Герасим Георгиев - Геро: Българинът обича да гледа как известните страдат
Последната му телевизионна изява е един от детективите в предаването на Нова телевизия “Маскираният певец”. Геро е щастливо женен. Съпругата му Цвета е кинезитерапевт, имат дъщеричка Йоана. Хобито му е да играе и да гледа футбол.
- Геро, ти си едно от най-популярните лица в България. Какво ти споделят хората, когато те срещнат на улицата?
- Тези, които са ме спирали и разпознавали, показват положителното си отношение към мен. А тези, които ме гледат неприятно, очевидно приказват или ме псуват зад тила (това си е тяхна работа!), само че те не биха ме спрели. Истината е, че в нашата страна известността носи повече негативизъм на оня, който я има. В България всичко е криворазбрано. Българинът обича да гледа по какъв начин известните страдат, по какъв начин им се случва нещо неприятно, обича да им се надсмива и да им търси кусурите. Той не умее да се радва на триумфите на своите сънародници. Така че известността е нож с две остриета и това, което реже неприятно, е по-голямо и по-болезнено. Но в случай че се вслушвах в отрицателните мнения и одумки, до момента да съм си сменил специалността, пък и да съм напуснал изобщо страната.
- Минавало ли ти е през мозъка да го направиш?
- Да, преди време имах този късмет. Предлагаха ми работа в Русия. Чакаше ме щат в московски спектакъл. Но отхвърлих поради проклетите си очаквания. Тогава смятах, че нещата тук могат да се оправят. Мислех, че мястото ми е в България. Сега безпределно скърбя за това. Просто желая да съм на място, където има някакви правила, и да виждам хора със спокойни лица.
- Емиграцията ли е единственият излаз за младото потомство?
- Изходите са два, нали знаеш оня остарял анекдот: “България има два изхода от рецесията - Терминал 1 и Терминал 2 на летище София”.
- Поне не можеш да се оплачеш от липса на работа. Колко продължава работният ти ден?
- Не по-малко от 10 часа.
- При толкоз часове, през които разсмиваш другите, успяваш ли да разсмееш и себе си?
- Някъде бях чел, че в случай че плачеш, като се смееш, тогава още повече изхвърляш неприятни неща от себе си. При мен се случва тъкмо по този начин и хората се бъркат - дръзвам ли се, нещо неприятно ли ми е... не знаят.
Човек би трябвало да се научи да се надсмива над самия себе си, на личните си неточности и обстановки, в които попада. Защото на нас, българите, това малко ни бяга. Гледаме все другият да падне, да се хлъзне, с цел да му се присмеем. А аз се дръзвам на себе си.
- В театъра имаш една страхотна роля - играеш Бай Ганьо. Защо той към момента е настоящ?
- Преди години на премиерата - тогава имаше избори - хората изпаднаха в шок, че преди 100 години нещата са се вършели по безусловно същия низък и възмутителен метод. И колкото повече го отхвърляме, толкоз по-зле за нас. Все викаме “байганьовщина”, Бай Ганьо направил това или това... Не, ние ги вършим същите неща, само че не щем да си ги признаем. Има нещо доста хубаво в пиесата на Георги Данаилов: “На Бай Ганьо и кусурите, и фантазиите му са ачик - в случай че искаш, го кани на трапезата си, в случай че искаш - не. Но не отричай. Не казвай той е подобен, пък аз не съм. Всички сме такива”.
- Помня, че преди време водеше “Горчиво” - едно шоу за млади брачен двойки. Кое съгласно теб е най-важното, с цел да съществува един брак по-дълго?
- Най-важното е двамата да се усещат щастливи в този брак, да гледат в една посока, друго нищо не е значимо. Всъщност не дръзвам да давам никакви препоръки, тъй като бракът е доста комплицирана материя и до момента в който бях водещ на “Горчиво”, не можах да намеря всички отговори. И досега съм в търсене. (Смее се.) Така че това, което ти споделям, са размишления, а не са изводи.
- Наистина ли най-лесният метод да се завоюва една жена е възприятието за комизъм?
- Ами да, в случай че мъжът и дамата имат възприятие за комизъм, това е едно огромно преимущество за връзката. С усмивка и положително въодушевление човек се усеща благополучен, тогава нещата стават доста по-хубави.
- Ти самият от кое място се зареждаш с възприятие за комизъм, когато в брака ти стане горчиво?
- От самата обстановка, която е направила горчиви нещата. Имам привилегията да работя това, което обичам, тъй че бих споделил, че работата за мен в действителност е ария. Обожавам специалността си и там се усещам доста добре. Винаги има място, където човек да остане самичък и да прегледа мислите си.
- Има ли нещо, което брачната половинка ти към момента не знае за теб?
- Ооо, много неща са, аз самият толкоз неща не знам за себе си. (Смее се.) И по тази причина към момента съм си забавен, не съм си омръзнал, все диря нещо ново в себе си...
- Признаваш, че вкъщи не си този занимателен човек, какъвто те виждаме на екрана, а си “жесток борсук”. Макар че не ти имам вяра до дъно, това не дотежава ли на половинката ти?
- Тук можеш да ми повярваш! Със сигурност съм й дотежавал, само че мога да ти кажа, че и сътрудниците, които познавам, в живота не са толкоз занимателни, колкото си мислят феновете. И това е, тъй като ние би трябвало по някакъв метод да си починем от цялото натоварване, от контакта с толкоз доста хора. И ние имаме проблеми, имаме отговорности и грижи. Повярвай ми, когато човек е известен, проблемите му стават по-големи и се постанова да ги разрешаваш с повече старания.
- Кое въпреки всичко е повече в живота ти - смешното или тъжното?
- Напоследък е трагикомичното, и то с нотка на повече покруса. Пак споделям, не можем да слагаме ограничения и теглилки, тези неща си вървят дружно. И по този начин ще бъде, до момента в който, по дяволите, съществува този свят. Няма значение дали краят му ще е тази година или не знам по кое време... (Смее се.) Номерът е човек да се бори усмивката и смехът да доминират в живота ни, това е единствената война, която човечеството би трябвало да завоюва.
- Ако се случи по този начин, че станеш действителен притежател на телевизия, ще премахнеш ли неприятните вести от екрана?
- То без неприятните вести не може, само че несъмнено бих ги понижил. Бих започвал излъчванията постоянно с хубавите вести. Факт е, че неприятните са по-интересни и запаметяващи се, само че може би българските публицисти би трябвало да се научат да се “хранят” и от положителните вести. Медиите би трябвало да сервират повече положителни вести, с цел да може българинът да гледа малко по-позитивно, а не по този начин отрицателно и озлобено към света. Затова наложително бих почнал емисията с добра вест, има такива, за жал, те не се показват в медиите.
- Казваш, че си се нагледал на ножове в гърба, на юдейски усмивки и целувки...
- А ти не си ли? Ето, задавам ти съответен въпрос...
- Всеки се е сблъсквал с тях, само че дали това те разочарова изцяло от хората, които те заобикалят?
- 100 % съм имал разочарования, само че 200 % съм имал поука. И това ме прави по-силен, тъй като знам, че това, което ми се е случвало преди, няма да го позволи още веднъж. Но по този начин е, светът стана много подъл, пресметлив, лишен от всякакво възприятие за такт и почитание. Затова най-близките ми другари са доста малко, популярност Богу, още не са ме предали и аз тях. А това, което ми се е случвало, го оставям зад тила си, майната му...
- Така ли реагираш, когато някой ти забие нож в гърба, просто го оставяш зад тила си?
- Ами да, този човек за мене е зачеркнат от живота ми, завършвам с него, не помня го. Белегът остава, само че раната постоянно заздравява. Няма смисъл да трупаш негативи от предишното и да ги носиш със себе си, това просто прави живота ти по-нещастен и по-тъжен. Хвърляй всичко обратно и самоуверено, с челото нагоре, продължавай напред!
- Накрая, пожелай нещо на нашите читатели!
- Да сме живи и здрави, да вървим на спектакъл, да вършим спектакъл и да се усмихваме. И дано хората запомнят - смейте си се умерено, не следва неприятно!
Валентина ИВАНОВА
- Геро, ти си едно от най-популярните лица в България. Какво ти споделят хората, когато те срещнат на улицата?
- Тези, които са ме спирали и разпознавали, показват положителното си отношение към мен. А тези, които ме гледат неприятно, очевидно приказват или ме псуват зад тила (това си е тяхна работа!), само че те не биха ме спрели. Истината е, че в нашата страна известността носи повече негативизъм на оня, който я има. В България всичко е криворазбрано. Българинът обича да гледа по какъв начин известните страдат, по какъв начин им се случва нещо неприятно, обича да им се надсмива и да им търси кусурите. Той не умее да се радва на триумфите на своите сънародници. Така че известността е нож с две остриета и това, което реже неприятно, е по-голямо и по-болезнено. Но в случай че се вслушвах в отрицателните мнения и одумки, до момента да съм си сменил специалността, пък и да съм напуснал изобщо страната.
- Минавало ли ти е през мозъка да го направиш?
- Да, преди време имах този късмет. Предлагаха ми работа в Русия. Чакаше ме щат в московски спектакъл. Но отхвърлих поради проклетите си очаквания. Тогава смятах, че нещата тук могат да се оправят. Мислех, че мястото ми е в България. Сега безпределно скърбя за това. Просто желая да съм на място, където има някакви правила, и да виждам хора със спокойни лица.
- Емиграцията ли е единственият излаз за младото потомство?
- Изходите са два, нали знаеш оня остарял анекдот: “България има два изхода от рецесията - Терминал 1 и Терминал 2 на летище София”.
- Поне не можеш да се оплачеш от липса на работа. Колко продължава работният ти ден?
- Не по-малко от 10 часа.
- При толкоз часове, през които разсмиваш другите, успяваш ли да разсмееш и себе си?
- Някъде бях чел, че в случай че плачеш, като се смееш, тогава още повече изхвърляш неприятни неща от себе си. При мен се случва тъкмо по този начин и хората се бъркат - дръзвам ли се, нещо неприятно ли ми е... не знаят.
Човек би трябвало да се научи да се надсмива над самия себе си, на личните си неточности и обстановки, в които попада. Защото на нас, българите, това малко ни бяга. Гледаме все другият да падне, да се хлъзне, с цел да му се присмеем. А аз се дръзвам на себе си.
- В театъра имаш една страхотна роля - играеш Бай Ганьо. Защо той към момента е настоящ?
- Преди години на премиерата - тогава имаше избори - хората изпаднаха в шок, че преди 100 години нещата са се вършели по безусловно същия низък и възмутителен метод. И колкото повече го отхвърляме, толкоз по-зле за нас. Все викаме “байганьовщина”, Бай Ганьо направил това или това... Не, ние ги вършим същите неща, само че не щем да си ги признаем. Има нещо доста хубаво в пиесата на Георги Данаилов: “На Бай Ганьо и кусурите, и фантазиите му са ачик - в случай че искаш, го кани на трапезата си, в случай че искаш - не. Но не отричай. Не казвай той е подобен, пък аз не съм. Всички сме такива”.
- Помня, че преди време водеше “Горчиво” - едно шоу за млади брачен двойки. Кое съгласно теб е най-важното, с цел да съществува един брак по-дълго?
- Най-важното е двамата да се усещат щастливи в този брак, да гледат в една посока, друго нищо не е значимо. Всъщност не дръзвам да давам никакви препоръки, тъй като бракът е доста комплицирана материя и до момента в който бях водещ на “Горчиво”, не можах да намеря всички отговори. И досега съм в търсене. (Смее се.) Така че това, което ти споделям, са размишления, а не са изводи.
- Наистина ли най-лесният метод да се завоюва една жена е възприятието за комизъм?
- Ами да, в случай че мъжът и дамата имат възприятие за комизъм, това е едно огромно преимущество за връзката. С усмивка и положително въодушевление човек се усеща благополучен, тогава нещата стават доста по-хубави.
- Ти самият от кое място се зареждаш с възприятие за комизъм, когато в брака ти стане горчиво?
- От самата обстановка, която е направила горчиви нещата. Имам привилегията да работя това, което обичам, тъй че бих споделил, че работата за мен в действителност е ария. Обожавам специалността си и там се усещам доста добре. Винаги има място, където човек да остане самичък и да прегледа мислите си.
- Има ли нещо, което брачната половинка ти към момента не знае за теб?
- Ооо, много неща са, аз самият толкоз неща не знам за себе си. (Смее се.) И по тази причина към момента съм си забавен, не съм си омръзнал, все диря нещо ново в себе си...
- Признаваш, че вкъщи не си този занимателен човек, какъвто те виждаме на екрана, а си “жесток борсук”. Макар че не ти имам вяра до дъно, това не дотежава ли на половинката ти?
- Тук можеш да ми повярваш! Със сигурност съм й дотежавал, само че мога да ти кажа, че и сътрудниците, които познавам, в живота не са толкоз занимателни, колкото си мислят феновете. И това е, тъй като ние би трябвало по някакъв метод да си починем от цялото натоварване, от контакта с толкоз доста хора. И ние имаме проблеми, имаме отговорности и грижи. Повярвай ми, когато човек е известен, проблемите му стават по-големи и се постанова да ги разрешаваш с повече старания.
- Кое въпреки всичко е повече в живота ти - смешното или тъжното?
- Напоследък е трагикомичното, и то с нотка на повече покруса. Пак споделям, не можем да слагаме ограничения и теглилки, тези неща си вървят дружно. И по този начин ще бъде, до момента в който, по дяволите, съществува този свят. Няма значение дали краят му ще е тази година или не знам по кое време... (Смее се.) Номерът е човек да се бори усмивката и смехът да доминират в живота ни, това е единствената война, която човечеството би трябвало да завоюва.
- Ако се случи по този начин, че станеш действителен притежател на телевизия, ще премахнеш ли неприятните вести от екрана?
- То без неприятните вести не може, само че несъмнено бих ги понижил. Бих започвал излъчванията постоянно с хубавите вести. Факт е, че неприятните са по-интересни и запаметяващи се, само че може би българските публицисти би трябвало да се научат да се “хранят” и от положителните вести. Медиите би трябвало да сервират повече положителни вести, с цел да може българинът да гледа малко по-позитивно, а не по този начин отрицателно и озлобено към света. Затова наложително бих почнал емисията с добра вест, има такива, за жал, те не се показват в медиите.
- Казваш, че си се нагледал на ножове в гърба, на юдейски усмивки и целувки...
- А ти не си ли? Ето, задавам ти съответен въпрос...
- Всеки се е сблъсквал с тях, само че дали това те разочарова изцяло от хората, които те заобикалят?
- 100 % съм имал разочарования, само че 200 % съм имал поука. И това ме прави по-силен, тъй като знам, че това, което ми се е случвало преди, няма да го позволи още веднъж. Но по този начин е, светът стана много подъл, пресметлив, лишен от всякакво възприятие за такт и почитание. Затова най-близките ми другари са доста малко, популярност Богу, още не са ме предали и аз тях. А това, което ми се е случвало, го оставям зад тила си, майната му...
- Така ли реагираш, когато някой ти забие нож в гърба, просто го оставяш зад тила си?
- Ами да, този човек за мене е зачеркнат от живота ми, завършвам с него, не помня го. Белегът остава, само че раната постоянно заздравява. Няма смисъл да трупаш негативи от предишното и да ги носиш със себе си, това просто прави живота ти по-нещастен и по-тъжен. Хвърляй всичко обратно и самоуверено, с челото нагоре, продължавай напред!
- Накрая, пожелай нещо на нашите читатели!
- Да сме живи и здрави, да вървим на спектакъл, да вършим спектакъл и да се усмихваме. И дано хората запомнят - смейте си се умерено, не следва неприятно!
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ