Защо в Бремерхафен се отнасят с подозрение към българите
Последиците за българите са трагични. Към тях към този момент се отнасят с огромно съмнение и съвсем автоматизирано им отхвърлят обществени помощи в бюрата по труда на немския град Бремерхафен. Как се стигна дотук? " Дойче веле " споделя.
През 2016 година стана известно, че в Бремерхафен голям брой български жители са получавали помощи за безработни благодарение на фиктивни трудови контракти. Оттогава насам към българите се отнасят с очебийно съмнение, написа " Тагесцайтунг ".
Измамите, в които са били забъркани най-много българи, са нанесли вреди в размер на стотици хиляди евро. В устрема си да предотвратят повторението на абсурда локалните управляващи предлагат по-тясно съдействие сред другите институции и специфични образования по какъв начин да се разкриват финансовите измами. За задачата бюрата по труда щели също да назначават особено подготвени фрагменти, които да взимат под внимание изключително националната принадлежност на претендентите за обществени помощи, оповестява " Тагесцайтунг ".
Да напомним по какъв начин е функционирала схемата за измами в Бремерхафен, в която българите са били причинители, само че и жертви. С лъжливи обещания за работа проведени банди са ги привличали в Рурската област, където са им били издавани фиктивни трудови контракти като наети на ненапълно работно време. Срещу повишени наеми източноевропейците са били настанявани в извънредно запуснати квартири. За да си платят наемите и останалите разноски по настаняването, българите са били принуждавани да подават молби за обществени помощи. По-голямата част от парите, изплащани от Бюрото по труда, са отивали обаче в джоба на уредниците на схемата. Ставало е въпрос за големи суми. За едно семейство с пет деца, да вземем за пример, помощите могат да стигнат до 4500 евро на месец.
В Бремерхафен са изпълнени с съмнение
" Последствията са трагични, тъй като Бюрото по труда съвсем автоматизирано отхвърля да изплаща помощи на български жители - към българите към този момент се отнасят с очебийно съмнение ", споделя юристът от Бремерхафен Герд Бюрзнер, който пази ползите на хора, на които са били отказани парични помощи.
Ако бъде импортирано публично несъгласие от юрист, претендентите въпреки всичко получават помощите, само че чак откакто се намеси съдът. А въпросните хора нормално нямат никакви приходи или напълно минимални, тъй като множеството работят на отплата - да вземем за пример като зле платени чистачи по товарните кораби. Но до момента в който вървят правосъдните процедури, те са принудени да претърпяват без всякаква финансова помощ.
" Всяка седмица се сблъскваме с най-малко два-три сходни случая ", споделят от две организации, които оказват помощ на закъсали мигранти и ги съветват в правни разногласия. Мнозина от нуждаещите се обаче въобще не се обръщат към тях, тъй като считат, че тези организации са свързани с Бюрото по труда. " Много от източноевропейците са недоверчиви и въобще не могат да си показват, че ние сме самостоятелни ", споделя Клаус Гьорке от организацията " Солидарна помощ ".
Той дефинира като пропуск на службите по труда това, че прекомерно рядко прибягват до услугите на преводачи. " Без нашата помощ хората въобще не няма по какъв начин да схванат с какви права разполагат ", акцентира Гьорке. Измамниците, организирали схемата с източването на помощи, са се възползвали точно от неналичието на езикови знания на пострадалите - най-вече турскоговорящи българи, румънци и гърци, на които предложили помощ за превод против възнаграждение.
По данни на Агенцията по труда, сега още веднъж се следи засилен приток на хора от България към Бремерхафен: през декември 2019 е имало 438 претенденти за обществени помощи, или 37% повече, в сравнение с в същия интервал на миналата година. Обжалвани са били 173 отхвърли за разпределяне на помощи, до момента в който пет години по-рано те са били единствено 62.
Кой е бил в дъното на схемата
" Тагесцайтунг " напомня и някои данни за правосъдния развой против един от главните причинители на измамата в Бремерхафен: през 2018 година прокуратурата в Бремен повдига обвинявания против бащата на някогашния народен представител от Социалдемократическата партия в локалния парламент Патрик Йозтюрк за общо 724 случая на машинация, както и за осем случая на злоупотреби с финансови средства. Обвиненията за машинация против Патрик Йозтюрк, който също е разследван, отпадат, само че не и обвиняванията в корист.
Смята се, че Йозтюрк старши е осигурявал фиктивните трудови контракти, с които българите, на които той бил " консултант ", са получавали обществени помощи, без да имат в действителност сходно право. Куриозното е, че Бюрото по труда и обществените служби в Бремерхафен са получавали голям брой сигнали за съществуването на този модел за измами, само че не са ги наблюдавали.
В някои случаи забърканите в схемата българи и румънци най-вероятно са били експлоатирани и ограбвани, само че не са можели да го потвърдят. Двама от клиентите на юриста Герд Бюрзнер са били наказани за машинация, три други каузи текат. Освен това са издадени голям брой наказателни разпоредби за връщане на непозволено получените обществени помощи.
През 2016 година стана известно, че в Бремерхафен голям брой български жители са получавали помощи за безработни благодарение на фиктивни трудови контракти. Оттогава насам към българите се отнасят с очебийно съмнение, написа " Тагесцайтунг ".
Измамите, в които са били забъркани най-много българи, са нанесли вреди в размер на стотици хиляди евро. В устрема си да предотвратят повторението на абсурда локалните управляващи предлагат по-тясно съдействие сред другите институции и специфични образования по какъв начин да се разкриват финансовите измами. За задачата бюрата по труда щели също да назначават особено подготвени фрагменти, които да взимат под внимание изключително националната принадлежност на претендентите за обществени помощи, оповестява " Тагесцайтунг ".
Да напомним по какъв начин е функционирала схемата за измами в Бремерхафен, в която българите са били причинители, само че и жертви. С лъжливи обещания за работа проведени банди са ги привличали в Рурската област, където са им били издавани фиктивни трудови контракти като наети на ненапълно работно време. Срещу повишени наеми източноевропейците са били настанявани в извънредно запуснати квартири. За да си платят наемите и останалите разноски по настаняването, българите са били принуждавани да подават молби за обществени помощи. По-голямата част от парите, изплащани от Бюрото по труда, са отивали обаче в джоба на уредниците на схемата. Ставало е въпрос за големи суми. За едно семейство с пет деца, да вземем за пример, помощите могат да стигнат до 4500 евро на месец.
В Бремерхафен са изпълнени с съмнение
" Последствията са трагични, тъй като Бюрото по труда съвсем автоматизирано отхвърля да изплаща помощи на български жители - към българите към този момент се отнасят с очебийно съмнение ", споделя юристът от Бремерхафен Герд Бюрзнер, който пази ползите на хора, на които са били отказани парични помощи.
Ако бъде импортирано публично несъгласие от юрист, претендентите въпреки всичко получават помощите, само че чак откакто се намеси съдът. А въпросните хора нормално нямат никакви приходи или напълно минимални, тъй като множеството работят на отплата - да вземем за пример като зле платени чистачи по товарните кораби. Но до момента в който вървят правосъдните процедури, те са принудени да претърпяват без всякаква финансова помощ.
" Всяка седмица се сблъскваме с най-малко два-три сходни случая ", споделят от две организации, които оказват помощ на закъсали мигранти и ги съветват в правни разногласия. Мнозина от нуждаещите се обаче въобще не се обръщат към тях, тъй като считат, че тези организации са свързани с Бюрото по труда. " Много от източноевропейците са недоверчиви и въобще не могат да си показват, че ние сме самостоятелни ", споделя Клаус Гьорке от организацията " Солидарна помощ ".
Той дефинира като пропуск на службите по труда това, че прекомерно рядко прибягват до услугите на преводачи. " Без нашата помощ хората въобще не няма по какъв начин да схванат с какви права разполагат ", акцентира Гьорке. Измамниците, организирали схемата с източването на помощи, са се възползвали точно от неналичието на езикови знания на пострадалите - най-вече турскоговорящи българи, румънци и гърци, на които предложили помощ за превод против възнаграждение.
По данни на Агенцията по труда, сега още веднъж се следи засилен приток на хора от България към Бремерхафен: през декември 2019 е имало 438 претенденти за обществени помощи, или 37% повече, в сравнение с в същия интервал на миналата година. Обжалвани са били 173 отхвърли за разпределяне на помощи, до момента в който пет години по-рано те са били единствено 62.
Кой е бил в дъното на схемата
" Тагесцайтунг " напомня и някои данни за правосъдния развой против един от главните причинители на измамата в Бремерхафен: през 2018 година прокуратурата в Бремен повдига обвинявания против бащата на някогашния народен представител от Социалдемократическата партия в локалния парламент Патрик Йозтюрк за общо 724 случая на машинация, както и за осем случая на злоупотреби с финансови средства. Обвиненията за машинация против Патрик Йозтюрк, който също е разследван, отпадат, само че не и обвиняванията в корист.
Смята се, че Йозтюрк старши е осигурявал фиктивните трудови контракти, с които българите, на които той бил " консултант ", са получавали обществени помощи, без да имат в действителност сходно право. Куриозното е, че Бюрото по труда и обществените служби в Бремерхафен са получавали голям брой сигнали за съществуването на този модел за измами, само че не са ги наблюдавали.
В някои случаи забърканите в схемата българи и румънци най-вероятно са били експлоатирани и ограбвани, само че не са можели да го потвърдят. Двама от клиентите на юриста Герд Бюрзнер са били наказани за машинация, три други каузи текат. Освен това са издадени голям брой наказателни разпоредби за връщане на непозволено получените обществени помощи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ