Ексклузивно в БЛИЦ! Кеворк Кеворкян с взривяващ коментар: Бойко при Путин - още
Посещението при Путин беше тест за съвестност.
България не го устоя.
Путин и Бойко като че ли не участваха в една и съща среща.
Когато преди няколко дни писах, че Бойко би трябвало особено да се приготви за срещата с Путин, подозирах, че ще се случи тъкмо това:
той ще се придържа към стилистиката, поощрявана от служителите в Брюксел, към Юн-кярския стандарт.
А това е най-далеч от упованията на Москва.
Пошегувах се също по този начин, че Бойко би трябвало да вземе със себе си русофобската подигравка Плевнелиев – тъй като Москва се нуждае от извинения или, най-малкото, от някакви пояснения за досегашните ни кълчотения.
Руснаците са търпеливи, само че злопаметни.
Когато човек отива при Путин, би трябвало да освободи главата си от празните приказки на Брюксел/Меркел, примерно: ще глобяваме Русия, обаче ще строим Северния поток.
Трябва също обезателно да се самохигиенизира от русофобските словесни изстъпления на хора, които нямат никакво значение.
Да хигиенизира, въпреки и за няколко дни, и медиите, над които има въздействие – неуместно е телевизия, която контролираш, да приказва за „ убийствата “ на Путин, а ти да вървиш на милостиня при него.
Всъщност, може - в случай че му занесеш личната си глава.
Трябва човек да е безспорен добряк, с цел да се преценява с ония, които дрънкотят, че Русия ни унижавала, държала се властнически с нас.
Е, а по какъв начин другояче да се държи, когато и на Запад се отнасят по този начин с нас.
Общуването с същински Император е сложна работа, не е същото като с Тайп - безгрижен локума не върви.
Всяка дума би трябвало да е премерена.
Направо ми стана неловко, когато Путин поправи Бойко, че не приема определението „ Старшият брат “ – тия четки минават при други хора.
Освен това ти подсказват, че неправилната дума не е толкоз „ старши “, колкото „ брат “.
/Цитат, Путин: „ Много ме смущава, кой е старши, кой е младши, имайки поради, че старшият постоянно го подбуждат да заплати “/
И главното: този човек би трябвало да се слуша с осем уши – без да се пропуща нито една сричка.
А е същинска полуда да промениш смисъла на казаното от него.
Защото, в случай че имаш проблеми с чуването, ще последва най-неприятното: публично да те опровергават - нещо, което в никакъв случай не се е случвало до момента.
Така ще те смъкват на равнището на представителя на Кремъл Песков.
/Цитат, Песков: „ Все още нищо не е контрактувано и вероятността тази концепция /за хъба/ да се реализира " остава лимитирана "./
Теменужка Петкова, министър на енергетиката, която игра в оперетата на Гинка от Пазарджик, пък си разреши да повтори преувеличенията за резултатите от срещата с Путин - и то 30 часа след балтията на Песков.
Това към този момент е копанарска история.
Далеч по-разумно щеше да е да се показват резултатите такива, каквито са, т.е. – хайде отново да се срещнем, какво мислите за нашите мечтания, към този момент сме съществени /??/, по какъв начин е кучето Бъфи и прочие
Вместо това, малките екрани старателно размахаха огромните баданарки – колкото напълно да раздразнят публиката.
Също и Москва.
Преди да ви привика, Путин е прочел обобщение на всички тукашни словесни блудства: за Русия, за енергийните „ планове “ и другите бълнувания.
Запознал се е с сбирката от бисери на ненормалност и даже налудност, наясно е с всичките тукашни гърчения.
Нарочно преди време загатнах интервютата на Стоун с Путин– там е всичко, ето, да вземем за пример, един значим подробност: съветският президент не чете резюмета на секретните информации на специфичните служби – а чете самите отчети, всичко до последната сричка.
Иска самичък да се ориентира - не някой папагал край него да му подсказва.
Сега стана ли ви ясно, за какво на първо време бе признат Радев?
Подсказаха ви, какво следва, само че май не разбрахте.
В Москва въобще не се интересува от нашите вътрешни боричкания в кална локва.
Клакьорите, които иронизираха визитата на Радев, сетне несъмнено по никакъв начин не са били щастливи от отношението към Бойко.
А Путин въобще не се интересува от някакъв арбитраж сред българския президент и българския министър председател.
Всичко завърши – може би за дълго.
Всъщност, всичко завършва въобще - и с досегашният Европейски Съюз, и с досегашните му номера, завършек на чиновническия парадайс, новите времена настъпиха.
Пратете русофобството на майната му - огледайте се какво се случва сред довчерашни врагове, оставете и русофилството за празниците, бъдете настоятелен.
Търгувайте съдебна експертиза - и в Белия дом, и в Кремъл.
Там има прагматични и обиграни мъже - Търговци на История.
Но би трябвало да си огромен добряк, с цел да се надхитряш с тях - търгувай за нещо малко, действително и допустимо.
Това не са „ сътрудниците “ от Западните Балкани, с които ще се вършат общи нуклеарни централи, пътища и други сапунени мехури.
Всъщност, отиването до Москва - с изключение на да седнеш пред съветския детектор на истината, няма никакъв различен смисъл.
Иначе е доста симпатично, че индивидът, който работи за „ европейската вероятност “ на Западните Балкани, желае тръбичка от „ Турски поток “ от Путин.
Тази вероятност обаче е работа на Путин и Тръмп, останалите единствено ще лепят афишите.
Бойко като че ли има вяра към този момент само на рехавата си преторианска армия от клакьори.
Но тях не ги бива – с изключение на за негова персонална приложимост: да му преразказват личните си версии за някакъв фиктивен медиен резултат.
А всички, взети дружно, не костват колкото едно изказване на Песков.
Разкарайте клакьорите, разкарайте на първо време Капо-ди-клак – по този начин наричали Шефа на клакьорите в публиката на Миланската канара - кой е, в действителност, този глупак?
Нужен е към този момент различен език, друго лъчение.
Друго равнище на държавен разсъдък и на държавно възпитание.
И това към този момент не е проблем единствено на Властта – още повече, в случай че клакьорите не престават да считат Народа /тукашния/ за пасмина от идиоти, на които може да се приказва всичко.
***
ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ
Ето какво открих в една своя дописка от 13 януари 2009 година – изтъквам:
„ В „ Панорама” на първо време Бойко Борисов стартира да се оплаква от някакви дейни мероприятия.
„ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ПОСРЕЩНАХМЕ ПУТИН КАТО МЕСИЯ – рече той. – Не ме интересува кой е виновен”.
Говореше, естествено, за газовата рецесия.
И сетне вметна, че в случай че сходен номер бил изработен на руснаците, до момента те щели да минат с танковете.
И потегли да мачка „ измекярите от ляво и дясно”.
Мисля, че направи най-голямата неточност в кариерата си – с изцяло непотребния бодичек, който направи на „ месията”.
***
*Коментарът е оповестен в персоналния фейсбук на Кеворк Кеворкян.
България не го устоя.
Путин и Бойко като че ли не участваха в една и съща среща.
Когато преди няколко дни писах, че Бойко би трябвало особено да се приготви за срещата с Путин, подозирах, че ще се случи тъкмо това:
той ще се придържа към стилистиката, поощрявана от служителите в Брюксел, към Юн-кярския стандарт.
А това е най-далеч от упованията на Москва.
Пошегувах се също по този начин, че Бойко би трябвало да вземе със себе си русофобската подигравка Плевнелиев – тъй като Москва се нуждае от извинения или, най-малкото, от някакви пояснения за досегашните ни кълчотения.
Руснаците са търпеливи, само че злопаметни.
Когато човек отива при Путин, би трябвало да освободи главата си от празните приказки на Брюксел/Меркел, примерно: ще глобяваме Русия, обаче ще строим Северния поток.
Трябва също обезателно да се самохигиенизира от русофобските словесни изстъпления на хора, които нямат никакво значение.
Да хигиенизира, въпреки и за няколко дни, и медиите, над които има въздействие – неуместно е телевизия, която контролираш, да приказва за „ убийствата “ на Путин, а ти да вървиш на милостиня при него.
Всъщност, може - в случай че му занесеш личната си глава.
Трябва човек да е безспорен добряк, с цел да се преценява с ония, които дрънкотят, че Русия ни унижавала, държала се властнически с нас.
Е, а по какъв начин другояче да се държи, когато и на Запад се отнасят по този начин с нас.
Общуването с същински Император е сложна работа, не е същото като с Тайп - безгрижен локума не върви.
Всяка дума би трябвало да е премерена.
Направо ми стана неловко, когато Путин поправи Бойко, че не приема определението „ Старшият брат “ – тия четки минават при други хора.
Освен това ти подсказват, че неправилната дума не е толкоз „ старши “, колкото „ брат “.
/Цитат, Путин: „ Много ме смущава, кой е старши, кой е младши, имайки поради, че старшият постоянно го подбуждат да заплати “/
И главното: този човек би трябвало да се слуша с осем уши – без да се пропуща нито една сричка.
А е същинска полуда да промениш смисъла на казаното от него.
Защото, в случай че имаш проблеми с чуването, ще последва най-неприятното: публично да те опровергават - нещо, което в никакъв случай не се е случвало до момента.
Така ще те смъкват на равнището на представителя на Кремъл Песков.
/Цитат, Песков: „ Все още нищо не е контрактувано и вероятността тази концепция /за хъба/ да се реализира " остава лимитирана "./
Теменужка Петкова, министър на енергетиката, която игра в оперетата на Гинка от Пазарджик, пък си разреши да повтори преувеличенията за резултатите от срещата с Путин - и то 30 часа след балтията на Песков.
Това към този момент е копанарска история.
Далеч по-разумно щеше да е да се показват резултатите такива, каквито са, т.е. – хайде отново да се срещнем, какво мислите за нашите мечтания, към този момент сме съществени /??/, по какъв начин е кучето Бъфи и прочие
Вместо това, малките екрани старателно размахаха огромните баданарки – колкото напълно да раздразнят публиката.
Също и Москва.
Преди да ви привика, Путин е прочел обобщение на всички тукашни словесни блудства: за Русия, за енергийните „ планове “ и другите бълнувания.
Запознал се е с сбирката от бисери на ненормалност и даже налудност, наясно е с всичките тукашни гърчения.
Нарочно преди време загатнах интервютата на Стоун с Путин– там е всичко, ето, да вземем за пример, един значим подробност: съветският президент не чете резюмета на секретните информации на специфичните служби – а чете самите отчети, всичко до последната сричка.
Иска самичък да се ориентира - не някой папагал край него да му подсказва.
Сега стана ли ви ясно, за какво на първо време бе признат Радев?
Подсказаха ви, какво следва, само че май не разбрахте.
В Москва въобще не се интересува от нашите вътрешни боричкания в кална локва.
Клакьорите, които иронизираха визитата на Радев, сетне несъмнено по никакъв начин не са били щастливи от отношението към Бойко.
А Путин въобще не се интересува от някакъв арбитраж сред българския президент и българския министър председател.
Всичко завърши – може би за дълго.
Всъщност, всичко завършва въобще - и с досегашният Европейски Съюз, и с досегашните му номера, завършек на чиновническия парадайс, новите времена настъпиха.
Пратете русофобството на майната му - огледайте се какво се случва сред довчерашни врагове, оставете и русофилството за празниците, бъдете настоятелен.
Търгувайте съдебна експертиза - и в Белия дом, и в Кремъл.
Там има прагматични и обиграни мъже - Търговци на История.
Но би трябвало да си огромен добряк, с цел да се надхитряш с тях - търгувай за нещо малко, действително и допустимо.
Това не са „ сътрудниците “ от Западните Балкани, с които ще се вършат общи нуклеарни централи, пътища и други сапунени мехури.
Всъщност, отиването до Москва - с изключение на да седнеш пред съветския детектор на истината, няма никакъв различен смисъл.
Иначе е доста симпатично, че индивидът, който работи за „ европейската вероятност “ на Западните Балкани, желае тръбичка от „ Турски поток “ от Путин.
Тази вероятност обаче е работа на Путин и Тръмп, останалите единствено ще лепят афишите.
Бойко като че ли има вяра към този момент само на рехавата си преторианска армия от клакьори.
Но тях не ги бива – с изключение на за негова персонална приложимост: да му преразказват личните си версии за някакъв фиктивен медиен резултат.
А всички, взети дружно, не костват колкото едно изказване на Песков.
Разкарайте клакьорите, разкарайте на първо време Капо-ди-клак – по този начин наричали Шефа на клакьорите в публиката на Миланската канара - кой е, в действителност, този глупак?
Нужен е към този момент различен език, друго лъчение.
Друго равнище на държавен разсъдък и на държавно възпитание.
И това към този момент не е проблем единствено на Властта – още повече, в случай че клакьорите не престават да считат Народа /тукашния/ за пасмина от идиоти, на които може да се приказва всичко.
***
ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ
Ето какво открих в една своя дописка от 13 януари 2009 година – изтъквам:
„ В „ Панорама” на първо време Бойко Борисов стартира да се оплаква от някакви дейни мероприятия.
„ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ПОСРЕЩНАХМЕ ПУТИН КАТО МЕСИЯ – рече той. – Не ме интересува кой е виновен”.
Говореше, естествено, за газовата рецесия.
И сетне вметна, че в случай че сходен номер бил изработен на руснаците, до момента те щели да минат с танковете.
И потегли да мачка „ измекярите от ляво и дясно”.
Мисля, че направи най-голямата неточност в кариерата си – с изцяло непотребния бодичек, който направи на „ месията”.
***
*Коментарът е оповестен в персоналния фейсбук на Кеворк Кеворкян.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ