Последните икономически данни сочат, че намаляването на лихвените проценти е

Европа: Лихвените проценти намаляват, но големите длъжници изпитват натиск

Последните стопански данни сочат, че намаляването на лихвените проценти е напълно близо , съобщи. На доктрина това е чудесна вест за европейските страни, които се борят с големи задължения, само че на процедура това няма да им донесе основна смяна , най-малко не в близко бъдеще.

Статистическата работа на Европейския съюз /ЕС/ заяви по-рано през днешния ден, че цената на годишната инфлация в Еврозоната се е намалила до 2,2% през август. В Германия годишната инфлация се е намалила до 2% за първи път от три години и половина насам, до момента в който във Франция инфлацията остана малко по-висока – 2,2%.

Спадащите цени дават опция на Европейската централна банка ( ЕЦБ ) да понижи лихвените проценти , което ще направи заемите по-евтини както за банките, по този начин и за държавните управления. Базираната във Франкфурт ЕЦБ увеличи главния си лихвен % по депозитите до рекордните 4%, с цел да се оправи с внезапното повишаване на инфлацията след пандемията от COVID-19. Вчера шефът на централната банка на Финландия Оли Рен съобщи пред „ Politico “, че последните стопански данни ускоряват причините за понижаване на лихвите , което ще бъде разисквано в детайли по време на идната среща на ЕЦБ през септември.

По-ниските лихвени проценти значат, че страните, които заемат най-вече като Франция, Италия и Гърция, ще заплащат по-малко лихви по новите си задължения. Това е значимо, защото те имат дълг, оценен на размера на цялата им стопанска система, или повече, а също така са изправени пред специфични наказания от страна на Европейската комисия, с цел да овладеят „ траекторията “ на дълга си.

Контрол на задълженията

Въздействието на понижаването на лихвените проценти обаче ще бъде лимитирано . От една страна, огромна част от задълженията на страните са с дълъг период на погасяване, защото са отпуснати преди или по време на пандемията, когато към момента е било на ниска цена и преференциално да се вземат сходни заеми.

„ Намаляването на лихвените проценти, както и повишението им, се отразяват на новите пазарни политики, по тази причина е належащо време за рефинансиране на задълженията. По този метод счетоводният резултат върху обществените финанси от сходни ходове се вижда постепенно, “, изясни Радослав Радев , който е отпред на отдел „ Фиксиран приход “ в банката „ UBS La Maison de Gestion “.

По данни на „ Евростат “ краткосрочният дълг , т.е. дългът, който би трябвало да бъде изплатен в границите на една година – възлиза на към 20% от общия за Италия , до момента в който за Франция това число е било по-близо до 15% в края на 2023 година Дълговете с по-дълъг период на погасяване ще бъдат рефинансирани и ще бъдат преизчислявани с нови, по-високи лихвени проценти гладко, с настъпването на неговия падеж. Икономисти считат, че намаляването на формалните лихвени проценти от страна на ЕЦБ може да спомогне за задържане на тези разноски за рефинансиране, само че единствено дотолкоз, доколкото Банката може да убеди финансовите пазари, че инфлацията е овладяна. Ако това не стане, инфлационните упования още веднъж ще се покачат и цената на издаването на нови облигации също ще би трябвало да се увеличи, защото вложителите на облигации ще изискат по-висока награда, с цел да се застраховат.

Според Радослав Радев обстановката остава нестабилна , а пазарът не има вяра, че дефицитите или задълженията ще намалеят в кратковременен проект. Налице са и признаци, че активността на цялостната европейска стопанска система се намалява . През март ЕЦБ преразгледа краткосрочните си прогнози за растежа, като разгласи, че на този стадий те са под предстоящото. Това евентуално ще бъде направено още веднъж след две седмици, когато тези прогнози ще бъдат обновени . Нагледен образец за това събитие е Германия, като през второто тримесечие на годината нейната стопанска система се сви. По-бавният напредък значи по-малко държавни доходи, които могат да се употребяват за погасяване на дълга. Това значи също, че един от главните индикатори, следени от Комисията – дългът като дял от Брутният вътрешен продукт, се усъвършенства по-бавно, в сравнение с е належащо. Както следва да схванат редица страни, догатките за бъдещия напредък ще изиграят значима роля в метода, по който те ръководят своите така наречен процедури за несъразмерен недостиг. Накратко, към този момент няма универсално решение, което да помогне в кратковременен проект, даже и от ЕЦБ.