българска социалистическа партия, не дават учредения да приказваме за каквато и да е политическа непоклатимост в Народното събрание. Друг сегмент в цялата политическа картина е декларацията, която ГЕРБ одобри на четвъртия си конгрес – в никакъв случай да не се коалира с Българска социалистическа партия. Втвърдяването на редиците в парламентарно показаните партии значи, че „ мантрата “, която непрестанно се повтаря в политическото пространство от държавните институции, че европейското председателство би трябвало да премине под знака на политическа непоклатимост, в действителност няма основа.
България неведнъж е изненадвала света с вътрешни или външнополитически промени и няма да е учудващо, в случай че в един миг ние се озовем в патова обстановка. Имам поради след сполучлив избор на съмнение България да посрещне председателството със служебно държавно управление. А ние би трябвало да продължим да живеем и след европредседателството – политическата ни непоклатимост е нужна. Но не непременно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ