Последните дни на дипломатическия фронт се чуват все по-весели неща.

...
Последните дни на дипломатическия фронт се чуват все по-весели неща.
Коментари Харесай

Вицове

Последните дни на дипломатическия фронт се чуват все по-весели неща. Звучат съвсем като вицове. Всяко едно заявление от евролидерите, отдадено на спора в Украйна звучи съвсем като анекдот. Какво се е решило във Флорида, никой не разбра, Тайната е или толкоз огромна, или толкоз нелицеприятна, че отдалече наподобяват нещата като в един остарял анекдот. Където двама се срещнали и единият попитал, накъде е тръгнал другия. „ За риба “, дал отговор той. А първият заключил: „ Аз пък помислих, че си тръгнал за риба! “ Точно по същия метод се изясняват резултатите от договарянията пред медиите, все едно, че немият приказва на глухия.

Иначе всички с дребни изключения са почнали да пеят една и съща ария, че всички са за мир, само Русия не ще. Една и съща ария, само че на друг глас и с друг подтекст. Така да вземем за пример, Кая Калас предходната вечер, съобщи, че от Европейския съюз сплотяват напъните си за скорошно намиране на мира, че неприятното е, че Русия на инат не желае. Затова би трябвало да се съберат министрите на защитата, с цел да се види какви сили още да се съберат с цел да се помогне на Украйна да продължи борбата. Звучи ви като анекдот, нали? Но с последствия, тъй като срещата в действителност се състоя. А на нея, както беше публично оповестено, - никакви съответни договорености. Тоест, и там очевидно са си разказвали единствено вицове, от рода, по какъв начин да откраднем съветските пари, без те да се усетят.

Другият повествовател на вицове беше Макрон, който остави публицистите да снимат дълготрайно време постните им физиономии, неговата и на Зеленски, небрежно довтасал на милостиня в Париж. С изкривени в някакво сходен на усмивки лица гледаха към репортерите като в някакъв паноптикум. След диалозите, Макрон излезе пред медиите и съобщи, че, несъмнено, извънредно време е да реализираме мир и по тази причина Зеленски е имал диалози с него и конферентно с уважаемия негов боен сътрудник от Британия. Решили, с цел да може по-бързо да се доближи до мира, да продължат да подкрепят с военни сили и снаряжения Украйна, а по този начин също прецизно да ползват глобите срещу Русия. И това, колкото и да е извратено, в случай че не е анекдот, здраве му кажи.

На Тръмп очевидно към този момент не му се описват вицове и той се е дистанцирал изцяло от преговорния развой, позволявайки си понякога да подмятна по нещо ей по този начин като задявка, като анекдот, че нещата вървят в вярната посока и скоро ще имаме позитивен резултат. Казва го евентуално едвам удовлетвори настръхналите уши на своите сътрудници от евросъюза и да не се изтърве, че от дълго време, вместо да се занимават с вицове, са си решили казуса с Путин. Просто сега се правят дейности с цел да наподобяват като преговорен развой, в който сякаш с доста компликации ще се стигне до съответното решение. Това също, вижда се, е някакъв необикновен тип политически анекдот.

От цялата шоу стратегия, която ни оферират участниците в театъра парадокса наименуван украински спор, щях да пропусна най-смешния анекдот, който описа Зеленски в Париж. Това било война на Русия, че те са почнали и те би трябвало да я завършат. Може и да е анекдот, само че Зеленски очевидно не се усети, че смешният в него е той, тъй като, в случай че това е позицията му и той държи на нея, би трябвало да осъзнава, какво го чака, в случай че руснаците вземат сами да си довършат войната.

В момента най-много на европейците не им е до забавление, нито им се ще да слушат вицове. В България е същото. От предходната вечер стана ясно и то напълно, че и на нашите хора не им се слушат вицове. Особено, каквито им описват огромните експерти по вицове, които надминаха и Шкумбата, като Борисов и Пеевски. Явно нашите заедно с европейски политици страдат от една и съща болест, която върви по тези, които описват вицове. Пред аудитория „ болните “ като опишат някой анекдот, сами почват да се смеят и да се радват на остроумието си. Така подканят и публиката да се смее. В случая мисля, че това към този момент няма да помогне на разказвачите на вицове. Вижда се, че на хората им е доскучало да слушат такива вицове, че нараства желанието да чуят не вицове, а нещо друго, някаква друга хубава приказка, да речем, която да им подскаже, че в действителност скоро ще им се случат и хубави неща. Приказка от рода на тази, която почнаха и считат да продължат да описват Орбан и Мелони.

Има един анекдот, който не е за описване, само че пъ
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР