Ваня Щерева обясни как разкрили, че Диана лъже за побоя
Посинени фотоси от неразбираем интервал, бомбардиране с лабилни статуси, подмятане на жокери за „ виновника “, търсене на внимание, липса на логичност в изказванията, липса на съвпадения в изказванията.
Това написа Ваня Щерева във връзка на проблема с Диана Димитрова и Юлиан Вергов. Актрисата упорства, че е била бита и ритана от сътрудника си, а по случая бе стартирано следствие. Преди дни прокуратурата публично излезе със мнение, че няма доказателства за покачване на обвинявания. Именно тогава и Вергов проговори за първи път по проблема и описа своята версия. След думите му всеобщо актьорската колегия стартира да го цитира и да се изрича в негова поддръжка.
Диана Димитрова пък се закани, че няма да остави нещата по този начин. Тя го атакува още по-остро и в четвъртък разгласява нови по думите й фотоси, които отразяват състоянието й след въпросн ия побой.
Ето какво още споделя Щерева по случая, защитавайки Вергов:
„ Един път е ударена пред цялостен екип от 30 души, които не са реагирали (как не се откри най-малко един с топки от тоя екип да скочи), няколко дни по-късно се оказа ритната в лицето „ с мъжка обувка “ пред нула очевидци.
Веднага след което е траяла да снима подиуми за сериала, вместо да лежи най-малко седмица в болница след тая „ мъжка обувка. “ Показанията на „ жертвата “ месеци наред образуваха публично мнение и цапаха името на огромен наш артист и мой непосредствен другар.
Като човек на логиката, си мисля: Ако си уверен в истината си, няма да сменяш версиите си, няма да криеш името на „ причинителя “от боязън след това да не бъдеш съден за клюка, и все един очевидец ще се откри да те поддържа. Вместо това всички свидели са удостоверили противоположната версия – удар не е имало.
Извън логиката – познавам Юли от… цялостен живот и му имам вяра. Не единствено тъй като ми е другар, а защото ми е разказвал за този спор още когато се случи. И неговата версия тогава, когато не е подозирал, че след 5 години една егоцентрична жена ще му скочи на главата с обществен скандал, е същата като в този момент.
Същата като на очевидците. Дълго става, само че мълчанието за нас, всички негови другари през последните месеци, не беше елементарно. Мълчанието за Юли беше тройно по-трудно – трудно, изтощително, депресиращо.
Трябва доста да внимаваме, когато си сформираме мнение от истерични статуси, да не забравяме, че освен дамите могат да се окажат жертви на принуждение, и че психическото принуждение е равно на физическото. Понякога може да бъде и по-страшно. “
