След 145 години българският лев отива в историята - каква беше тя?
Последни дни за българския лев! След 145 години битие родната валута отива в историята. Кога е сложено началото, през какви тествания минава и кои персони са свързани с него?
Левът се ражда на 4 юни 1880-та, когато Народното събрание приема Закона за правото на рязане на монети в княжеството.
Депутатът Йосиф Ковачев е един от тези, предложили името на новата валута да е " лев " или " аслан ". Проф. Даниел Вачков споделя, че още през Възраждането български общини в Средногорието секли монети, наричани левове.
проф. Даниел Вачков, шеф на Института по история на Българска академия на науките: Очевидно, защото към този момент българите са знаели, че техният обичаен герб е обвързван с лъва, евентуално стигат до концепцията за това валутата да се назовава лев.
В началото левът нямал престиж. Редом с него се употребявали рубли, лири и франкове. През 1885-а се появяват и първите банкноти, а недоверието към тях било голямо.
проф. Даниел Вачков, шеф на Института по история на Българска академия на науките: На първо време те се заобикалят, избира се, в случай че може златни монети да се събират и най-много са използввали в оборот сребърните, които са с по-малък номинал, а златото са го слагали в гърнета.
Възходът на лв. стартира при започване на 20-и век, когато родната валута се равнява на франка. След войните стартира да губи златното си покритие. Стабилизира се последователно до началото на 40-те години. От това време в Държавния списък пазят банкнота от 500 лв. с цар Борис Трети от лицевата страна и портрет на Евдокия Ковачева на гърба в национална носия.
Банкнотата е известна като " момата ". След Втората международна война стартира нова обезценка на лв. и всеобщо отпечатване на пари. От 1947-ма е и първата парична промяна от времето на социализма.
Идеята е да се изчистят огромното количество пари, които банката е пуснала по време на Войната. И това става с цената на всички пари, които има популацията. Първо се афишира, че парите ще се сменят на каса единствено три дни, три дни. Ако изпуснете, край... Право да промените пари имате единствено до 5000 лв., което в този момент е към 5 $.
Много от хората не съумяват да обменят парите си и ги губят. В архива пазят огромно количество необменени банкноти от по 1000 лв., дарени десетилетия по-късно. През 1952-ра стартира нова промяна на парите.
Този път промяната става посредством по този начин наречената деноминация, т.е. понижат се цифрите, нулите...Значи 100 лв. стават на 4.
През 61-ва има нова деноминация- този път 10 към 1. Банкнотите от това време помним и през днешния ден - с паметника " Шипка " на единия лев и облика на Георги Димитров на копюрите от пет, 10 и двайсет лв.. Двулевката с гроздоберачката Кина Гърбова също е разпознаваема. Нейна фотография от гроздобер в Сухиндол печели първа премия на галерия в Германска демократична република.
Кина Гърбова: Когато излезе двулевовата банкнота през 1962-ра, аз бях доста сюрпризирана, че точно съм отпечатана аз на тая банкнота.
След измененията левът претърпява сложни времена - хеперинфлация и копюри от 5, 10 и 50 хиляди лв.. Следват валутен ръб, връзване към марката и заличаване на три нули през 1999.
проф. Даниел Вачков, шеф на Института по история на Българска академия на науките: Тогава 1000 лв. станаха един лев. Върнаха се стотинките, тъй като стотинките изчезнаха в един миг. Когато 1000 лв. беше една марка, стотинки нямаше.
През 2004-та, левът се връзва за еврото. За 145 години на банкнотите са изобразени над 20 известни мъже - от владетели, през партийни вождове до дейци на Възраждането и известни създатели.
Най-популярен е обликът на Левски. Жените обаче са едвам няколко - жътварката от 1917-а, " момата " от 1942, Кина Гърбова от 1962-а и Десислава от Боянската черква от 1991-ва.
Левът се ражда на 4 юни 1880-та, когато Народното събрание приема Закона за правото на рязане на монети в княжеството.
Депутатът Йосиф Ковачев е един от тези, предложили името на новата валута да е " лев " или " аслан ". Проф. Даниел Вачков споделя, че още през Възраждането български общини в Средногорието секли монети, наричани левове.
проф. Даниел Вачков, шеф на Института по история на Българска академия на науките: Очевидно, защото към този момент българите са знаели, че техният обичаен герб е обвързван с лъва, евентуално стигат до концепцията за това валутата да се назовава лев.
В началото левът нямал престиж. Редом с него се употребявали рубли, лири и франкове. През 1885-а се появяват и първите банкноти, а недоверието към тях било голямо.
проф. Даниел Вачков, шеф на Института по история на Българска академия на науките: На първо време те се заобикалят, избира се, в случай че може златни монети да се събират и най-много са използввали в оборот сребърните, които са с по-малък номинал, а златото са го слагали в гърнета.
Възходът на лв. стартира при започване на 20-и век, когато родната валута се равнява на франка. След войните стартира да губи златното си покритие. Стабилизира се последователно до началото на 40-те години. От това време в Държавния списък пазят банкнота от 500 лв. с цар Борис Трети от лицевата страна и портрет на Евдокия Ковачева на гърба в национална носия.
Банкнотата е известна като " момата ". След Втората международна война стартира нова обезценка на лв. и всеобщо отпечатване на пари. От 1947-ма е и първата парична промяна от времето на социализма.
Идеята е да се изчистят огромното количество пари, които банката е пуснала по време на Войната. И това става с цената на всички пари, които има популацията. Първо се афишира, че парите ще се сменят на каса единствено три дни, три дни. Ако изпуснете, край... Право да промените пари имате единствено до 5000 лв., което в този момент е към 5 $.
Много от хората не съумяват да обменят парите си и ги губят. В архива пазят огромно количество необменени банкноти от по 1000 лв., дарени десетилетия по-късно. През 1952-ра стартира нова промяна на парите.
Този път промяната става посредством по този начин наречената деноминация, т.е. понижат се цифрите, нулите...Значи 100 лв. стават на 4.
През 61-ва има нова деноминация- този път 10 към 1. Банкнотите от това време помним и през днешния ден - с паметника " Шипка " на единия лев и облика на Георги Димитров на копюрите от пет, 10 и двайсет лв.. Двулевката с гроздоберачката Кина Гърбова също е разпознаваема. Нейна фотография от гроздобер в Сухиндол печели първа премия на галерия в Германска демократична република.
Кина Гърбова: Когато излезе двулевовата банкнота през 1962-ра, аз бях доста сюрпризирана, че точно съм отпечатана аз на тая банкнота.
След измененията левът претърпява сложни времена - хеперинфлация и копюри от 5, 10 и 50 хиляди лв.. Следват валутен ръб, връзване към марката и заличаване на три нули през 1999.
проф. Даниел Вачков, шеф на Института по история на Българска академия на науките: Тогава 1000 лв. станаха един лев. Върнаха се стотинките, тъй като стотинките изчезнаха в един миг. Когато 1000 лв. беше една марка, стотинки нямаше.
През 2004-та, левът се връзва за еврото. За 145 години на банкнотите са изобразени над 20 известни мъже - от владетели, през партийни вождове до дейци на Възраждането и известни създатели.
Най-популярен е обликът на Левски. Жените обаче са едвам няколко - жътварката от 1917-а, " момата " от 1942, Кина Гърбова от 1962-а и Десислава от Боянската черква от 1991-ва.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ