Посетителите, които разглеждат хилядолетните пластове на десетметровия вал на брега

Винча – градът, който пази тайни от 7000 г. край Дунава

Посетителите, които преглеждат хилядолетните пластове на десетметровия вал на брега на Дунава край Винча (град покрай Белград), мъчно могат да си показват, че преди 7500 години тук е съществувал град, и то измежду най-старите в Европа. Археологическите находки удостоверяват това и описват историята на величествено населено място от епохата на неолита, по време, когато търговията е процъфтявала, войни не е имало, а по тези места е кипял живот.

„ Това се потвърждава от останките от къщи, открити при разкопки в горния пласт, които са изгорели при пожар преди 7000 години ”, споделя Драган Янкович, който дава отговор за археологическия обект. Той акцентира, че останките са се запазили толкоз добре точно поради пожара, който ги е консервирал. Става дума за дървени къщи, които са били измазани и извън, и от вътрешната страна с два-три пласта мазилка, а когато изгорели, мазилката се изпекла и на нея останали отпечатъците на дървените стени. Всички къщи са градени в вярна геометрична система, в прави редици и без дворни места към тях, което приказва за градско населено място.

Селището е зародило на самия бряг на Дунава, на значим кръстопът, само че на високо място, където Дунав в никакъв случай не прелива. За 1000 години е имало три огромни пожара, само че върху основите на старите здания изниквали нови и по този начин се появил цялостен рид с височина осем метра, на чийто прорез в този момент се виждат тези пластове.

Винча – градът, който пази секрети от 7000 година край Дунава

„ Разбрахме, че по това време не е имало войни. За това свидетелстват селищата, които са се строяли навън, без сериозна фортификация, а няма и находки на оръжие. Т.е. това е бил един от най-щастливите интервали в историята на Европа, когато нейният център е бил на Балканите “, споделя Янкович.

Той напомня, че през година в лондонска лаборатория дефинитивно е било доказано, че жителите на региона към Винча първи в Европа са топили мед, по същото време, когато това е ставало и в Месопотамия.

Търгували са с обсидиан от Карпатите, който бил един от най-търсените материали за направа на сечива, и живачна руда цинабарит, която се добивала от близка мина и се изпозвала за приемане на рядката алена багра цинобър.

Археологическите находки се простират на повърхност от 15 хектара, само че единствено дребна част от повърхността е проучена и кой знае още какви фантастични секрети се крият тук. Обектът е открит от първия сръбски археолог професор Милое Власич още при започване на 20 век.

Във Винча няма съответни условия за излагане на откритите предмети. За съхранението им към момента се употребява една колиба, получена през 1985 година от армията, само че към този момент много потърпевша от неприятното време. Затова обектът не дава отговор на условията, които би трябвало да го трансфорат в туристическа атракция.