Електромобилите в България: Ръстът се забавя, липсват финансови стимули
Последните данни, предоставени от промишлен клъстер „ Електромобили “, демонстрират настояща картина за електрическите автомобили и хибридните коли в България. Към месец март 2024 година автомобилният парк у нас включва над 3,5 милиона регистрирани автомобила, от които леките коли са малко над 3 милиона. От тях 52 000 са хибридни, а 13 000 – електрически. Въпреки известното повишаване в броя на електрическите автомобили, растежът в този сегмент е релативно дребен – нарастването е едвам с 1/4, до момента в който при хибридните коли растежът е 1/3. За последните шест месеца на пътищата в България са се появили 3600 нови електрическия автомобил, което съставлява спад в темпото на напредък спрямо миналата година.
Интересно е и развиването на зарядната инфраструктура в страната
За половин година зарядните станции са се нараснали с малко над 20%, като към този момент са 1700 на брой. Забележимо е и повишаването на локациите, където има такива станции – от 820 места през октомври 2023 година до 1200 сега. Въпреки този прогрес, и тук се следи лек спад в растежа на новоинсталираните зарядни станции. Отбелязва се обаче, че всяка пета станция в България към този момент е бързозарядна, което отразява възходящото търсене и нуждата от по-бързо зареждане на електрическите автомобили.
От позиция на европейската статистика, България към момента изостава във връзка с каузи на новорегистрираните електрически автомобили
Според Европейската асоциация на автомобилостроителите, към началото на 2024 година, 12,5% от всички новорегистрирани коли в Европа са електрически. У нас този % е едвам 3,5%. В някои страни от Европейския съюз, като Дания, съвсем половината от новите регистрации са на електрически автомобили, до момента в който в Швеция и Нидерландия всяка трета нова кола е електрическа. В страни като Люксембург, която се слави с най-младия автопарк, и Белгия, всяка четвърта новорегистрирана кола е електрическа. Интерес съставляват страни като Малта и Финландия, където до наскоро електрическите автомобили бяха относително малко, само че в този момент напредъкът е забележителен – всяка четвърта нова кола е електрическа.
Данни от Евростат сочат, че към началото на тази година в Европейския съюз по пътищата се движат 4,5 милиона електрическия автомобил, което съставлява към 2% от всички регистрирани коли
Най-голям е делът на електрическите автомобили в Дания и Швеция, които доста изпреварват междинния за Европа %. България се подрежда в дъното на тази ранглиста дружно с Румъния, като страната ни е на една позиция преди Хърватия. Гърция и Кипър остават на последните места, с минимален дял електрически автомобили на своите пътища.
Една от основните аргументи за бавния растеж на електрическите автомобили в България е неналичието на финансови тласъци за покупка
Докато съвсем всички европейски страни оферират данъчни облекчения или дотации, България е измежду петте страни в Европейския съюз, където притежателите на електрически автомобили не получават финансова поддръжка. Единственото преимущество, което имат у нас, е преференциалното данъчно отнасяне и опцията за гратис паркиране в платените зони на централните градски елементи.
В други европейски страни, финансовите тласъци играят значима роля за разширението на пазара на електрически автомобили. Например, в Люксембург, дотациите за покупка на електрически автомобил варират сред 3 000 и 8 000 евро, като се предлага спомагателна помощ за закупуване на зарядни устройства или интелигентни системи за зареждане. В Нидерландия има скица за субсидиране на физически лица при покупка на дребни електрически автомобили, без значение дали са нови или използвани. Освен това, електрическите автомобили в Нидерландия са освободени от административни такси при регистрация.
Интересен е и образецът на Гърция и Кипър – страни, които са на дъното на класацията по дял на електрическите автомобили, само че все пак оферират обилни тласъци
В Гърция след покупка на електрически автомобил, притежателите могат да получат до 8 000 евро дотация, като при бракуване на остарял автомобил или за млади притежатели на възраст под 29 години, тази сума може да нарасне с още 1 000 евро. В Кипър пък тласъците доближават до 19 000 евро при покупка на електрически автомобил, стига той да не надвишава стойност от 80 000 евро.
Тези образци демонстрират ясно какъв брой значими са финансовите тласъци за популяризирането на електрическите автомобили в страните от Европейски Съюз. Липсата на такива в България, съчетана с към момента лимитираната инфраструктура, оставя страната ни измежду най-слабо показаните във връзка с този сегмент от автомобилния пазар.