Гълъбинов пред Искра.бг: Хаотичните действия в управлението на икономиката са извън контрол
Поскъпването на артикули през последната година кара от ден на ден български жители да лимитират потребителската си кошница . Отделно повишението на цените в обширния бранш на услугите, вариращи от ресторантьорство до фризьорски услуги и автомобилните застраховки, поддържа главната инфлация висока . Забавянето на активността на стопанската система обаче може да значи дълбока криза със загуба на работни места.
Темата обсъдихме с икономиста Румен Гълъбинов . Той сподели пред Искра.бг :
„ Хаотичните дейности в ръководството на българската стопанската система към този момент са отвън надзор. “
„ Поскъпването на храните е в международен мащаб, има го освен в България. Различни типове храни нарастват и в западноевропейските страни, и в страните от еврозоната. Там също въздействат тези поскъпвания на инфлацията. Във Англия също нарастнаха продуктите, нищо че не са член на Европейски Съюз. Това е нещо, с което се борим взаимно със всички останали страни в Европейски Съюз. Трябва да се гледа какъв е опитът на останалите страни, какви са решенията на Европейската комисия, тъй като решенията на Европейска комисия касаят някой от главните браншове. Миналата година се взеха едни общоевропейски решения за енергоизточниците – горивата, природния газ, електрическата енергия. Сега би трябвало да се види по какъв начин ще се работи с храните “ , безапелационен е Гълъбинов.
По думите на икономиста има лек спад на инфлацията в Европейски Съюз , която е едноцифрена. Гълъбинов означи, че страната ни се стреми инфлацията да падне под 10% до края на тази година. Според него България върви в тази посока, защото по последни данни се поместваме в „ някакви междинни граници “ .
„ За да се понижи резултатът от повишаването на храните е нужно приходите да порастват, с цел да се резервира покупателната дарба, а не да понижава поради увеличените цени. Другото е да се сътвори задоволително конкуренция за локалното произвеждане на продуктите – нашето, родното, българското. За страдание множеството от храните, които консумираме и купуваме от магазина са импорт, т.е. би трябвало да променим това съответствие и да има повече български артикули. Така у нас ще има съответната конкуренция сред българските производители. Тогава по-добре ще се отразяват цените, защото в този момент България се въздейства напълно от конюнктурата за непознатите цени, които са на интернационалния пазар “ , акцентира икономистът. Той посочи:
„ Тези храни, които са борсово-търгуеми в тази ситуация с Украйна – пшеница, царевица, слънчоглед, са всеобщи храни и първични материали. На тях с локални забрани не може да им се подейства за цените. Тези артикули се търгува на международните тържища и си имат ценировки, които безусловно всеки ден се трансформират. Ние с някакви забрани, ограничавания, предели, надали можем да подействаме на техните цени. “
„ Най-много да се стигне до такава степен цените да се изкривят или да се трансформират с цените навънка, само че това ще е доста краткотраен резултат, тъй като в последна сметка световният пазар ще надделее над нашия “ , безапелационен е експертът.
По последни данни годишната инфлация в Еврозоната е 6,9%, а в Европейски Съюз е 8,3% . Държавите-членки на Европейски Съюз с най-ниска годишна инфлация през март 2023г. са – Люксембург /2,9%/, Испания /3,1%/, Холандия /4,5%/. Държавите-членки на Европейски Съюз с най-висока годишна инфлация през март 2023г. са – Унгария /25,6%/, Латвия /17,2%/, Чехия /16,5%/.
