Заради скандала с “лебервурста” Германия ще си плати с лидерството
Посланикът на Украйна в Германия Мелник отхвърли да се извини за това, че назова канцлера Шолц „ афектирана лебервурст “. В същото време президентите на двете страни дадоха да се разбере, че спорът е организиран. Реално Германия ще заплати скъпо за този скандал – доста повече, в сравнение с заплаща в този момент за поддръжката на Украйна.
„ Германия губи водачеството си в Европа “, споделят в този момент на всеки ъгъл, където се разисква политика. Трудно е да се отхвърли нещо, с което съвсем всички са съгласни. Има единствено различия за какво тя губи това водачество.
Сега Германия е третата, четвъртата или петата стопанска система в света, в случай че се брои надлежно по износ-внос, общия размер на стопанската система и Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната дарба. Във всеки случай – първа в Европа, което е общата сума от доста съставни елементи на триумфа и най-важният от тях – световноизвестната немска промишленост.
Силата ѝ се крие освен в марката " немско качество ", само че и в относителната евтиност на природния газ, с който значително работи тази промишленост. Това конкурентно преимущество се появи в Германска демократична република през 60-те години на предишния век и в Западна Германия след 1970 година, когато беше подписано историческото, както беше мощно очебийно, съглашение сред Бон и Москва „ тръби в подмяна на газ “. И ние, и германците спечелихме трилиони от следствията от тази договорка, само че германците реализираха доста повече.
Германската промишленост не се поклати даже когато азиатските страни, със доста по-ниски разноски за труд, само че с очевидно повишение на качеството на своите артикули, започнаха да заливат света с по-евтини аналози на немските артикули. Газопроводи до множеството азиатски " монтажни цехове " не са положени, тъй че там се употребява газ под формата на ВПГ, а той е по-скъп. В крайната си цена може да бъде два до три пъти по-скъпа, в сравнение с в Европа.
Сега Германия загуби това конкурентно преимущество, и освен това. Тя загуби съдействието на своята промишленост с Русия, която за нея беше източник на доста значими запаси, освен газ, само че и забележителен пазар за продажби.
Унищожаването на руско-германското съдействие, апропо, беше стратегическа цел на Съединените щати, съгласно Джордж Фридман, създател на “Стратфор”, водещата американска частна разследваща и аналитична компания.
„ Основните външнополитически ползи на Съединените щати през вековете, по време на Първата, Втората и Студената войни, постоянно са се концентрирали върху връзките сред Русия и Германия. Заедно те са единствената мощ, която съставлява жизненоважна опасност за Съединените щати. Основната ни задача беше да предотвратим тяхното обединяване. За Съединените щати това беше примитивен боязън, че немският капитал и немските технологии ще се комбинират с съветските естествени запаси и труд в ненадмината комбинация” сподели Фридман през 2015 година
Прави усещане, че Съединени американски щати са страната, в която съвсем не се спекулира с вероятността за загуба на " водачество " от страна на Германия. Или не желаят да „ изплашат плячката “, която към този момент е попаднала в клопката на икономическа война с Русия, или администрацията на Джо Байдън избавя един от дребното си външнополитически триумфи – тези гърнета, залепени с германците, които бяха разрушени при Доналд Тръмп. Както и да е, Вашингтон се въздържа от всевъзможни рецензии към Берлин – в това число и тази, която в този момент се чува отвред.
Канцлерът Олаф Шолц е упрекнат, че не поддържа интензивно Украйна и забавя приемането на кардинално значими за нея решения: за налагането на ембарго върху енергийните запаси от Руската федерация и доставката на тежки оръжия за въоръжените сили на Украйна.
Междувременно равнището на поддръжка за Украйна е това, което дефинира водачеството на страната в сегашното и ще бъде несъмнено в бъдеще. Това е гледната точка на демократичните медии по света, забележителна част от европейските служители, държавните управления на Англия, Полша и редица други страни, както и доста авторитетни хора в самата Германия, в това число членове на ръководещата коалиция отпред с Шолц.
В бъдеще това може да заплаши канцлера с оставка, а формулировката, ще бъде точно такава: за загубата от Германия на европейското водачество.
Като цяло анамнезата е друга, само че диагнозата е идентична за всички. А украинският дипломат в Германия Андрей Мелник работи като патолог на немското управление, като назова канцлера „ афектиран лебервурст “.
Недоволството на Шолц се изрази във обстоятелството, че той отхвърли да пътува от Полша до Киев със специфичен трен за договаряния с президента Владимир Зеленски. И той направи това, тъй като на неговия съпартиец, федералният президент на Германия и човек, доста почитан измежду германците, Франк-Валтер Щайнмайер, му отхвърлиха банкет в Киев, и то в последния миг – когато към този момент беше в Полша.
До момента Зеленски и Щайнмайер са се помирили: разговаряха по телефона и се схванаха да се срещнат в Киев при втория опит. Не се знае сигурно дали по същото време е обсъждана по-нататъшната орис на Мелник, само че всичко наподобява по този начин, като че ли скандалният дипломат ще се измъкне с лека нерешителност, в случай че въобще е имало такава - той се държи „ като собственик начин” в Германия.
Някои немски депутати към този момент желаеха Мелник да бъде разгласен за личност нон грата, само че самият той декларира, че не вижда причина да се извинява на Шолц.
„ Мисля, че казусът, за който се твърди, че стои на пътя, беше позволен през вчерашния ден в телефонен диалог сред Зеленски със Щайнмайер “, сподели дипломатът.
Самите германци, може би, не са разбрали изцяло дали има причина да се извинят тук, защото не са осведомени със славянските идиоматични изрази.
Изглежда, че измежду тях няма „ афектиран лебервурст” и не е напълно ясно по какъв начин като такава тя ненадейно се появи на езика на украински посланик. Има „ наденица “ като етнофолизмът, сходен на “жабар” или „ макарон “, надменно название за германците, към този момент остаряло, само че съществувало по времето на УПА.
Днес, когато на хората им разрушават кариерата поради етническа смешка в “Туитър” от преди повече от десетилетие, посланикът чието държание е почтено за експулсиране в цялостно сходство с Виенската спогодба, сигурно ли няма защо да се извини?
В случая с германците, става известно, не. Ако в отговор на отхвърли на Израел да достави тежки оръжия на Киев, да вземем за пример, неговият делегат беше извикал за премиера – „ не може да си толкоз рязан и свидлив “, нямаше да му се размине: Израел е страна със засилено възприятие за национално достолепие.
А немското национално достолепие е унищожено в следвоенния интервал. Същият Мелник постоянно се занимава с морално изнудване на Берлин по тематиката „ историческа отговорност пред Украйна за Втората международна война “ и той стартира да прави това доста преди специфичната интервенция на въоръжените сили на РФ.
Украинският дипломатически корпус на Германия като цяло е изключително вманиачен даже по стандартите на Украйна. Доскоро отявленият антисемит и нацист Марушинец работеше като консул в Хамбург. Мелник е не толкоз посланик, колкото пиар – човек, чиято цел е да създава кавги.
Сега, когато пратеникът на Киев с едно изречение прави оценка спора си с управлението на Федерална Република Германия като организиран и отхвърля да се извини за обидата на канцлера, това не ни споделя нищо кардинално ново нито за Украйна, нито за украинците, нито за слабото равнище на украинската дипломация.
Но това споделя нещо за германците, за тяхното държавно управление и за „ загубата на водачество “, с която украинците и техните симпатизанти плашат Шолц. Никой не предполагаше, че с германците може да се държат по този метод. Тоест, безусловно безмилостно (по дипломатически стандарти), даже в случай че оставим настрани обстоятелството, че в безусловно изражение германците ще изгубят повече пари поради поддръжката на Украйна, в сравнение с всеки различен народ в света.
Ако обаче възприемаме Украйна по този начин, както тя възприема себе си, като „ пъпа на земята “ (дори Джо Байдън има вяра, че украинската рецесия е определящо събитие за „ шест до осем генерации “, което е най-малко 150 години), тогава Германия и нейното управление даже не че не може, а би трябвало.
По редица аргументи това не визира руснаците - те към момента не са полудели толкоз, че да мерят „ водачеството “ с равнището на поддръжка за Украйна. Но е явен факт, че страна, в която си бършат краката (не безусловно украинците, а всички), не може да претендира за водачество.
Понякога нанесената засегнатост приказва повече за страна, в сравнение с изгубена война. Странно е, че германците не са наясно с това
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
„ Германия губи водачеството си в Европа “, споделят в този момент на всеки ъгъл, където се разисква политика. Трудно е да се отхвърли нещо, с което съвсем всички са съгласни. Има единствено различия за какво тя губи това водачество.
Сега Германия е третата, четвъртата или петата стопанска система в света, в случай че се брои надлежно по износ-внос, общия размер на стопанската система и Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната дарба. Във всеки случай – първа в Европа, което е общата сума от доста съставни елементи на триумфа и най-важният от тях – световноизвестната немска промишленост.
Силата ѝ се крие освен в марката " немско качество ", само че и в относителната евтиност на природния газ, с който значително работи тази промишленост. Това конкурентно преимущество се появи в Германска демократична република през 60-те години на предишния век и в Западна Германия след 1970 година, когато беше подписано историческото, както беше мощно очебийно, съглашение сред Бон и Москва „ тръби в подмяна на газ “. И ние, и германците спечелихме трилиони от следствията от тази договорка, само че германците реализираха доста повече.
Германската промишленост не се поклати даже когато азиатските страни, със доста по-ниски разноски за труд, само че с очевидно повишение на качеството на своите артикули, започнаха да заливат света с по-евтини аналози на немските артикули. Газопроводи до множеството азиатски " монтажни цехове " не са положени, тъй че там се употребява газ под формата на ВПГ, а той е по-скъп. В крайната си цена може да бъде два до три пъти по-скъпа, в сравнение с в Европа.
Сега Германия загуби това конкурентно преимущество, и освен това. Тя загуби съдействието на своята промишленост с Русия, която за нея беше източник на доста значими запаси, освен газ, само че и забележителен пазар за продажби.
Унищожаването на руско-германското съдействие, апропо, беше стратегическа цел на Съединените щати, съгласно Джордж Фридман, създател на “Стратфор”, водещата американска частна разследваща и аналитична компания.
„ Основните външнополитически ползи на Съединените щати през вековете, по време на Първата, Втората и Студената войни, постоянно са се концентрирали върху връзките сред Русия и Германия. Заедно те са единствената мощ, която съставлява жизненоважна опасност за Съединените щати. Основната ни задача беше да предотвратим тяхното обединяване. За Съединените щати това беше примитивен боязън, че немският капитал и немските технологии ще се комбинират с съветските естествени запаси и труд в ненадмината комбинация” сподели Фридман през 2015 година
Прави усещане, че Съединени американски щати са страната, в която съвсем не се спекулира с вероятността за загуба на " водачество " от страна на Германия. Или не желаят да „ изплашат плячката “, която към този момент е попаднала в клопката на икономическа война с Русия, или администрацията на Джо Байдън избавя един от дребното си външнополитически триумфи – тези гърнета, залепени с германците, които бяха разрушени при Доналд Тръмп. Както и да е, Вашингтон се въздържа от всевъзможни рецензии към Берлин – в това число и тази, която в този момент се чува отвред.
Канцлерът Олаф Шолц е упрекнат, че не поддържа интензивно Украйна и забавя приемането на кардинално значими за нея решения: за налагането на ембарго върху енергийните запаси от Руската федерация и доставката на тежки оръжия за въоръжените сили на Украйна.
Междувременно равнището на поддръжка за Украйна е това, което дефинира водачеството на страната в сегашното и ще бъде несъмнено в бъдеще. Това е гледната точка на демократичните медии по света, забележителна част от европейските служители, държавните управления на Англия, Полша и редица други страни, както и доста авторитетни хора в самата Германия, в това число членове на ръководещата коалиция отпред с Шолц.
В бъдеще това може да заплаши канцлера с оставка, а формулировката, ще бъде точно такава: за загубата от Германия на европейското водачество.
Като цяло анамнезата е друга, само че диагнозата е идентична за всички. А украинският дипломат в Германия Андрей Мелник работи като патолог на немското управление, като назова канцлера „ афектиран лебервурст “.
Недоволството на Шолц се изрази във обстоятелството, че той отхвърли да пътува от Полша до Киев със специфичен трен за договаряния с президента Владимир Зеленски. И той направи това, тъй като на неговия съпартиец, федералният президент на Германия и човек, доста почитан измежду германците, Франк-Валтер Щайнмайер, му отхвърлиха банкет в Киев, и то в последния миг – когато към този момент беше в Полша.
До момента Зеленски и Щайнмайер са се помирили: разговаряха по телефона и се схванаха да се срещнат в Киев при втория опит. Не се знае сигурно дали по същото време е обсъждана по-нататъшната орис на Мелник, само че всичко наподобява по този начин, като че ли скандалният дипломат ще се измъкне с лека нерешителност, в случай че въобще е имало такава - той се държи „ като собственик начин” в Германия.
Някои немски депутати към този момент желаеха Мелник да бъде разгласен за личност нон грата, само че самият той декларира, че не вижда причина да се извинява на Шолц.
„ Мисля, че казусът, за който се твърди, че стои на пътя, беше позволен през вчерашния ден в телефонен диалог сред Зеленски със Щайнмайер “, сподели дипломатът.
Самите германци, може би, не са разбрали изцяло дали има причина да се извинят тук, защото не са осведомени със славянските идиоматични изрази.
Изглежда, че измежду тях няма „ афектиран лебервурст” и не е напълно ясно по какъв начин като такава тя ненадейно се появи на езика на украински посланик. Има „ наденица “ като етнофолизмът, сходен на “жабар” или „ макарон “, надменно название за германците, към този момент остаряло, само че съществувало по времето на УПА.
Днес, когато на хората им разрушават кариерата поради етническа смешка в “Туитър” от преди повече от десетилетие, посланикът чието държание е почтено за експулсиране в цялостно сходство с Виенската спогодба, сигурно ли няма защо да се извини?
В случая с германците, става известно, не. Ако в отговор на отхвърли на Израел да достави тежки оръжия на Киев, да вземем за пример, неговият делегат беше извикал за премиера – „ не може да си толкоз рязан и свидлив “, нямаше да му се размине: Израел е страна със засилено възприятие за национално достолепие.
А немското национално достолепие е унищожено в следвоенния интервал. Същият Мелник постоянно се занимава с морално изнудване на Берлин по тематиката „ историческа отговорност пред Украйна за Втората международна война “ и той стартира да прави това доста преди специфичната интервенция на въоръжените сили на РФ.
Украинският дипломатически корпус на Германия като цяло е изключително вманиачен даже по стандартите на Украйна. Доскоро отявленият антисемит и нацист Марушинец работеше като консул в Хамбург. Мелник е не толкоз посланик, колкото пиар – човек, чиято цел е да създава кавги.
Сега, когато пратеникът на Киев с едно изречение прави оценка спора си с управлението на Федерална Република Германия като организиран и отхвърля да се извини за обидата на канцлера, това не ни споделя нищо кардинално ново нито за Украйна, нито за украинците, нито за слабото равнище на украинската дипломация.
Но това споделя нещо за германците, за тяхното държавно управление и за „ загубата на водачество “, с която украинците и техните симпатизанти плашат Шолц. Никой не предполагаше, че с германците може да се държат по този метод. Тоест, безусловно безмилостно (по дипломатически стандарти), даже в случай че оставим настрани обстоятелството, че в безусловно изражение германците ще изгубят повече пари поради поддръжката на Украйна, в сравнение с всеки различен народ в света.
Ако обаче възприемаме Украйна по този начин, както тя възприема себе си, като „ пъпа на земята “ (дори Джо Байдън има вяра, че украинската рецесия е определящо събитие за „ шест до осем генерации “, което е най-малко 150 години), тогава Германия и нейното управление даже не че не може, а би трябвало.
По редица аргументи това не визира руснаците - те към момента не са полудели толкоз, че да мерят „ водачеството “ с равнището на поддръжка за Украйна. Но е явен факт, че страна, в която си бършат краката (не безусловно украинците, а всички), не може да претендира за водачество.
Понякога нанесената засегнатост приказва повече за страна, в сравнение с изгубена война. Странно е, че германците не са наясно с това
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ