НАТО не знае какво да прави с Украйна
Последната среща на върха на НАТО във Вилнюс " не реши нищо " за бъдещето на Украйна. Въпреки че видимо освети триумфа на Съединените щати, значими проблеми остават нерешени. Това написа някогашният ръководител на Парламентарната асамблея на НАТО Пиер Льолуш в публикация за френския ежедневник Le Figaro.
В дипломацията външността постоянно е лъжлива. Неотдавнашната среща на върха на НАТО във Вилнюс не е изключение от правилото. Точно противоположното. Представена като успех на трансатлантическото единение, доказателство за изключителната жизнеспособност на един съюз, който ще отпразнува своята 75-та годишнина през идната година, тържествената меса във Вилнюс не скрива дълбоките пукнатини, появили се сред съдружниците, и на първо място несигурността, която е надвиснала колкото върху продължаването на тази война, толкоз и върху бъдещето на самия съюз. В кратковременен проект Вилнюс несъмнено бележи триумфа, даже триумфа, на Америка на Байдън, потвърждавайки формулата на Ришельо, че правото по формулировка постоянно е на страната на мощния. Повече от всеки път Байдън, който се утвърди от година и половина като пълководец на " груповия Запад " против Путин, взема решение всичко: оръжията, които се доставят на Киев, техния график и даже работата им. Байдън е този, който постанова своето несъгласие върху влизането на Украйна в НАТО - участие, за което към момента енергично претендира Зеленски и най-близките му поддръжници в балтийските страни, в Полша и в този момент във Франция. Все още Байдън е този, който държи в джоба си разширението на Алианса към Финландия и даже към Швеция, макар нежеланието на Турция и Унгария.
Докато Кораните се изгарят в Стокхолм, Ердоган най-сетне се съобщи, получавайки в подмяна изтребители F16 и обещанието за милиарди долари заеми от МВФ за закъсалата си стопанска система. Докато Путин твърдеше, че " финландизира НАТО ", Байдън отвръща с подигравка, че идва при него, " с цел да НАТОвизира Финландия " и че " Русия към този момент е изгубила войната ". Съветниците към Байдън ликуват, без да го декларират прекомерно обществено: от година и половина Америка безусловно обезкървява Русия и нейната войска, без да загуби нито един от своите войници; наводнява Украйна, а скоро и цяла Европа с високотехнологично въоръжение за стотици милиарди долари; нейният полутечен газ, продаван 4 пъти по-скъпо при съдружниците, в сравнение с в Съединени американски щати, в този момент замества съветския газ в Европа. И черешката на тортата - НАТО е въвлечена в обширна тактика за ново въздържане против Китай, с физическото наличие във Вилнюс на водачите на Азиатско-тихоокеанския район: Япония, Корея, Австралия и Нова Зеландия... НАТО-AУКУС същата борба. Но даже и по този начин възкресен с помощта на Байдън - или по-скоро с помощта на монументалната неточност на Путин на 24 февруари 2022 година - излезе ли Алиансът от положението на " мозъчна гибел ", както от дълго време го беше диагностицирал Еманюел Макрон?
Да стартираме със статута на Украйна, главният въпрос зад тази война. Неутралитет, изискван от Москва, или " отворена врата " към НАТО, както желае Западът? В първия случай Украйна, оставайки суверенна и самостоятелна, остава в орбитата на Русия, в случай че не и в нейния гласис. Във втория, влиза напълно в западния лагер, което е неприемлива загуба за Москва, за която двата народа - " великоруси " и " малоруси " - са един народ.
През март 2008 година в Букурещ, уверени, че сходно разширение на Алианса би било мотив за война за Кремъл, Ангела Меркел и Никола Саркози се опълчиха на Джордж Буш, който искаше неотложно да стартира процеса на присъединение на Украйна и Грузия към НАТО. Намереният компромис беше допустимо най-лошият: окончателното официално съобщение удостовери " призванието " на тези страни да се причислят към Алианса, само че в несигурно бъдеще и в това време без гаранции за сигурност. Знаем какво се случи по-късно: съветската войска навлезе в Грузия през август, след което завзе Крим и част от Донбас шест години по-късно. Петнадесет години след Букурещ, след 18 месеца война и стотици хиляди смъртни случаи, обстановката е назад в началната си точка. Вратата на НАТО към момента остава затворена, най-малко към този момент и най-малко до момента в който трае спорът, тъй като не може да се приказва за война против Русия посредством използване на груповото съглашение за гарантиране на сигурността, планувано в член 5 от Северноатлантическата харта: " Ще можем да отправим покана, когато изискванията бъдат изпълнени ". След всичко, което се случи, Украйна получи трохи. " Абсурдно " - туитна яростно и не без причина Зеленски малко преди срещата на върха, когато научи за проектофиналното изказване. Нервност в Байдън и неговото обграждане, изтощени от " дипломацията на комплекса за виновност ", употребена неефективно от месеци от украинския водач. При идването си Германия се причисли към американското несъгласие, само че Еманюел Макрон, пробвайки се да накара хората да не помнят думите му, възприемани като прекомерно примирителни във връзка с Путин при започване на войната, този път смени лагера, като застана на страната на балтийците и поляците. Ето една Франция, която е по- " атлантическа " от всеки път след Четвъртата република. В последна сметка Алиансът сигурно се ангажира да продължи военната си поддръжка за Украйна, само че към момента не знае какво да прави с тази страна, чиято политическа непоклатимост не е консолидирана и която ще търси, тръгвайки от мощна националистическа база, да продължи войната по всевъзможен начин против също толкоз националистическа и отмъстителна Русия. Накратко, геополитически призрачен сън в центъра на континента. И по този начин, какви са решенията за бъдещето? Споменава се по този начин наречената " израелска " алтернатива, която би се състояла в превръщането на Украйна в нещо като свръхвъоръжена военна цитадела, само че отвън НАТО, никой да не се заблуждава: защото крайното възпиращо средство на Израел се крие в притежаването на нуклеарен боеприпас, сигурно не заявен, само че напълно действителен. Що се отнася до най-лошия случай за присъединението, дадено на Украйна в границите на Европейския съюз, в случай че приемем, че икономическите и политически условия бъдат изпълнени през идващите години, това към момента няма да реши въпроса за гаранциите за сигурност, планувани в Договорите, само че които европейците сами са изцяло неспособни да приложат. Към тази зейнала неустановеност се прибавя и по-непосредствената неустановеност по отношение на воденето на самата война. Миналия февруари в Мюнхен Алиансът реши да даде на Украйна мощна механизирана мощ, подсилена с далекобойна артилерия, способна да пробие съветските отбранителни линии, и вследствие на триумфите, реализирани през предишното лято, да извърши победоносна контраатака, която би довела до дипломатически излаз, удобен за украинците. Тогава предизвестих за рисковете от сходна " масирана атака ": тя или може да докара до неконтролирана ескалация, в случай че е сполучлива, или може да се провали и в този случай да докара до намаляване на украинските позиции. Започнала преди шест седмици, контраофанзивата, както се очакваше, удостоверява обстоятелството, че нито една от воюващите страни не е в положение да вземе превъзходство над другата. Запасите от оръжия и снаряди на Запада са най-ниското си равнище, а що се отнася до съветската войска, на нея й трябват две-три години, с цел да компенсира загубите си и да си възвърне надеждната настъпателна дарба. Следователно войната ще продължи дълго, само че времето не е на страната на Украйна.
Защото Москва се държи твърдо макар икономическите наказания и 350 000 спомагателни мъже, които бяха изпратени на фронта, без да последва всеобща емиграция като тази на 900 000 млади руснаци, които избягаха от страната през 2022 година Макар и отслабени от разтърсванията на аферата Вагнер и напрежението измежду военното командване, Путин към момента е крепко конфигуриран във властта: той е този, който чака да види по какъв начин американските президентски избори и слабостта на Байдън в социологическите изследвания ще повлияят на хода на войната, знаейки, че не дребна част от републиканците желаят да приключат с нея допустимо най-скоро и да се съсредоточат върху Китай.
Във Вашингтон също стартира да се развива спор за допустимо " помирение " по умря на Корейската война, което би спряло спора, оставяйки на времето и дипломатите уреждането на териториалните въпроси. Естествено, недопустимо за Киев и неговите най-близки поддръжници в Източна Европа. Последната неустановеност се отнася до уговорката на НАТО в Азиатско-тихоокеанския район по отношение на Китай. Ако Америка се стреми да сътвори някакъв световен боен съюз против оста Москва-Пекин, малко на брой в Европа (с изключение на дребните балтийски държави) са подготвени да застрашат комерсиалните си връзки с Пекин. Започвайки с Германия, чиято индустриална мощност и непоклатимост зависят от нейния експорт за Китай. В това отношение забележките на президента Макрон по време на забележителното му посещаване в Китай при започване на годината непосредствено опонират на стратегическите цели на Вашингтон, повторени във Вилнюс, и ориентирани към вкарване на цяла Европа в световна борба с Китай. Изключително подозрително е, че Европа ще се активизира за Тайван, по този начин както съумя да го направи за Украйна. Има още един източник на тежко трансатлантическо напрежение във време, когато Вашингтон тъне в нахален протекционизъм, на който европейците, с IRA (Закона за понижаване на инфлацията) в частност, в действителност са първите жертви.
Следователно Вилнюс, макар че дава други сигнали, не е уредил нищо. Нито войната, нито следвоенният интервал в Европа, а още по-малко възходът на китайската мощност в Азиатско-тихоокеанския район. Всички тези обилни проблеми са пред нас. И това се отнася и за Франция, чиито стопански недостатъци, вътрешните публични фрактури, които ненадейно породиха през последните дни, скромността на нейните военни старания и поредните промени в нейната дипломация, не престават да провокират безпокойствие.
В дипломацията външността постоянно е лъжлива. Неотдавнашната среща на върха на НАТО във Вилнюс не е изключение от правилото. Точно противоположното. Представена като успех на трансатлантическото единение, доказателство за изключителната жизнеспособност на един съюз, който ще отпразнува своята 75-та годишнина през идната година, тържествената меса във Вилнюс не скрива дълбоките пукнатини, появили се сред съдружниците, и на първо място несигурността, която е надвиснала колкото върху продължаването на тази война, толкоз и върху бъдещето на самия съюз. В кратковременен проект Вилнюс несъмнено бележи триумфа, даже триумфа, на Америка на Байдън, потвърждавайки формулата на Ришельо, че правото по формулировка постоянно е на страната на мощния. Повече от всеки път Байдън, който се утвърди от година и половина като пълководец на " груповия Запад " против Путин, взема решение всичко: оръжията, които се доставят на Киев, техния график и даже работата им. Байдън е този, който постанова своето несъгласие върху влизането на Украйна в НАТО - участие, за което към момента енергично претендира Зеленски и най-близките му поддръжници в балтийските страни, в Полша и в този момент във Франция. Все още Байдън е този, който държи в джоба си разширението на Алианса към Финландия и даже към Швеция, макар нежеланието на Турция и Унгария.
Докато Кораните се изгарят в Стокхолм, Ердоган най-сетне се съобщи, получавайки в подмяна изтребители F16 и обещанието за милиарди долари заеми от МВФ за закъсалата си стопанска система. Докато Путин твърдеше, че " финландизира НАТО ", Байдън отвръща с подигравка, че идва при него, " с цел да НАТОвизира Финландия " и че " Русия към този момент е изгубила войната ". Съветниците към Байдън ликуват, без да го декларират прекомерно обществено: от година и половина Америка безусловно обезкървява Русия и нейната войска, без да загуби нито един от своите войници; наводнява Украйна, а скоро и цяла Европа с високотехнологично въоръжение за стотици милиарди долари; нейният полутечен газ, продаван 4 пъти по-скъпо при съдружниците, в сравнение с в Съединени американски щати, в този момент замества съветския газ в Европа. И черешката на тортата - НАТО е въвлечена в обширна тактика за ново въздържане против Китай, с физическото наличие във Вилнюс на водачите на Азиатско-тихоокеанския район: Япония, Корея, Австралия и Нова Зеландия... НАТО-AУКУС същата борба. Но даже и по този начин възкресен с помощта на Байдън - или по-скоро с помощта на монументалната неточност на Путин на 24 февруари 2022 година - излезе ли Алиансът от положението на " мозъчна гибел ", както от дълго време го беше диагностицирал Еманюел Макрон?
Да стартираме със статута на Украйна, главният въпрос зад тази война. Неутралитет, изискван от Москва, или " отворена врата " към НАТО, както желае Западът? В първия случай Украйна, оставайки суверенна и самостоятелна, остава в орбитата на Русия, в случай че не и в нейния гласис. Във втория, влиза напълно в западния лагер, което е неприемлива загуба за Москва, за която двата народа - " великоруси " и " малоруси " - са един народ.
През март 2008 година в Букурещ, уверени, че сходно разширение на Алианса би било мотив за война за Кремъл, Ангела Меркел и Никола Саркози се опълчиха на Джордж Буш, който искаше неотложно да стартира процеса на присъединение на Украйна и Грузия към НАТО. Намереният компромис беше допустимо най-лошият: окончателното официално съобщение удостовери " призванието " на тези страни да се причислят към Алианса, само че в несигурно бъдеще и в това време без гаранции за сигурност. Знаем какво се случи по-късно: съветската войска навлезе в Грузия през август, след което завзе Крим и част от Донбас шест години по-късно. Петнадесет години след Букурещ, след 18 месеца война и стотици хиляди смъртни случаи, обстановката е назад в началната си точка. Вратата на НАТО към момента остава затворена, най-малко към този момент и най-малко до момента в който трае спорът, тъй като не може да се приказва за война против Русия посредством използване на груповото съглашение за гарантиране на сигурността, планувано в член 5 от Северноатлантическата харта: " Ще можем да отправим покана, когато изискванията бъдат изпълнени ". След всичко, което се случи, Украйна получи трохи. " Абсурдно " - туитна яростно и не без причина Зеленски малко преди срещата на върха, когато научи за проектофиналното изказване. Нервност в Байдън и неговото обграждане, изтощени от " дипломацията на комплекса за виновност ", употребена неефективно от месеци от украинския водач. При идването си Германия се причисли към американското несъгласие, само че Еманюел Макрон, пробвайки се да накара хората да не помнят думите му, възприемани като прекомерно примирителни във връзка с Путин при започване на войната, този път смени лагера, като застана на страната на балтийците и поляците. Ето една Франция, която е по- " атлантическа " от всеки път след Четвъртата република. В последна сметка Алиансът сигурно се ангажира да продължи военната си поддръжка за Украйна, само че към момента не знае какво да прави с тази страна, чиято политическа непоклатимост не е консолидирана и която ще търси, тръгвайки от мощна националистическа база, да продължи войната по всевъзможен начин против също толкоз националистическа и отмъстителна Русия. Накратко, геополитически призрачен сън в центъра на континента. И по този начин, какви са решенията за бъдещето? Споменава се по този начин наречената " израелска " алтернатива, която би се състояла в превръщането на Украйна в нещо като свръхвъоръжена военна цитадела, само че отвън НАТО, никой да не се заблуждава: защото крайното възпиращо средство на Израел се крие в притежаването на нуклеарен боеприпас, сигурно не заявен, само че напълно действителен. Що се отнася до най-лошия случай за присъединението, дадено на Украйна в границите на Европейския съюз, в случай че приемем, че икономическите и политически условия бъдат изпълнени през идващите години, това към момента няма да реши въпроса за гаранциите за сигурност, планувани в Договорите, само че които европейците сами са изцяло неспособни да приложат. Към тази зейнала неустановеност се прибавя и по-непосредствената неустановеност по отношение на воденето на самата война. Миналия февруари в Мюнхен Алиансът реши да даде на Украйна мощна механизирана мощ, подсилена с далекобойна артилерия, способна да пробие съветските отбранителни линии, и вследствие на триумфите, реализирани през предишното лято, да извърши победоносна контраатака, която би довела до дипломатически излаз, удобен за украинците. Тогава предизвестих за рисковете от сходна " масирана атака ": тя или може да докара до неконтролирана ескалация, в случай че е сполучлива, или може да се провали и в този случай да докара до намаляване на украинските позиции. Започнала преди шест седмици, контраофанзивата, както се очакваше, удостоверява обстоятелството, че нито една от воюващите страни не е в положение да вземе превъзходство над другата. Запасите от оръжия и снаряди на Запада са най-ниското си равнище, а що се отнася до съветската войска, на нея й трябват две-три години, с цел да компенсира загубите си и да си възвърне надеждната настъпателна дарба. Следователно войната ще продължи дълго, само че времето не е на страната на Украйна.
Защото Москва се държи твърдо макар икономическите наказания и 350 000 спомагателни мъже, които бяха изпратени на фронта, без да последва всеобща емиграция като тази на 900 000 млади руснаци, които избягаха от страната през 2022 година Макар и отслабени от разтърсванията на аферата Вагнер и напрежението измежду военното командване, Путин към момента е крепко конфигуриран във властта: той е този, който чака да види по какъв начин американските президентски избори и слабостта на Байдън в социологическите изследвания ще повлияят на хода на войната, знаейки, че не дребна част от републиканците желаят да приключат с нея допустимо най-скоро и да се съсредоточат върху Китай.
Във Вашингтон също стартира да се развива спор за допустимо " помирение " по умря на Корейската война, което би спряло спора, оставяйки на времето и дипломатите уреждането на териториалните въпроси. Естествено, недопустимо за Киев и неговите най-близки поддръжници в Източна Европа. Последната неустановеност се отнася до уговорката на НАТО в Азиатско-тихоокеанския район по отношение на Китай. Ако Америка се стреми да сътвори някакъв световен боен съюз против оста Москва-Пекин, малко на брой в Европа (с изключение на дребните балтийски държави) са подготвени да застрашат комерсиалните си връзки с Пекин. Започвайки с Германия, чиято индустриална мощност и непоклатимост зависят от нейния експорт за Китай. В това отношение забележките на президента Макрон по време на забележителното му посещаване в Китай при започване на годината непосредствено опонират на стратегическите цели на Вашингтон, повторени във Вилнюс, и ориентирани към вкарване на цяла Европа в световна борба с Китай. Изключително подозрително е, че Европа ще се активизира за Тайван, по този начин както съумя да го направи за Украйна. Има още един източник на тежко трансатлантическо напрежение във време, когато Вашингтон тъне в нахален протекционизъм, на който европейците, с IRA (Закона за понижаване на инфлацията) в частност, в действителност са първите жертви.
Следователно Вилнюс, макар че дава други сигнали, не е уредил нищо. Нито войната, нито следвоенният интервал в Европа, а още по-малко възходът на китайската мощност в Азиатско-тихоокеанския район. Всички тези обилни проблеми са пред нас. И това се отнася и за Франция, чиито стопански недостатъци, вътрешните публични фрактури, които ненадейно породиха през последните дни, скромността на нейните военни старания и поредните промени в нейната дипломация, не престават да провокират безпокойствие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ