The American Conservative: Доларът на края на историята
Последните измами в света на интернационалните финанси дадоха нов живот на тезата на Франсис Фукуяма или нещо сходно на нея. Политическият мъдрец разгласява " Краят на историята и последният човек " през 1992 година Книгата твърди, че историята е решила, че демократичната народна власт е по-висшият метод на ръководство след рухването на Съветския съюз.
Изглежда, че логичен следва, че придвижвайки се в бъдещето, останалият свят ще одобри този метод на ръководство и когато целият свят бъде извърнат, историческият развой ще завърши. Всички щяхме да бъдем демократични демократи от тук до вечността.
В ретроспекция тезата на Фукуяма наподобява по едно и също време арогантна и наивна. С появяването на различни режими в страни като Русия и Китай стана ясно, че демократичната народна власт не е разумната последна точка на историческото развиване.
Преминавайки към 21-ви век, наподобява, че политическата еволюция - и може би, в някои случаи, децентрализацията - ще продължи както постоянно.
Историческият развой, най-малко доколкото се отнася до държавните режими, е по-скоро повтаряем, в сравнение с линеен. През февруари 2022 година, в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, държавното управление на Съединените щати, дружно с държавните управления на своите съдружници, замразиха съветските валутни запаси.
По този метод американското държавно управление стартира верижна реакция от събития, които в последна сметка може да доведат до края на господството на щатския $ в международната стопанска система.
Чрез изземването на съветските валутни запаси Съединените щати алармираха на останалия свят, че запасите в щатски долари – до тогава считани за толкоз положителни, колкото златото – са безвредни единствено доколкото външната политика на дадена страна не е неодобрена от Съединените щати.
Страните по света осъзнаха, че държането на запаси и активи в щатски долари в този момент е обвързвано със съществени опасности и започнаха да търсят други възможности. Скоро по-късно започнаха полемики за основаването на валута на БРИКС.
Говоренето за спад на щатския $ към този момент е толкоз шумно, че е невероятно да се пренебрегне. Министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън призна това развиване, като сподели, че би трябвало да чакаме последователно понижаване на каузи на $ в международните запаси.
Отговорът на тези, които желаят да поемат господството на $ в бъдещето, беше връщане към Фукуяма. Те разказват $ като исторически неповторим и основаната на долари световна система като нещо като „ края на финансовата история “.
Те настояват, че до момента в който доларът не се появи на сцената след Втората международна война, установяването на международната търговия е било комплициран развой, постоянно включващ злато и други „ безчовечен реликви “.
Появата на $ с неговите надълбоко ликвидни финансови пазари и неговата комплицирана правна система промени всичко това вечно. И по този начин човечеството стигна до края на финансовата история.
Най-изтънченият бранител на тази позиция е икономистът Майкъл Петис. Петис твърди, че щатският $ в действителност е първата същинска аварийна валута в света.
„ Въпреки че лирата в действителност беше употребена повече от други валути в Европа за споразумяване на търговията “, написа Петис за времето на Англия като държател на международната стопанска система, „ и доверието в превръщането й в злато беше мъчно извоювано от Банката на Англия след Наполеоновите войни, всякога, когато претенциите в лири нарастваха по отношение на количеството злато, държано от Банката на Англия, доверието в нея беше подкопано ".
" В този случай чужденците бяха склонни да извърнат използването си на лири, принуждавайки Банката на Англия да увеличи лихвените проценти и да поправя търсенето, с цел да си възвърне златните запаси ", написа още той.
Доларът е друг, настояват Петис и други, тъй като от 1971 година, когато президентът Никсън затвори златния прозорец, той е чисто фиатна валута. Това значи, че Америка може да ръководи евентуално неограничени търговски несъответствия с останалия свят.
Това беше отклоняване от предишното, когато, в случай че една страна имаше търговски недостиг с комерсиалните си сътрудници, златото щеше да тече от страната с недостиг към страната с остатък. Това би предизвикало недостига да обезцени тяхната валута по отношение на златото и комерсиалният недостиг би се затворил.
Не е по този начин в ерата на хегемонията на щатския $. Търговските дефицити на Америка – и даже тези на американски съдружници като Англия – могат да бъдат финансирани или посредством предоставяне на хартиени пари на чужденци, или като им се разреши да рециклират тези хартиени пари в американски активи.
Докато Петис оставя отворен въпроса дали тази система може в миналото да завърши, по-нетърпеливите последователи на края на финансовата история показват тази извънредно мощна система като толкоз световно вградена, че да бъде непобедима.
Тази реакция не е нищо повече от странна. Не е нужно човек да е икономист, с цел да признае, че има нещо неправилно в тази система. Защо други страни би трябвало да изпращат скъпи артикули и услуги на Съединените щати и други западни страни в подмяна на това, което в последна сметка се равнява на безполезна хартия?
Поддръжниците на края на финансовата история нормално се базират на американската военна мощност. Този мотив е издигнат напряко от твърдата левица, която от дълго време разказва системата на щатския $ като тумор на американския империализъм.
И въпреки всичко тази извънредно опростена позиция не е по-вярна, когато бранителите на Америка я формулират, в сравнение с когато съперниците на Америка го вършат.
Няма връзка, фактическа или логическа, сред американската военна мощност и господството на щатския $. Ако една страна реши да спре да държи долари, американският флот няма заповед да блокира техните пристанища; нито би трябвало, защото сходен ход би бил цялостна полуда.
Този прошарен остарял разказ просто демонстрира извънредно наивния мироглед на някои за това по какъв начин се разпределя и упражнява военната и геополитическата мощност.
Реалността е, че системата на щатския $ остава в действие, до момента в който други страни играят в рамките й. Защо играят? Доскоро играеха и участваха, най-много тъй като им беше от изгода. През 90-те и 2000-те разрастващите се страни, водени от Китай, използваха системата на щатския $, с цел да изградят своите стопански системи.
Те схванаха, че като продават създадени артикули на Съединените щати и други западни страни, те могат да се развиват бързо - и в акт на типичен меркантилизъм се възползваха от това.
И въпреки всичко това в никакъв случай нямаше да бъде непрекъснато съглашение. След като тези страни са вдигнали стопанските системи си от прахта, те постоянно ще се отвърнат от тази система, без значение дали последователно или ненадейно.
Фактът, че западните водачи не осъзнаха играта, която се играеше, е доказателство за това какъв чудноват интервал в историята бяха 90-те и 2000-те години с техния корав оптимизъм за Фукуяман.
След финансовата рецесия от 2008 година системата на надмощие на щатския $ съществува в нещо като положение на несигурност. През 2010 година китайците стопираха да разчитат на огромни търговски остатъци, с цел да захранят стопанската система си, вместо това се обърнаха към вътрешни вложения.
След блокирането през 2020 година, евентуално в отговор на протекционистката изразителност, която се популяризира в администрацията на Тръмп, Китай отклони търговията си от Съединените щати и към разрастващите се страни.
Дори интелигентни мислители като Петис наподобява са пропуснали тези значими промени.
„ Краят на господството на $ не значи световна комерсиална система, която просто и без спиране минава от деноминиране на търговията в долари към деноминиране в друга валута “, написа той.
„ Вместо това значи края на актуалната световна комерсиална система ", декларира Петис.
В доста огромна степен „ актуалната световна комерсиална система “ – под която Петис наподобява има поради тази, която доминираше през 90-те и 2000-те – към този момент е завършила. Това значи ли иден колапс на щатския $? Вероятно не.
Конфискуването на съветските валутни запаси – политика, която евентуално ще си отиде в историята, дружно с връщането на Чърчил към златния стандарт през 20-те години на предишния век, като едно от най-лошите стопански решения в историята – доста форсира процеса, само че това не значи иден апокалипсис.
Хегемонията на щатския $ евентуално ще отслабне последователно през идващите 10 или двадесет години. Други страни ще се опипат в близост, като в неприятно осветена стая, за това какво работи и какво не. В последна сметка ще бъде реализирано ново равновесие, при което щатският $ е една от многото международни валути за търговия.
Това значи, че западните страни би трябвало неотложно да подредят дома си. Те към този момент не могат да разчитат на огромни търговски дефицити с разрастващите се страни.
Ако го създадат, може един ден да се разсънят и да открият, че тези артикули към този момент не се оферират на рационални цени и че нямат потенциал да ги създават сами.
Поради тази причина е нужна сериозна индустриална политика. Не е пресилено да се каже, че в действителност имаме единствено един късмет да създадем такава политика вярна. И въпреки всичко силата сега я няма.
Все още замаяни от приспивателния завършек на историята, западните водачи вкарват политики, които претендират, че са индустриални политики, само че в действителност са политики за зелена сила.
Законът за понижаване на инфлацията на администрацията на Байдън изразходва шест $ за зелена сила и екологични дотации за всеки $, изразходван за дотации за произвеждане.
И нападателните протекционистични ходове, подхванати както от администрациите на Тръмп, по този начин и от администрацията на Байдън основно против Китай, са саморазрушителни в своята доверчивост. Те се основават на догатката, че западните страни управляват комерсиалните потоци. Но те не ги управляват и никой в никакъв случай не е забранявал пътя им към разцвет.
Единствената ни опция е да преизградим отначало. Трябва да признаем, че светът се трансформира и че Западът към този момент няма надзор върху международната икономическа обстановка. Имаме същински надзор единствено върху вътрешните си работи. Но вместо да се опитваме да възстановим нашите индустриални бази, ние преследваме зелени фантазии и се насищаме със популярност, която от дълго време е отминала.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Изглежда, че логичен следва, че придвижвайки се в бъдещето, останалият свят ще одобри този метод на ръководство и когато целият свят бъде извърнат, историческият развой ще завърши. Всички щяхме да бъдем демократични демократи от тук до вечността.
В ретроспекция тезата на Фукуяма наподобява по едно и също време арогантна и наивна. С появяването на различни режими в страни като Русия и Китай стана ясно, че демократичната народна власт не е разумната последна точка на историческото развиване.
Преминавайки към 21-ви век, наподобява, че политическата еволюция - и може би, в някои случаи, децентрализацията - ще продължи както постоянно.
Историческият развой, най-малко доколкото се отнася до държавните режими, е по-скоро повтаряем, в сравнение с линеен. През февруари 2022 година, в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, държавното управление на Съединените щати, дружно с държавните управления на своите съдружници, замразиха съветските валутни запаси.
По този метод американското държавно управление стартира верижна реакция от събития, които в последна сметка може да доведат до края на господството на щатския $ в международната стопанска система.
Чрез изземването на съветските валутни запаси Съединените щати алармираха на останалия свят, че запасите в щатски долари – до тогава считани за толкоз положителни, колкото златото – са безвредни единствено доколкото външната политика на дадена страна не е неодобрена от Съединените щати.
Страните по света осъзнаха, че държането на запаси и активи в щатски долари в този момент е обвързвано със съществени опасности и започнаха да търсят други възможности. Скоро по-късно започнаха полемики за основаването на валута на БРИКС.
Говоренето за спад на щатския $ към този момент е толкоз шумно, че е невероятно да се пренебрегне. Министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън призна това развиване, като сподели, че би трябвало да чакаме последователно понижаване на каузи на $ в международните запаси.
Отговорът на тези, които желаят да поемат господството на $ в бъдещето, беше връщане към Фукуяма. Те разказват $ като исторически неповторим и основаната на долари световна система като нещо като „ края на финансовата история “.
Те настояват, че до момента в който доларът не се появи на сцената след Втората международна война, установяването на международната търговия е било комплициран развой, постоянно включващ злато и други „ безчовечен реликви “.
Появата на $ с неговите надълбоко ликвидни финансови пазари и неговата комплицирана правна система промени всичко това вечно. И по този начин човечеството стигна до края на финансовата история.
Най-изтънченият бранител на тази позиция е икономистът Майкъл Петис. Петис твърди, че щатският $ в действителност е първата същинска аварийна валута в света.
„ Въпреки че лирата в действителност беше употребена повече от други валути в Европа за споразумяване на търговията “, написа Петис за времето на Англия като държател на международната стопанска система, „ и доверието в превръщането й в злато беше мъчно извоювано от Банката на Англия след Наполеоновите войни, всякога, когато претенциите в лири нарастваха по отношение на количеството злато, държано от Банката на Англия, доверието в нея беше подкопано ".
" В този случай чужденците бяха склонни да извърнат използването си на лири, принуждавайки Банката на Англия да увеличи лихвените проценти и да поправя търсенето, с цел да си възвърне златните запаси ", написа още той.
Доларът е друг, настояват Петис и други, тъй като от 1971 година, когато президентът Никсън затвори златния прозорец, той е чисто фиатна валута. Това значи, че Америка може да ръководи евентуално неограничени търговски несъответствия с останалия свят.
Това беше отклоняване от предишното, когато, в случай че една страна имаше търговски недостиг с комерсиалните си сътрудници, златото щеше да тече от страната с недостиг към страната с остатък. Това би предизвикало недостига да обезцени тяхната валута по отношение на златото и комерсиалният недостиг би се затворил.
Не е по този начин в ерата на хегемонията на щатския $. Търговските дефицити на Америка – и даже тези на американски съдружници като Англия – могат да бъдат финансирани или посредством предоставяне на хартиени пари на чужденци, или като им се разреши да рециклират тези хартиени пари в американски активи.
Докато Петис оставя отворен въпроса дали тази система може в миналото да завърши, по-нетърпеливите последователи на края на финансовата история показват тази извънредно мощна система като толкоз световно вградена, че да бъде непобедима.
Тази реакция не е нищо повече от странна. Не е нужно човек да е икономист, с цел да признае, че има нещо неправилно в тази система. Защо други страни би трябвало да изпращат скъпи артикули и услуги на Съединените щати и други западни страни в подмяна на това, което в последна сметка се равнява на безполезна хартия?
Поддръжниците на края на финансовата история нормално се базират на американската военна мощност. Този мотив е издигнат напряко от твърдата левица, която от дълго време разказва системата на щатския $ като тумор на американския империализъм.
И въпреки всичко тази извънредно опростена позиция не е по-вярна, когато бранителите на Америка я формулират, в сравнение с когато съперниците на Америка го вършат.
Няма връзка, фактическа или логическа, сред американската военна мощност и господството на щатския $. Ако една страна реши да спре да държи долари, американският флот няма заповед да блокира техните пристанища; нито би трябвало, защото сходен ход би бил цялостна полуда.
Този прошарен остарял разказ просто демонстрира извънредно наивния мироглед на някои за това по какъв начин се разпределя и упражнява военната и геополитическата мощност.
Реалността е, че системата на щатския $ остава в действие, до момента в който други страни играят в рамките й. Защо играят? Доскоро играеха и участваха, най-много тъй като им беше от изгода. През 90-те и 2000-те разрастващите се страни, водени от Китай, използваха системата на щатския $, с цел да изградят своите стопански системи.
Те схванаха, че като продават създадени артикули на Съединените щати и други западни страни, те могат да се развиват бързо - и в акт на типичен меркантилизъм се възползваха от това.
И въпреки всичко това в никакъв случай нямаше да бъде непрекъснато съглашение. След като тези страни са вдигнали стопанските системи си от прахта, те постоянно ще се отвърнат от тази система, без значение дали последователно или ненадейно.
Фактът, че западните водачи не осъзнаха играта, която се играеше, е доказателство за това какъв чудноват интервал в историята бяха 90-те и 2000-те години с техния корав оптимизъм за Фукуяман.
След финансовата рецесия от 2008 година системата на надмощие на щатския $ съществува в нещо като положение на несигурност. През 2010 година китайците стопираха да разчитат на огромни търговски остатъци, с цел да захранят стопанската система си, вместо това се обърнаха към вътрешни вложения.
След блокирането през 2020 година, евентуално в отговор на протекционистката изразителност, която се популяризира в администрацията на Тръмп, Китай отклони търговията си от Съединените щати и към разрастващите се страни.
Дори интелигентни мислители като Петис наподобява са пропуснали тези значими промени.
„ Краят на господството на $ не значи световна комерсиална система, която просто и без спиране минава от деноминиране на търговията в долари към деноминиране в друга валута “, написа той.
„ Вместо това значи края на актуалната световна комерсиална система ", декларира Петис.
В доста огромна степен „ актуалната световна комерсиална система “ – под която Петис наподобява има поради тази, която доминираше през 90-те и 2000-те – към този момент е завършила. Това значи ли иден колапс на щатския $? Вероятно не.
Конфискуването на съветските валутни запаси – политика, която евентуално ще си отиде в историята, дружно с връщането на Чърчил към златния стандарт през 20-те години на предишния век, като едно от най-лошите стопански решения в историята – доста форсира процеса, само че това не значи иден апокалипсис.
Хегемонията на щатския $ евентуално ще отслабне последователно през идващите 10 или двадесет години. Други страни ще се опипат в близост, като в неприятно осветена стая, за това какво работи и какво не. В последна сметка ще бъде реализирано ново равновесие, при което щатският $ е една от многото международни валути за търговия.
Това значи, че западните страни би трябвало неотложно да подредят дома си. Те към този момент не могат да разчитат на огромни търговски дефицити с разрастващите се страни.
Ако го създадат, може един ден да се разсънят и да открият, че тези артикули към този момент не се оферират на рационални цени и че нямат потенциал да ги създават сами.
Поради тази причина е нужна сериозна индустриална политика. Не е пресилено да се каже, че в действителност имаме единствено един късмет да създадем такава политика вярна. И въпреки всичко силата сега я няма.
Все още замаяни от приспивателния завършек на историята, западните водачи вкарват политики, които претендират, че са индустриални политики, само че в действителност са политики за зелена сила.
Законът за понижаване на инфлацията на администрацията на Байдън изразходва шест $ за зелена сила и екологични дотации за всеки $, изразходван за дотации за произвеждане.
И нападателните протекционистични ходове, подхванати както от администрациите на Тръмп, по този начин и от администрацията на Байдън основно против Китай, са саморазрушителни в своята доверчивост. Те се основават на догатката, че западните страни управляват комерсиалните потоци. Но те не ги управляват и никой в никакъв случай не е забранявал пътя им към разцвет.
Единствената ни опция е да преизградим отначало. Трябва да признаем, че светът се трансформира и че Западът към този момент няма надзор върху международната икономическа обстановка. Имаме същински надзор единствено върху вътрешните си работи. Но вместо да се опитваме да възстановим нашите индустриални бази, ние преследваме зелени фантазии и се насищаме със популярност, която от дълго време е отминала.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ