Последната война на Китай е преди 45 години
Последната война, която води Китай е в интервала 17 февруари – 16 март 1979 година
Тогава Китайската войска нахлува в прилежащата комунистическа страна - Виетнам.
В последна сметка Виетнам съумява да отблъсне армията на Китай.
Китайско-виетнамската война (на виетнамски: Chiến tranh biên giới Việt-Trung), позната и като Третата Индокитайска война, а в Китай като Контраатаката против Виетнам при самозащита (на китайски: 对越自卫反击战, duì yuè zìwèi fǎnjī zhàn), е краткосрочно, само че кърваво стълкновение от 1979 година сред Народна република Китай и Социалистическа република Виетнам. Китай дава начало на офанзивата като отговор на Виетнамското навлизане и окупация на Камбоджа, довела до края на ръководството на, поддържаните от Китай, Пол Пот и Червените кхмери.
След малко навлизане в Северен Виетнам китайските войски напущат страната единствено след месец. И двете страни – Китай и Виетнам, претендират да са спечелили победа в последната Индокитайска война от 20 век. От една страна виетнамските войски остават в Камбоджа до 1989 година и може да се каже, че Китай не реализира задачата си да откаже Виетнам от военната си интервенция в Камбоджа. От друга страна Китай реализира стратегическа цел да понижи нападателните качества на виетнамците по Китайско-Виетнамската граница. Китай също сполучливо показва пред СССР, политическият ѝ зложелател по време на Студената война, че Съветския съюз не би имал опция да отбрани съдружника си.
Предистория
След края на Втората международна война Индокитай остава неустойчив район, където с началото на Студената война двата противоположни военни блока концентрират силите си. Преразпределението на териториите на Френски Индокитай водят до поредност от военни спорове, известни като Индокитайските войни, сред силите на НАТО и комунистическите страни в района. С края на Първата Индокитайска война Франция е изтласкана от района, само че мястото и заема САЩ, която разпростира военни дейности на териториите на Виетнам, Лаос и Камбоджа. С разрива в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай комунистическия лагер в района се разделя на просъветски и прокитайски. След приключването на Камбоджанската гражданска война през 1975 година в страната се открива, поддържания от Китай, режим на Червените кхмери, който започва геноцид над личното население на Камбоджа. За да предотврати геноцида и разрастването на китайската власт, единен Витнам започва Камбоджанско-виетнамската война.
С идването на власт на Дън Сяопин в Китай, страната се преориентира и отваря отчасти пазара си за страните от НАТО. Съюз на съветските социалистически републики и Виетнам подписват 25-годишен контракт за взаимопомощ, което прави основна ролята на Виетнам да удържа Китай в орбитата на Съюз на съветските социалистически републики. На 1 януари 1979 година Дън Сяопин посещава Съединени американски щати и декларира на президента Джими Картър, че „ децата, които не слушат, би трябвало да бъдат нашамарени “.[10] На 15 февруари Китай приключва Китайско-Съветския контракт за другарство и съюз, а Дън Сяопинг афишира, че Китай възнамерява да извърши лимитирана офанзива против Виетнам. Повод за това, съгласно китайските управляващи, е неприятното отношение на Виетнам към китайското малцинство на островите Спратли. За да се предотврати руска помощ за Виетнам, Дън Сяопин предупреждава Москва, че Китай е подготвена за война против Съюз на съветските социалистически републики като дислоцира към 1,5 млн. бойци по границата си със Съюз на съветските социалистически републики,обявява военна паника и изтегля към 300 000 души спокойно население.
В отговор Съюз на съветските социалистически републики прави опит да дислоцира свои войски във Виетнам, само че на практика проекта се проваля заради невъзможността руските войски да доближат до отдалечения Виетнам. Алтернативата Съюз на съветските социалистически републики да стартира война с Китай отпада, като управляващите в Пекин пропагандно раздухват невъзможността Съюз на съветските социалистически републики да извърши обещанията си към Виетнам. На 3 април 1979 година Китай публично денонсира контракта от 1950 година за другарство, съюз и взаимопомощ.
Китайска войска
Два дни след оповестяването на войната, на 17 февруари 200 000 пехотинци, подкрепени от 200 – 400 танка Тип 59, Тип 62 и Тип 63 от Китайската народоосвободителна армия нахлуват в Северен Виетнам.
Китайските сили са в състав от военните окръзи в Кунмин (по-късно разформирован), Чънду, Ухан (по-късно разформирован) и Гуанджоу, като щаба на запад е ситуиран в Кунмин, а на изток в Гуанджоу. Част от инженерните войски, железопътните, логистичните и противовъздушните войски на Китай няколко години по-рано са подпомагали Виетнам във войната със Съединените щати.
Виетнамска войска
Много от елитните войски на Виетнам по това време се намират в Камбоджа, като съгласно виетнамското държавно управление разполага единствено със 70 000 души в Северен Виетнам, от които дребна част постоянна армия. Китайските изказвания са за най-малко двойно повече виетнамски войски в региона.
По време на войната, виетнамските сили употребяват американска военна техника, изоставена по време на Виетнамската война със Съединени американски щати.
Ход на военните дейности
Нахлуването на виетнамска територия от страна на Китай.
Китай нахлува в северно виетнамските провинции Као Банг, Лао Кай и Ланг Сон. Настъплението продължава бързо до 55 km в дълбочина и след тежки сражения побеждава елитната виетнамска дивизия „ Златна звезда “, превзема също височините над град Ланг Сон. След три дни градски сражения Ланг Сон е високомерен на 6 март. След това са завзети южните височини и Саба, проход по пътя на виетнамската столица Ханой, като изцяло са унищожени виетнамските 316А пехотна елитна дивизия и 308, 3, 345, 346 пехотни дивизии от Виетнамската национална войска.Комунистическото държавно управление на Виетнам е насила да напусне Ханой и се открива на 540 km южно в Хюе.
Китай афишира успеха си и постигането на главните си цели и се изтегля назад към китайската граница, като по пътя унищожава инфраструктурата и селищата, разграбва съоръжение, запаси и добитък, като по този начин на практика унищожава стопанската система на Северен Виетнам.
Китайските войски се изтеглят изцяло до 16 март 1979 година.
Жертви
До през днешния ден и двете страни претендират да са победили във въоръжения спор. Броят на жертвите е противоречив, като съгласно някои западни източници загубите на китайската войска са повече от 20 000 убити, въпреки цифрите да са явно пресилени. Китайският демократически деятел Уей Джингшенг, спечелил премията „ Сахаров “ за свобода на мисълта през 1996 година, твърди че китайската войска губи 9000 убити и повече от 10 000 ранени по време на войната. Скоро излезли източници дават 6954 убити и 14 800 ранени и 238 военнопленници.
За жертвите на Виетнам липсват неутрални и проверими източници. Подобно на Китайското държавно управление, и Виетнамското такова в никакъв случай не изнася публични данни за жертвите на войната. Изключение прави единствено вестник „ Нан Дан “, формален орган на комунистическата партия на Виетнам, който загатва за 100 000 цивилни жертви по време на китайската експанзия, а на 17 май 1979 година и за тежки загуби на индустриалната и земеделската ѝ благосъстоятелност.
Виетнамската войска губи 42 000 убити, повече от 10 000 ранени, 2210 военнопленници, незнаен брой нередовни войски, като общия брой на жертвите се равнява на 70 000.
Последици
Китай губи 3446 милиона юана за време на войната, което забавя осъществяването на икономическия ѝ проект за 1979 – 80 година.За да ограничи виетнамските благоприятни условия по отношение на Китай е подхваната тактичност на „ изгаряне на земята “ при отдръпването на китайските войски от Северен Виетнам, което оставя региона трайно неустойчив.Виетнам не изтегля войските си от Камбоджа и съумява изцяло да в профил режима на Червените кхмери. Китайското управление реорганизира армията като цели възстановяване на техническото съгласуване и подготовката.
Граничните спорове сред Виетнам и Китай не престават и през 80-те години на 20 век, като най-значителни са сраженията от април 1984 година и морската борба при островите Спратли от 1988 година. През 1999 година след доста договаряния Китай и Виетнам подписват граничен контракт, посредством който трайно демаркират граничната зона между тях. През 2009 година разногласията по граничните региони са извънредно решени с подписан контракт сред външните министри на Китай и Виетнам. Въпреки това Параселските и Спратлинските острови остават противоречиви.
До 1990 година Виетнам неколкократно желае публично опрощение от Китай, като след нормализирането на връзките сред двете страни това искане отпада.
Тогава Китайската войска нахлува в прилежащата комунистическа страна - Виетнам.
В последна сметка Виетнам съумява да отблъсне армията на Китай.
Китайско-виетнамската война (на виетнамски: Chiến tranh biên giới Việt-Trung), позната и като Третата Индокитайска война, а в Китай като Контраатаката против Виетнам при самозащита (на китайски: 对越自卫反击战, duì yuè zìwèi fǎnjī zhàn), е краткосрочно, само че кърваво стълкновение от 1979 година сред Народна република Китай и Социалистическа република Виетнам. Китай дава начало на офанзивата като отговор на Виетнамското навлизане и окупация на Камбоджа, довела до края на ръководството на, поддържаните от Китай, Пол Пот и Червените кхмери.
След малко навлизане в Северен Виетнам китайските войски напущат страната единствено след месец. И двете страни – Китай и Виетнам, претендират да са спечелили победа в последната Индокитайска война от 20 век. От една страна виетнамските войски остават в Камбоджа до 1989 година и може да се каже, че Китай не реализира задачата си да откаже Виетнам от военната си интервенция в Камбоджа. От друга страна Китай реализира стратегическа цел да понижи нападателните качества на виетнамците по Китайско-Виетнамската граница. Китай също сполучливо показва пред СССР, политическият ѝ зложелател по време на Студената война, че Съветския съюз не би имал опция да отбрани съдружника си.
Предистория
След края на Втората международна война Индокитай остава неустойчив район, където с началото на Студената война двата противоположни военни блока концентрират силите си. Преразпределението на териториите на Френски Индокитай водят до поредност от военни спорове, известни като Индокитайските войни, сред силите на НАТО и комунистическите страни в района. С края на Първата Индокитайска война Франция е изтласкана от района, само че мястото и заема САЩ, която разпростира военни дейности на териториите на Виетнам, Лаос и Камбоджа. С разрива в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай комунистическия лагер в района се разделя на просъветски и прокитайски. След приключването на Камбоджанската гражданска война през 1975 година в страната се открива, поддържания от Китай, режим на Червените кхмери, който започва геноцид над личното население на Камбоджа. За да предотврати геноцида и разрастването на китайската власт, единен Витнам започва Камбоджанско-виетнамската война.
С идването на власт на Дън Сяопин в Китай, страната се преориентира и отваря отчасти пазара си за страните от НАТО. Съюз на съветските социалистически републики и Виетнам подписват 25-годишен контракт за взаимопомощ, което прави основна ролята на Виетнам да удържа Китай в орбитата на Съюз на съветските социалистически републики. На 1 януари 1979 година Дън Сяопин посещава Съединени американски щати и декларира на президента Джими Картър, че „ децата, които не слушат, би трябвало да бъдат нашамарени “.[10] На 15 февруари Китай приключва Китайско-Съветския контракт за другарство и съюз, а Дън Сяопинг афишира, че Китай възнамерява да извърши лимитирана офанзива против Виетнам. Повод за това, съгласно китайските управляващи, е неприятното отношение на Виетнам към китайското малцинство на островите Спратли. За да се предотврати руска помощ за Виетнам, Дън Сяопин предупреждава Москва, че Китай е подготвена за война против Съюз на съветските социалистически републики като дислоцира към 1,5 млн. бойци по границата си със Съюз на съветските социалистически републики,обявява военна паника и изтегля към 300 000 души спокойно население.
В отговор Съюз на съветските социалистически републики прави опит да дислоцира свои войски във Виетнам, само че на практика проекта се проваля заради невъзможността руските войски да доближат до отдалечения Виетнам. Алтернативата Съюз на съветските социалистически републики да стартира война с Китай отпада, като управляващите в Пекин пропагандно раздухват невъзможността Съюз на съветските социалистически републики да извърши обещанията си към Виетнам. На 3 април 1979 година Китай публично денонсира контракта от 1950 година за другарство, съюз и взаимопомощ.
Китайска войска
Два дни след оповестяването на войната, на 17 февруари 200 000 пехотинци, подкрепени от 200 – 400 танка Тип 59, Тип 62 и Тип 63 от Китайската народоосвободителна армия нахлуват в Северен Виетнам.
Китайските сили са в състав от военните окръзи в Кунмин (по-късно разформирован), Чънду, Ухан (по-късно разформирован) и Гуанджоу, като щаба на запад е ситуиран в Кунмин, а на изток в Гуанджоу. Част от инженерните войски, железопътните, логистичните и противовъздушните войски на Китай няколко години по-рано са подпомагали Виетнам във войната със Съединените щати.
Виетнамска войска
Много от елитните войски на Виетнам по това време се намират в Камбоджа, като съгласно виетнамското държавно управление разполага единствено със 70 000 души в Северен Виетнам, от които дребна част постоянна армия. Китайските изказвания са за най-малко двойно повече виетнамски войски в региона.
По време на войната, виетнамските сили употребяват американска военна техника, изоставена по време на Виетнамската война със Съединени американски щати.
Ход на военните дейности
Нахлуването на виетнамска територия от страна на Китай.
Китай нахлува в северно виетнамските провинции Као Банг, Лао Кай и Ланг Сон. Настъплението продължава бързо до 55 km в дълбочина и след тежки сражения побеждава елитната виетнамска дивизия „ Златна звезда “, превзема също височините над град Ланг Сон. След три дни градски сражения Ланг Сон е високомерен на 6 март. След това са завзети южните височини и Саба, проход по пътя на виетнамската столица Ханой, като изцяло са унищожени виетнамските 316А пехотна елитна дивизия и 308, 3, 345, 346 пехотни дивизии от Виетнамската национална войска.Комунистическото държавно управление на Виетнам е насила да напусне Ханой и се открива на 540 km южно в Хюе.
Китай афишира успеха си и постигането на главните си цели и се изтегля назад към китайската граница, като по пътя унищожава инфраструктурата и селищата, разграбва съоръжение, запаси и добитък, като по този начин на практика унищожава стопанската система на Северен Виетнам.
Китайските войски се изтеглят изцяло до 16 март 1979 година.
Жертви
До през днешния ден и двете страни претендират да са победили във въоръжения спор. Броят на жертвите е противоречив, като съгласно някои западни източници загубите на китайската войска са повече от 20 000 убити, въпреки цифрите да са явно пресилени. Китайският демократически деятел Уей Джингшенг, спечелил премията „ Сахаров “ за свобода на мисълта през 1996 година, твърди че китайската войска губи 9000 убити и повече от 10 000 ранени по време на войната. Скоро излезли източници дават 6954 убити и 14 800 ранени и 238 военнопленници.
За жертвите на Виетнам липсват неутрални и проверими източници. Подобно на Китайското държавно управление, и Виетнамското такова в никакъв случай не изнася публични данни за жертвите на войната. Изключение прави единствено вестник „ Нан Дан “, формален орган на комунистическата партия на Виетнам, който загатва за 100 000 цивилни жертви по време на китайската експанзия, а на 17 май 1979 година и за тежки загуби на индустриалната и земеделската ѝ благосъстоятелност.
Виетнамската войска губи 42 000 убити, повече от 10 000 ранени, 2210 военнопленници, незнаен брой нередовни войски, като общия брой на жертвите се равнява на 70 000.
Последици
Китай губи 3446 милиона юана за време на войната, което забавя осъществяването на икономическия ѝ проект за 1979 – 80 година.За да ограничи виетнамските благоприятни условия по отношение на Китай е подхваната тактичност на „ изгаряне на земята “ при отдръпването на китайските войски от Северен Виетнам, което оставя региона трайно неустойчив.Виетнам не изтегля войските си от Камбоджа и съумява изцяло да в профил режима на Червените кхмери. Китайското управление реорганизира армията като цели възстановяване на техническото съгласуване и подготовката.
Граничните спорове сред Виетнам и Китай не престават и през 80-те години на 20 век, като най-значителни са сраженията от април 1984 година и морската борба при островите Спратли от 1988 година. През 1999 година след доста договаряния Китай и Виетнам подписват граничен контракт, посредством който трайно демаркират граничната зона между тях. През 2009 година разногласията по граничните региони са извънредно решени с подписан контракт сред външните министри на Китай и Виетнам. Въпреки това Параселските и Спратлинските острови остават противоречиви.
До 1990 година Виетнам неколкократно желае публично опрощение от Китай, като след нормализирането на връзките сред двете страни това искане отпада.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ