Следеният човек. Димитър Коцев-Шошо и неговият поглед към миналото, което не отминава
Последните 15 години от живота му минават в опити да опише книга за всеобхватността на Държавна сигурност. Книга, написана от негов преподавател, който към този момент не е сред живите. Димитър Коцев-Шошо показва кино лентата си “Следеният човек ” по едноименния автобиографичен разказ на починалия Веселин Бранев.
“Следеният човек ” е автобиографичен разказ на Веселин Бранев , който за пръв път излиза през 2007 година Тиражът му бързо е привършен, по тази причина следват още две издания. Подзаглавието на книгата е “Спомени, провокирани от документи ”, тъй като показва роман за живота на самия Бранев, изработен през призмата на разкритото му досие в комунистическата Държавна сигурност (ДС). Досие, за чийто размер и въздействие, Бранев не подозира, преди да го прочете.
Димитър Коцев-Шошо е негов студент по драматургия в Националната академия театрално и кино изкуство (НАТФИЗ). Случайно попада на книгата в една книжарница и си я купува от любознание - тъй като е писана от негов учител. Тъй като е дълга над 400 страници, Коцев в началото си споделя, че надали ще я прочете цялата, само че въпреки всичко я отваря още същата вечер.
“На сутринта в 6:00 часа към този момент я бях прочел. Цяла нощ я четох и не можах да спра. Може да прозвучи малко прекомерно, само че аз считам тази книга за най-хубавата литература, писана на български език. Извинявам се на всички класици, които българската литература има ”, споделя кинорежисьорът пред.
Поводът за изявлението му за националното радио е премиерата на документалния му филм “Следеният човек ” в границите на кино-литературния фестивал “Синелибри ” от 19:00 часа в кино “Люмиер ” в четвъртък.
Коцев работи над него през последните 15 години. Книгата толкоз го впечатлява, че неговият сътрудник документалист, също студент на Бранев - Андрей Паунов , му предлага да направи документален филм по нея.
“Да напишеш автобиография за себе си, в която не е изписано с огромни букви “АЗ, АЗ, АЗ ”, а в действителност е документ за теб самия и за времето, това е в действителност достижение на една сериозна европейска литература ”, споделя Шошо.
Да претвори “Следеният човек ” в документален филм с дължина към час и половина обаче не се оказва елементарно. Затова Коцев споделя с облекчение, че преди да почине през 2014 година, Бранев “много благородно ” го е освободил от отговорността, която е носел пред него.
“Аз същото работя цялостен живот. Знам, че има моменти, когато планът не намира своето решение, не намира своя път в този момент, само че в миналото, скоро, по-късно, в различен подтекст може да го откри, тъй че не се чувствай отговорен към мен ”, споделя преподавателят на своя студент.
По думите на Коцев повода да зацикли креативен, до момента в който работи по “Следеният човек ”, е в това, че в началото е считал, че може да сътвори филм, “който да има цялата многопластовост на тематики и сюжети, която участва в книгата ”.
“Това се оказа невероятно, безусловно невероятно ”, признава Шошо, добавяйки, че в един миг е схванал, че би трябвало да се концентрира единствено в “една съществена и значима тематика, която е в действителност гръбнакът на книгата ” и стои в заглавието - “Следеният човек ”.
“Какво е това общество, в което хората се наблюдават неоснователно и поголовно, по какъв начин самото следене трансформира следящите и следените ”, прецизира създателят на кино лентата, припомняйки си думите на Бранев, който самичък разказва продължителните и методични старания на Държавна сигурност да го държи под надзор, макар че даже не се е изживявал като отстъпник.
По думите на Коцев фактът, че тематиката с досиетата на Държавна сигурност по този начин и не е отворена съответно в България към този момент повече от 30 години, в действителност е повода “тази немаловажна част от предишното в България да стои неотминала и за жалост това се отразява на цялото общество ”. В този подтекст режисьорът цитира мисъл, която Веселин Бранев постоянно повтаря - за “ предишното, което не отминава ”.
Освен премиерата в кино “Люмиер ” на 13 октомври, документалният филм “Следеният човек ” ще има още две прожекции в границите на фестивала “Синелибри ” в “Одеон ” и “Дом на киното ” в София.
Димитър Коцев-Шошо приключва британска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” и кино и телевизионна постановка в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ”. Превежда на български някои романи на писатели като Труман Капоти и Том Робинз. Автор е на романа “Лора от заран до вечер ” , както и на едноименния филм. Той прави и кино лентата “Маймуна ” и е режисьор и продуцент на сериала “Четвърта власт ” , предаван по Българска национална телевизия. Шошо е наследник на известния артист Константин Коцев .
“Следеният човек ” е автобиографичен разказ на Веселин Бранев , който за пръв път излиза през 2007 година Тиражът му бързо е привършен, по тази причина следват още две издания. Подзаглавието на книгата е “Спомени, провокирани от документи ”, тъй като показва роман за живота на самия Бранев, изработен през призмата на разкритото му досие в комунистическата Държавна сигурност (ДС). Досие, за чийто размер и въздействие, Бранев не подозира, преди да го прочете.
Димитър Коцев-Шошо е негов студент по драматургия в Националната академия театрално и кино изкуство (НАТФИЗ). Случайно попада на книгата в една книжарница и си я купува от любознание - тъй като е писана от негов учител. Тъй като е дълга над 400 страници, Коцев в началото си споделя, че надали ще я прочете цялата, само че въпреки всичко я отваря още същата вечер.
“На сутринта в 6:00 часа към този момент я бях прочел. Цяла нощ я четох и не можах да спра. Може да прозвучи малко прекомерно, само че аз считам тази книга за най-хубавата литература, писана на български език. Извинявам се на всички класици, които българската литература има ”, споделя кинорежисьорът пред.
Поводът за изявлението му за националното радио е премиерата на документалния му филм “Следеният човек ” в границите на кино-литературния фестивал “Синелибри ” от 19:00 часа в кино “Люмиер ” в четвъртък.
Коцев работи над него през последните 15 години. Книгата толкоз го впечатлява, че неговият сътрудник документалист, също студент на Бранев - Андрей Паунов , му предлага да направи документален филм по нея.
“Да напишеш автобиография за себе си, в която не е изписано с огромни букви “АЗ, АЗ, АЗ ”, а в действителност е документ за теб самия и за времето, това е в действителност достижение на една сериозна европейска литература ”, споделя Шошо.
Да претвори “Следеният човек ” в документален филм с дължина към час и половина обаче не се оказва елементарно. Затова Коцев споделя с облекчение, че преди да почине през 2014 година, Бранев “много благородно ” го е освободил от отговорността, която е носел пред него.
“Аз същото работя цялостен живот. Знам, че има моменти, когато планът не намира своето решение, не намира своя път в този момент, само че в миналото, скоро, по-късно, в различен подтекст може да го откри, тъй че не се чувствай отговорен към мен ”, споделя преподавателят на своя студент.
По думите на Коцев повода да зацикли креативен, до момента в който работи по “Следеният човек ”, е в това, че в началото е считал, че може да сътвори филм, “който да има цялата многопластовост на тематики и сюжети, която участва в книгата ”.
“Това се оказа невероятно, безусловно невероятно ”, признава Шошо, добавяйки, че в един миг е схванал, че би трябвало да се концентрира единствено в “една съществена и значима тематика, която е в действителност гръбнакът на книгата ” и стои в заглавието - “Следеният човек ”.
“Какво е това общество, в което хората се наблюдават неоснователно и поголовно, по какъв начин самото следене трансформира следящите и следените ”, прецизира създателят на кино лентата, припомняйки си думите на Бранев, който самичък разказва продължителните и методични старания на Държавна сигурност да го държи под надзор, макар че даже не се е изживявал като отстъпник.
По думите на Коцев фактът, че тематиката с досиетата на Държавна сигурност по този начин и не е отворена съответно в България към този момент повече от 30 години, в действителност е повода “тази немаловажна част от предишното в България да стои неотминала и за жалост това се отразява на цялото общество ”. В този подтекст режисьорът цитира мисъл, която Веселин Бранев постоянно повтаря - за “ предишното, което не отминава ”.
Освен премиерата в кино “Люмиер ” на 13 октомври, документалният филм “Следеният човек ” ще има още две прожекции в границите на фестивала “Синелибри ” в “Одеон ” и “Дом на киното ” в София.
Димитър Коцев-Шошо приключва британска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” и кино и телевизионна постановка в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ”. Превежда на български някои романи на писатели като Труман Капоти и Том Робинз. Автор е на романа “Лора от заран до вечер ” , както и на едноименния филм. Той прави и кино лентата “Маймуна ” и е режисьор и продуцент на сериала “Четвърта власт ” , предаван по Българска национална телевизия. Шошо е наследник на известния артист Константин Коцев .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ