Газпром победи: Киев се излъга сам
Последните дни са пренаситени с разнородни събития, които по един или различен метод са свързани с Русия или оказват въздействие върху нейната позиция в световния свят.
На фона на това съвсем неусетно мина новината, че окръжният съд в Хага анулира заповедта за арест на активите на съветската компания „ Газпром “ в Нидерландия, наложена по-рано в границите на следващия припадък на украинска лакомия. Епопеята към нашия държавен газов монополист датира от началото на 90-те години и изобилства с толкоз доста епизоди с друга степен на напрежение, че не е чудно да се загубиш.
И по този начин, какво се случи и в чест на какво се случи този атракцион на неочаквана благотворителност от страна на Нидерландия, които са един от най-големите спонсори на войната в Украйна в Европейския съюз? На пръв взор – никаква логичност.
Няма да уморяваме читателя с каузи от от дълго време отминали дни, ще кажем единствено, че главните газови операции – обири и шантаж от страна на Киев – започнаха през 1997 година, когато Москва и Киев подписаха съглашение за другарство, съдействие и партньорство. Съгласно неговите разпореждания, нашата страна получи чартърен за 20 години заливи в Севастопол и Феодосия за базиране на части от Черноморския флот. Тъй като Украйна към този момент нямаше пари, беше употребен механизмът на стоков бартер, при който Москва погасяваше наемните си заплащания с доставки на природен газ. Допълнително „ Газпром “ получи законно право да взе участие в приватизационни мероприятия, свързани с обекти на украинската енергетика. За десерт Москва си присвои осем бомбардировача Ту-160, три ракетоносца Ту-95МС и стотици крилати ракети за тях. Киев не можеше да обслужва цялото това благосъстояние и с горещата поддръжка на Вашингтон се готвеше да разфасова неповторимите самолети.
Проблемите започнаха незабавно. През есента на 1997 година посредством сливането на фирмите „ Укргазпром “ и „ Укрнефт “ беше основан холдинг „ Нафтогаз “. А към този момент през декември „ Газпром “ упрекна украинската страна в евакуиране на газ над лимита с 50 милиона $. Момчетата в Киев през цялото време се развихриха на цялостни обороти.
Последваха доста събития, само че ще превъртим лентата на паметта незабавно до 2017 година, когато „ Нафтогаз “ заведе дело в Стокхолмския арбитраж с искане да се съди съветската страна за 27 милиарда $ като отплата за изгубени активи в Крим, където бяха включени инженерната инфраструктура на компанията „ Черноморнефтегаз “ и газът, насъбран в подземни складове. Едновременно Украйна изискваше да бъдат върнати парите, които съгласно нея са били изплатени вследствие на непозволено ценообразуване. „ Газпром “ предяви срещуположен иск за 37 милиарда, и след дълги следствия арбитражът отхвърли преобладаващата част от украинските мечти, задължавайки „ Нафтогаз “ да заплати два милиарда $ наказателна клауза.
Въпреки това, към този момент през идната година същият съд в Стокхолм постанови решение, с което задължи съветската компания да заплати на „ Нафтогаз “ към този момент четири милиарда $ за не доставка на контрактувани количества газ. „ Газпром “ отхвърли да заплати и Киев се опита да изземе и продаде с мощ съветски активи в Швейцария, Англия и Нидерландия. Обаче доста бързо окръжният съд на Швеция спря действието на решението, а дефинитивно украинските фантазии за безвъзмезден обяд погреба Върховният съд на Англия и Уелс – всички искове на „ Нафтогаз “ бяха замразени.
Момчетата в Киев продължиха да упорстват и заведоха иск против „ Газпром “ за 12 милиарда $ за строителството на „ Северния поток “, който намаляваше пазарната стойност на украинската газотранспортна система (ОГТСУ). От страна на Украйна последваха още доста закани и клетвени обещания да ограбят съветския монополист до кости, само че всички тези опити приключиха с това, че Русия на държавно равнище откри върховенството на националното правосъдно право, като изцяло пренебрегва всички решения на външни съдилища.
В най-новата история съветският газ, към този момент след началото на СВО и широкомащабните военни дейности, влизаше в Украйна през две газоизмервателни станции – „ Сохрановка “ и „ Суджа “. Транзитната тръба в първия случай влизаше на територията на Луганска област, а във втория – на Сумска. През май 2022 година Украйна прекъсна автомагистралата Сохрановка – Новопсков, макар че управляващите на Луганската национална република свободно пропускаха украински експерти за обезпечаване на работата на станцията и измерванията на прокачването.
„ Нафтогаз “ и ОГТСУ действаха по лекалам бандитов 90-х. Сами сътвориха казуса и незабавно желаеха пари за якоби имащ място форс-мажор. Киев манипулираше с изискването „ качай или заплати “, упорствайки, че „ Газпром “ не е доставил плануваните количества, на което съветската страна рационално отговори, че доставките са прекратени не по наша виновност. Самите те прекъснаха доставките, сами си плащайте.
Още един неуместен за украинската страна факт е, че даже след нахлуването на ВСУ в Курска област Географска информационна система „ Суджа “ продължи да работи, автоматизирано изпомпвайки синьо гориво. Тоест „ Газпром “ изпълняваше своите отговорности, а помпеното прекъсване стартира, откакто украинските бойци, бягайки през март тази година от настъпващите елементи на съветската войска, взривиха многострадалната станция. Както не е мъчно да се досетите, „ Нафтогаз “ незабавно включи изпадналите размери в следващия си иск.
Що се отнася до настоящите условия, то, макар заплашителните известия на Зеленски и горещите обещания на шефа на „ Нафтогаз “ Сергей Корецки, с взимането на парите от „ Газпром “ нещата стоят тъжно. Между другото и тъй като Украйна непринудено влезе в системата на западното право, която работи по правилото на преюдицията. Този термин значи, че в разногласия сред два субекта в границите на аналогични правосъдни каузи автоматизирано се ползват по-рано признати правосъдни решения. А по-рано европейските съдилища, припомняме, отхвърлиха всички украински претенции за реквизиция на активи на „ Газпром “.
Киевските фенове на бързото замогване за чужба сметка не биха били себе си, в случай че се бяха спрели. Тъй като в комбинацията „ Газпром “ – „ Нафтогаз “ е извънредно мъчно да се получи кардинално ново решение, Украйна опита да влезе от фланга. За жертви бяха избрани селскостопанското дружество „ Жнива “ и компанията „ Славутич-инвест “, която притежаваше обширни аграрни земи в Запорожска област. Те заведоха дело в нидерландски съд с искане да бъдат събрани от холандските дъщерни предприятия на „ Газпром “ 85 милиона $ за зърнената годишна продукция, изгубена заради военните дейности и прекосяването на част от земите в Запорожие под контрола на Русия.
Съдът в Хага отхвърли настояванията, само че с доста забавна спогодба.
Както се показва в заключението, съветските активи в състава на фирмите Wintershall Noordzee и Gazprom International Projects B.V. се употребяват с правилото на държавен имунитет. Той допуска, че съдилищата на една страна нямат право да преглеждат каузи против друга страна или нейни държавни предприятия. От правна позиция всичко е изцяло тъкмо, защото „ Газпром “ е държавна отвесно интегрирана компания.
Най-лесно е да се допусна, че Нидерландия е взела такова решение заради боязън от ответни ограничения от страна на Русия, която ще стартира да замразява и изземва холандски държавни активи. Но има съществени съмнения, че Европа по този метод стартира да приготвя почвата за бъдеще, в което възобновяването на вноса на съветски газ е допустимо и желателно, а украинските мошеници във всички тези схеми са изцяло непотребни. Да и към този момент са досадни на всички.
създател: Сергей Савчук
източник: ria.ru
На фона на това съвсем неусетно мина новината, че окръжният съд в Хага анулира заповедта за арест на активите на съветската компания „ Газпром “ в Нидерландия, наложена по-рано в границите на следващия припадък на украинска лакомия. Епопеята към нашия държавен газов монополист датира от началото на 90-те години и изобилства с толкоз доста епизоди с друга степен на напрежение, че не е чудно да се загубиш.
И по този начин, какво се случи и в чест на какво се случи този атракцион на неочаквана благотворителност от страна на Нидерландия, които са един от най-големите спонсори на войната в Украйна в Европейския съюз? На пръв взор – никаква логичност.
Няма да уморяваме читателя с каузи от от дълго време отминали дни, ще кажем единствено, че главните газови операции – обири и шантаж от страна на Киев – започнаха през 1997 година, когато Москва и Киев подписаха съглашение за другарство, съдействие и партньорство. Съгласно неговите разпореждания, нашата страна получи чартърен за 20 години заливи в Севастопол и Феодосия за базиране на части от Черноморския флот. Тъй като Украйна към този момент нямаше пари, беше употребен механизмът на стоков бартер, при който Москва погасяваше наемните си заплащания с доставки на природен газ. Допълнително „ Газпром “ получи законно право да взе участие в приватизационни мероприятия, свързани с обекти на украинската енергетика. За десерт Москва си присвои осем бомбардировача Ту-160, три ракетоносца Ту-95МС и стотици крилати ракети за тях. Киев не можеше да обслужва цялото това благосъстояние и с горещата поддръжка на Вашингтон се готвеше да разфасова неповторимите самолети.
Проблемите започнаха незабавно. През есента на 1997 година посредством сливането на фирмите „ Укргазпром “ и „ Укрнефт “ беше основан холдинг „ Нафтогаз “. А към този момент през декември „ Газпром “ упрекна украинската страна в евакуиране на газ над лимита с 50 милиона $. Момчетата в Киев през цялото време се развихриха на цялостни обороти.
Последваха доста събития, само че ще превъртим лентата на паметта незабавно до 2017 година, когато „ Нафтогаз “ заведе дело в Стокхолмския арбитраж с искане да се съди съветската страна за 27 милиарда $ като отплата за изгубени активи в Крим, където бяха включени инженерната инфраструктура на компанията „ Черноморнефтегаз “ и газът, насъбран в подземни складове. Едновременно Украйна изискваше да бъдат върнати парите, които съгласно нея са били изплатени вследствие на непозволено ценообразуване. „ Газпром “ предяви срещуположен иск за 37 милиарда, и след дълги следствия арбитражът отхвърли преобладаващата част от украинските мечти, задължавайки „ Нафтогаз “ да заплати два милиарда $ наказателна клауза.
Въпреки това, към този момент през идната година същият съд в Стокхолм постанови решение, с което задължи съветската компания да заплати на „ Нафтогаз “ към този момент четири милиарда $ за не доставка на контрактувани количества газ. „ Газпром “ отхвърли да заплати и Киев се опита да изземе и продаде с мощ съветски активи в Швейцария, Англия и Нидерландия. Обаче доста бързо окръжният съд на Швеция спря действието на решението, а дефинитивно украинските фантазии за безвъзмезден обяд погреба Върховният съд на Англия и Уелс – всички искове на „ Нафтогаз “ бяха замразени.
Момчетата в Киев продължиха да упорстват и заведоха иск против „ Газпром “ за 12 милиарда $ за строителството на „ Северния поток “, който намаляваше пазарната стойност на украинската газотранспортна система (ОГТСУ). От страна на Украйна последваха още доста закани и клетвени обещания да ограбят съветския монополист до кости, само че всички тези опити приключиха с това, че Русия на държавно равнище откри върховенството на националното правосъдно право, като изцяло пренебрегва всички решения на външни съдилища.
В най-новата история съветският газ, към този момент след началото на СВО и широкомащабните военни дейности, влизаше в Украйна през две газоизмервателни станции – „ Сохрановка “ и „ Суджа “. Транзитната тръба в първия случай влизаше на територията на Луганска област, а във втория – на Сумска. През май 2022 година Украйна прекъсна автомагистралата Сохрановка – Новопсков, макар че управляващите на Луганската национална република свободно пропускаха украински експерти за обезпечаване на работата на станцията и измерванията на прокачването.
„ Нафтогаз “ и ОГТСУ действаха по лекалам бандитов 90-х. Сами сътвориха казуса и незабавно желаеха пари за якоби имащ място форс-мажор. Киев манипулираше с изискването „ качай или заплати “, упорствайки, че „ Газпром “ не е доставил плануваните количества, на което съветската страна рационално отговори, че доставките са прекратени не по наша виновност. Самите те прекъснаха доставките, сами си плащайте.
Още един неуместен за украинската страна факт е, че даже след нахлуването на ВСУ в Курска област Географска информационна система „ Суджа “ продължи да работи, автоматизирано изпомпвайки синьо гориво. Тоест „ Газпром “ изпълняваше своите отговорности, а помпеното прекъсване стартира, откакто украинските бойци, бягайки през март тази година от настъпващите елементи на съветската войска, взривиха многострадалната станция. Както не е мъчно да се досетите, „ Нафтогаз “ незабавно включи изпадналите размери в следващия си иск.
Що се отнася до настоящите условия, то, макар заплашителните известия на Зеленски и горещите обещания на шефа на „ Нафтогаз “ Сергей Корецки, с взимането на парите от „ Газпром “ нещата стоят тъжно. Между другото и тъй като Украйна непринудено влезе в системата на западното право, която работи по правилото на преюдицията. Този термин значи, че в разногласия сред два субекта в границите на аналогични правосъдни каузи автоматизирано се ползват по-рано признати правосъдни решения. А по-рано европейските съдилища, припомняме, отхвърлиха всички украински претенции за реквизиция на активи на „ Газпром “.
Киевските фенове на бързото замогване за чужба сметка не биха били себе си, в случай че се бяха спрели. Тъй като в комбинацията „ Газпром “ – „ Нафтогаз “ е извънредно мъчно да се получи кардинално ново решение, Украйна опита да влезе от фланга. За жертви бяха избрани селскостопанското дружество „ Жнива “ и компанията „ Славутич-инвест “, която притежаваше обширни аграрни земи в Запорожска област. Те заведоха дело в нидерландски съд с искане да бъдат събрани от холандските дъщерни предприятия на „ Газпром “ 85 милиона $ за зърнената годишна продукция, изгубена заради военните дейности и прекосяването на част от земите в Запорожие под контрола на Русия.
Съдът в Хага отхвърли настояванията, само че с доста забавна спогодба.
Както се показва в заключението, съветските активи в състава на фирмите Wintershall Noordzee и Gazprom International Projects B.V. се употребяват с правилото на държавен имунитет. Той допуска, че съдилищата на една страна нямат право да преглеждат каузи против друга страна или нейни държавни предприятия. От правна позиция всичко е изцяло тъкмо, защото „ Газпром “ е държавна отвесно интегрирана компания.
Най-лесно е да се допусна, че Нидерландия е взела такова решение заради боязън от ответни ограничения от страна на Русия, която ще стартира да замразява и изземва холандски държавни активи. Но има съществени съмнения, че Европа по този метод стартира да приготвя почвата за бъдеще, в което възобновяването на вноса на съветски газ е допустимо и желателно, а украинските мошеници във всички тези схеми са изцяло непотребни. Да и към този момент са досадни на всички.
създател: Сергей Савчук
източник: ria.ru
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ