Хампарцумян: Исторически в момента в България сме на най-ниските лихвени равнища след 1990 година
" Последните 1-2 месеца инфлацията още веднъж леко потегли нагоре, с елементи от % – 0,1-0,2. Но това не е доста добър знак, тъй като нормално лятото инфлацията леко понижава ”. Това разяснява в студиото на Нова нюз Левон Хампарцумян. Той разяснява решението на ЕЦБ да намали лихвените проценти.
„ Кристиан Лагард беше много обрана. Надеждите, че ще имаме последващо намаляване в обозримо бъдеще, до края на годината, са на практика оскъдни. Другите членове на борда на ЕЦБ също бяха много внимателни във връзка с бъдещето и скорошно понижаване на лихвите ”, съобщи Хампарцумян.
„ Повишаването на лихвения % потиска инфлационните процеси, само че потиска и стопанската система. Нещо повече, южните страни в Европа са много задлъжнели. Там държавните задължения биха станали непостижими като лихвено задължение за съответните страни. При установяване на лихвения % в Еврозоната би трябвало да се търси един доста внимателен баланс сред понижаването на главната рента, което би трябвало да докара до стопански напредък, по-евтин заем и по този начин нататък, и повишението, което пък се бори с инфлацията ”, изясни Хампарцумян. Той акцентира значимостта на изборите тази година и в Европейски Съюз, и в Съединени американски щати.
„ Изходът от тези избори може да повлияе върху икономическите действителности идващите няколко години ”, сподели той.
„ Зелената договорка печели избори, само че не заплаща сметки ”, разяснява още той. „ Европейската стопанска система, залисана със зелените си хрумвания, изпусна няколко такта от икономическото развиване. И в случай че 90-те години Европейски Съюз е по-голяма стопанска система от Съединени американски щати, през днешния ден изоставаме доста. Това значи единствено едно - неточности в стратегическото обмисляне на стопанската система, които би трябвало, колкото се може по-бързо, да се поправят ”, съобщи Хампарцумян. Той разяснява и кое е по-добре - по-сериозна финансова дисциплинираност или по-големи дефицити?
„ Зависи какъв е източникът на недостига. Ако недостига сме го изяли, изпили и разпилели, това, несъмнено, ще бъде отрицателно и за стопанската система, и за нашето всекидневие. Ако обаче това са вложения, които ще построят нови инфраструктури, ще вдигнат равнището на образованието, ще вдигнат равнището на здравно обслужване, каквото желаете, което е обвързвано с стопанската система и с базата, на която тази стопанска система се развива, да, тогава може да си позволим да имаме години с дефицити ”, счита той. По отношение на ипотечните заеми, той изясни, че в днешно време множеството са сред 20 и 30 годишни.
„ Може да чакаме интервали, в които лихвите ще вървят нагоре. Исторически сега в България сме на най-ниските лихвени нива след 1990 година Но не мисля, че ще има шокови покачвания ”, сподели той. При лихвите по депозитите, Хампарцумян изясни, че някои банки към този момент дават високи проценти.
„ Кристиан Лагард беше много обрана. Надеждите, че ще имаме последващо намаляване в обозримо бъдеще, до края на годината, са на практика оскъдни. Другите членове на борда на ЕЦБ също бяха много внимателни във връзка с бъдещето и скорошно понижаване на лихвите ”, съобщи Хампарцумян.
„ Повишаването на лихвения % потиска инфлационните процеси, само че потиска и стопанската система. Нещо повече, южните страни в Европа са много задлъжнели. Там държавните задължения биха станали непостижими като лихвено задължение за съответните страни. При установяване на лихвения % в Еврозоната би трябвало да се търси един доста внимателен баланс сред понижаването на главната рента, което би трябвало да докара до стопански напредък, по-евтин заем и по този начин нататък, и повишението, което пък се бори с инфлацията ”, изясни Хампарцумян. Той акцентира значимостта на изборите тази година и в Европейски Съюз, и в Съединени американски щати.
„ Изходът от тези избори може да повлияе върху икономическите действителности идващите няколко години ”, сподели той.
„ Зелената договорка печели избори, само че не заплаща сметки ”, разяснява още той. „ Европейската стопанска система, залисана със зелените си хрумвания, изпусна няколко такта от икономическото развиване. И в случай че 90-те години Европейски Съюз е по-голяма стопанска система от Съединени американски щати, през днешния ден изоставаме доста. Това значи единствено едно - неточности в стратегическото обмисляне на стопанската система, които би трябвало, колкото се може по-бързо, да се поправят ”, съобщи Хампарцумян. Той разяснява и кое е по-добре - по-сериозна финансова дисциплинираност или по-големи дефицити?
„ Зависи какъв е източникът на недостига. Ако недостига сме го изяли, изпили и разпилели, това, несъмнено, ще бъде отрицателно и за стопанската система, и за нашето всекидневие. Ако обаче това са вложения, които ще построят нови инфраструктури, ще вдигнат равнището на образованието, ще вдигнат равнището на здравно обслужване, каквото желаете, което е обвързвано с стопанската система и с базата, на която тази стопанска система се развива, да, тогава може да си позволим да имаме години с дефицити ”, счита той. По отношение на ипотечните заеми, той изясни, че в днешно време множеството са сред 20 и 30 годишни.
„ Може да чакаме интервали, в които лихвите ще вървят нагоре. Исторически сега в България сме на най-ниските лихвени нива след 1990 година Но не мисля, че ще има шокови покачвания ”, сподели той. При лихвите по депозитите, Хампарцумян изясни, че някои банки към този момент дават високи проценти.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ