Новият посланик на Германия у нас: Истанбулската конвенция бори насилието срещу жените
Посланикът на Федерална Република Германия Ирене Мария Планк връчи акредитивните си писма през януари т.г. Тя е третата жена, изпратена в България като дипломат на Германия, след прехода ни към народна власт. В първото си изявление за БНР тя приказва за целите в своя мандат, за Истанбулската спогодба и за мигрантската рецесия, както и дали България би трябвало да получи спомагателна поддръжка от Европейски Съюз за справяне с миграционните потоци.
Какви са целите на новия немски дипломат?
„ България е дружно с нас страна в Европейския Съюз. Това значи, че всички живеем в този европейски дом. България заема жилището в другия завършек на етажа и естествено има доста неща, които би трябвало да обсъдим дружно “, споделя дипломат Планк и прибавя: „ Между тези общи неща от европолитическа позиция, в които бихме желали да подкрепим България, са участието ѝ в Шенгенското пространство и допустимо най-скорошното ѝ присъединение към еврозоната. “
Освен целите в политическата сфера, дипломат Планк дефинира като акцент в мандата си насърчаването на икономическото съдействие сред България и Германия.
„ Германия и България са членки на НАТО и аз считам, че това също е съюз, в който можем по-силно да се сближим. За мен това също е приоритет. Освен това, като друга първостепенна задача, тя загатва развиването на българското гражданско общество, „ тъй като това е и приоритет на немската външна политика: поощряване на съдействието сред разнообразни институции, на общинско равнище, сред неправителствени организации, и активиране на гражданското общество “, разяснява Планк.
Трябва ли България да получи повече помощ от Европейски Съюз по отношение на мигрантската рецесия?
„ Европейските страни не са в еднообразно състояние “, е мнението на дипломат Планк. Някои страни са по-скоро миграционни дестинации, като Германия и Франция, до момента в който България е по-скоро директна страна за мигрантите.
Европа като цяло би трябвало да се оправи с проблемите на миграцията, само че за България те са разнообразни от тези на Германия и защото всички дружно сме в Европа, би трябвало да работим дружно за решаването им, акцентира дипломат Планк.
„ Обезопасяването на европейските външни граници сигурно е доста значим миг “, прибавя дипломат Планк, както и полемиката за това по какъв начин да го реализираме най-добре дружно.
В Европейския съюз има разнообразни отзиви по отношение на Истанбулската спогодба. България неведнъж се е противопоставяла на „ Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение “.
В България, както и в други страни, които не са утвърдили Истанбулската спогодба, като Унгария, Словакия, Армения и Литва, някои елементи провокират неразбиране, като да вземем за пример член 4 (3), където става дума за „ биологичния или обществен пол “, или член 14 (1), който гласи, че би трябвало да има „ приспособени образователни принадлежности по тематики като премахването на откритите функции “.
Германия е на друго мнение от България.
„ Разбира се, че в границите на Европейски Съюз може да има разнообразни отзиви. Никой не може да споделя на България по какъв начин да се отнася към Истанбулската спогодба. Първото ми усещане е, че тук се е водил доста буен спор по отношение на Истанбулската спогодба. В първия миг даже не я разпознах в този спор. “, безапелационна е дипломат Планк.
Посланик Планк показва своята увереност, че Истанбулската спогодба е „ крайъгълен камък в европейската отбрана на правата на индивида “.
„ В това отношение, несъмнено, бих приветствала, в случай че полемиката в България докара до това моят европейски комшия от другата страна на коридора също да я подпише. Става дума за попречване и битка с насилието против дамите. Никой, който гледа с отворени очи на света, не може да отхвърли, че несъмнено има принуждение над дами, домашно принуждение и принуждение по улиците “, споделя още немският посланик.
В другите райони на света се демонстрира по друг метод. Наскоро видях и статистиката за домашното принуждение в България, съгласно която 1/3 от всички дами на възраст сред 18 и 29 години в даден миг са претърпели принуждение - в дома, в фамилията, от страна на техните сътрудници или други членове на фамилията. Това не е задоволително. Според отчетите за интервала на пандемията, тази статистика се е влошила освен в България, само че и в Германия и в други страни по света, добавя новият немски дипломат.
Германия ратифицира Истанбулската спогодба през 2017 година
„ В Германия фамилията не се е разпаднало поради това, а тъкмо противоположното: това е инструмент за укрепването му, тъй като дава правна основа “, споделя посланикът.
„ Ратификацията е провокирала основаването на цяла инфраструктура, която, да вземем за пример, оказва помощ на дами в обстановки на домашно принуждение. Но също по този начин оказва помощ на мъжете, които не управляват склонността си към принуждение, да преминат към друг модел на държание “, изяснява Ирене Планк.
Според немския дипломат има доста страни в света, в които представителството и присъединяване на дамите в публичния живот и опцията им да дефинират личния си живот към момента е на доста ниско равнище, тъй че „ интернационалният ден на дамата е нещо положително, с цел да припомня на всички нас какъв брой доста имаме още да създадем “.
Какви са целите на новия немски дипломат?
„ България е дружно с нас страна в Европейския Съюз. Това значи, че всички живеем в този европейски дом. България заема жилището в другия завършек на етажа и естествено има доста неща, които би трябвало да обсъдим дружно “, споделя дипломат Планк и прибавя: „ Между тези общи неща от европолитическа позиция, в които бихме желали да подкрепим България, са участието ѝ в Шенгенското пространство и допустимо най-скорошното ѝ присъединение към еврозоната. “
Освен целите в политическата сфера, дипломат Планк дефинира като акцент в мандата си насърчаването на икономическото съдействие сред България и Германия.
„ Германия и България са членки на НАТО и аз считам, че това също е съюз, в който можем по-силно да се сближим. За мен това също е приоритет. Освен това, като друга първостепенна задача, тя загатва развиването на българското гражданско общество, „ тъй като това е и приоритет на немската външна политика: поощряване на съдействието сред разнообразни институции, на общинско равнище, сред неправителствени организации, и активиране на гражданското общество “, разяснява Планк.
Трябва ли България да получи повече помощ от Европейски Съюз по отношение на мигрантската рецесия?
„ Европейските страни не са в еднообразно състояние “, е мнението на дипломат Планк. Някои страни са по-скоро миграционни дестинации, като Германия и Франция, до момента в който България е по-скоро директна страна за мигрантите.
Европа като цяло би трябвало да се оправи с проблемите на миграцията, само че за България те са разнообразни от тези на Германия и защото всички дружно сме в Европа, би трябвало да работим дружно за решаването им, акцентира дипломат Планк.
„ Обезопасяването на европейските външни граници сигурно е доста значим миг “, прибавя дипломат Планк, както и полемиката за това по какъв начин да го реализираме най-добре дружно.
В Европейския съюз има разнообразни отзиви по отношение на Истанбулската спогодба. България неведнъж се е противопоставяла на „ Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение “.
В България, както и в други страни, които не са утвърдили Истанбулската спогодба, като Унгария, Словакия, Армения и Литва, някои елементи провокират неразбиране, като да вземем за пример член 4 (3), където става дума за „ биологичния или обществен пол “, или член 14 (1), който гласи, че би трябвало да има „ приспособени образователни принадлежности по тематики като премахването на откритите функции “.
Германия е на друго мнение от България.
„ Разбира се, че в границите на Европейски Съюз може да има разнообразни отзиви. Никой не може да споделя на България по какъв начин да се отнася към Истанбулската спогодба. Първото ми усещане е, че тук се е водил доста буен спор по отношение на Истанбулската спогодба. В първия миг даже не я разпознах в този спор. “, безапелационна е дипломат Планк.
Посланик Планк показва своята увереност, че Истанбулската спогодба е „ крайъгълен камък в европейската отбрана на правата на индивида “.
„ В това отношение, несъмнено, бих приветствала, в случай че полемиката в България докара до това моят европейски комшия от другата страна на коридора също да я подпише. Става дума за попречване и битка с насилието против дамите. Никой, който гледа с отворени очи на света, не може да отхвърли, че несъмнено има принуждение над дами, домашно принуждение и принуждение по улиците “, споделя още немският посланик.
В другите райони на света се демонстрира по друг метод. Наскоро видях и статистиката за домашното принуждение в България, съгласно която 1/3 от всички дами на възраст сред 18 и 29 години в даден миг са претърпели принуждение - в дома, в фамилията, от страна на техните сътрудници или други членове на фамилията. Това не е задоволително. Според отчетите за интервала на пандемията, тази статистика се е влошила освен в България, само че и в Германия и в други страни по света, добавя новият немски дипломат.
Германия ратифицира Истанбулската спогодба през 2017 година
„ В Германия фамилията не се е разпаднало поради това, а тъкмо противоположното: това е инструмент за укрепването му, тъй като дава правна основа “, споделя посланикът.
„ Ратификацията е провокирала основаването на цяла инфраструктура, която, да вземем за пример, оказва помощ на дами в обстановки на домашно принуждение. Но също по този начин оказва помощ на мъжете, които не управляват склонността си към принуждение, да преминат към друг модел на държание “, изяснява Ирене Планк.
Според немския дипломат има доста страни в света, в които представителството и присъединяване на дамите в публичния живот и опцията им да дефинират личния си живот към момента е на доста ниско равнище, тъй че „ интернационалният ден на дамата е нещо положително, с цел да припомня на всички нас какъв брой доста имаме още да създадем “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ