Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се

...
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се
Коментари Харесай

Започна Страстната седмица - последните дни от земния път на Господ Иисус Христос

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се назовава " Велика " или " Страстна седмица ", т.е. Седмица на страданията, въведения към безконечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влезнал в Йерусалим на Цветница, Той непринудено вървял малко по малко към предначертаната Си наложителност.

Всеки ден от Страстната седмица е наименуван популярен и свят, и през всеки един от тях  Църквата възпоменава посредством специфични богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда

През първите три дни на Страстната седмица Църквата напомня последното престояване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е прекомерно наситено: правят се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им стартира още от петата или шестата седмица на Великия пост.

Велики понеделник

На Велики понеделник евангелистите ни описват по какъв начин Божият наследник влезнал в Йерусалимския храм и го намерил цялостен пълен с търговци. Обхванат от заветен яд, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).

Във Велики понеделник Църквата популяризира св. патриарх Йосиф - наследник на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в непознатата нему страна, той минал през голям брой премеждия, само че фараонът го направил втори по власт и състояние в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил малтретиран и страдал поради човешките грехове.

Църквата ни предлага да размислим също над облика на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала откакто била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).

Така и ние ще бъдем наказани, в случай че не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.

Велики вторник

" И така, бдете; тъй като не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще пристигна " (Мат. 25:13)

(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

Велики вторник е ден за поуки и последни нравствени директиви: Господ Иисус Христос ни дава образец по какъв начин да благотворим - не да даваме от остатъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

Притчата за десетте мъдри девици. Руска икона. Когато приказва за приближаването на дните на битка и тестване, Христос споделя за десетте мъдри девици, които били постоянно подготвени да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че би трябвало " да бодърстваме и да не униваме ", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:

Ето младоженецът иде в среднощ,

и благословен е тоя раб, който откри безсънен,

а неподобаващ е оня, който откри нехаен.

Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,

та да бъдеш предадена на гибел и да останеш вън пред затворените порти на Царството,

само че опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,

поради Богородица помилуй нас!

''Светило за тялото е окото'' (Мат. 6:22), споделя Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ' " маслото е милостинята или всичките ни положителни каузи " (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със боязън Божи и очакване в Господа, ще бъдем подготвени да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.

Църквата ни напомня също притчата за гениите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме качествата, с които Бог ни е дарувал.

После следват пророчества за ориста на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).

Велика сряда

В деня на Светата и Велика сряда се напомня едно от последните събития преди избавителните за нас премеждия на Господ: за многоценното миро, което в откровеното си разкайване една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, дамата, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, желала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на положителното желание, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро коствало триста динария (Марк 14:5), по тази причина някои възнегодували срещу нея: " за какво е това хабене? ", " мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на бедняци ". А Христос им дал отговор " сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път имате ", " тя извърши положително дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за заравяне ". За това й старание ще се разгласи по целия свят. Подобно на блудния наследник грешницата  осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се  опомним и ние за нашето духовно положение и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да " помажем " Господа като оная разкаяла се жена.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го съобщи за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа посредством нашите небогоугодни каузи? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря

На тоя ден Господ Иисус Христос направил пасха в дома на един гражданин на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и споделил: ''не пристигнах да послужвам, а да послужа''. После Спасителят открил св. свещенодействие Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си благосклонност Господ и на нас дава опция да одобряваме Неговото същинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като одобрявам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим посредством чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за обич към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В неразбиране учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал така добродушно, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, тъй като той бил ковчежник.

Моление Господне в Гетсиманската градинаСлед вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат по този начин наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте фрагмента от Евангелието, които описват за Христовите премеждия.

Чрез тях ставаме очевидци на подигравките, тъгите и кръстната гибел на Христос, посредством която Той ни изкупи. ''Ето Агнецът Божий, който одобри върху Си нашите грехове.'' И още веднъж се замисляме дали и ние не разпъваме  Христос посредством нашите пристрастености и грехове.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки искащ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Велики петък

Кръстният път и ГолготаПрипомнят се великите премеждия на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, обичай с шамари и показан пред народа в багреница за оскърбление, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.

Разпнат сред двама разбойника за оскърбление при страшни естествени разстройства - земетръс и затъмнение на слънцето, умрял, приел гибел, с цел да избави от гибел цялото човечество.

Велика събота

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в пъкъла. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили позволение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в канара в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували дамите мироносици, измежду които, обляна в сълзи с прободеното си от тъга сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:

  " В гроба с тялото Си и в пъкъла с душата Си като Бог,

  в парадайса с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,

  Който изпълваш всичко ".

Иудеите запечатали гроба и сложили стража.

Велика загадка! " Да замълчи човешкото творение! " - пее Църквата вместо Херувимската ария на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, само че скоро ще се популяризира с чудото на възкресението.

Събота сутринта след литургията на някои места има бит свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предусещане за Възкресението, напомня още уеб сайтът pravoslavieto.com.


 

FaceBookTwitterPinterest
Източник: tribune.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР