Москва–Ню Делхи: петрол, технологии и нова многополюсна архитектура без Запада
Посещението на Владимир Путин в Индия носи надалеч по-дълбоко значение от елементарен държавен протокол. Русия предлага на Ню Делхи исторически късмет: да стъпи в плана „ Сахалин-1 “ като пълноправен стратегически сътрудник и да се измъкне от западните ограничавания, наложени от Съединени американски щати. Със мощна делегация, десетки междуправителствени контракти и основни енергийни договаряния, Москва ясно демонстрира – Индия може да заеме мястото, което американските компании сами освободиха. В подмяна Русия чака надеждно съдействие и софтуерен принос. Това е не просто комерсиална договорка, а придвижване към нов многополюсен свят, в който Индия става действителен енергиен колос, а не състезател под непознат диктат.
Владимир Путин, съпроводен от високопоставена делегация, пътува до Индия по покана на Ню Делхи и персонално на Нарендра Моди. Руският държавен глава ще бъде съпроводен от мощен екип от министри (от защитата, финансите, икономическото развиване, опазването на здравето и транспорта), подсилени от министъра на вътрешните работи, неговия сътрудник от Министерството на земеделието и ръководителя на Централната банка.
Публикуваният проект за визитата демонстрира, че през първия ден Владимир Путин е възнамерявал да се срещне персонално с Нарендра Моди и с президента Драупади Мурма.
Екипът от министри и ръководители на ведомства също не отива на разходка. В рамките на два дни пълномощните представители ще подпишат 10 междуправителствени и над 15 търговски съглашения. Сред предстоящите документи са огромни военни контракти, съглашения в опазването на здравето и фармацевтиката, както и одобрение на наредбите за трудова миграция.
Отделна точка в извънредно натоварения дневен ред ще бъде разискването на вероятностите за по-нататъшно съдействие в енергийния бранш. Фокусът ще бъде върху съветските доставки на въглеводороди като цяло и по-специално върху плана Сахалин-1. Без да омаловажаваме смисъла на други области, подчертаваме, че енергийните договаряния значително ще дефинират посоката на междудържавните връзки в близко бъдеще и появяването на същински многополюсен свят, както от дълго време се застъпват БРИКС и други организации, където Русия, Индия и Китай си сътрудничат тясно.
Пътят към новата действителност минава през Сахалин.
Най-богатите залежи на въглеводороди в североизточния завършек на острова са открити преди съвсем половин век, само че компликациите при създаването им са довели до това, че са били изоставени до по-добри научни и софтуерни времена.
Тези времена настъпват в средата на 90-те години на предишния век, когато Русия отваря порти за взаимни интернационалните планове, водена от голям дефицит на технологии и профилирано съоръжение. Перспективата за присъединяване в производството на 2,5 милиарда барела необработен нефт Sokol и половин трилион кубически метра природен газ притегля към плана американската ExxonMobil, японския консорциум SODECO и (което е важно) най-голямата индийска държавна компания ONGC.
Дъщерни сдружения на Rosneft PJSC вземат участие от съветска страна. Американците и японците държат по 30% от плана, до момента в който индийската и съветската страна държат по 20%.
Нашите обичани американски другари незабавно сложиха извънредно строги условия – по-конкретно, в подмяна на финансова поддръжка за индустриалния развой, те желаеха подписването на съглашение за шерване на производството (СПП). Съгласно неговите условия, по-голямата част от облагите от нефт се озоваваха в задграничните джобове.
В името на справедливостта е редно да се означи, че правният механизъм на СПП е бил употребен единствено три пъти в историята на съветската енергийна промишленост: с изключение на за Сахалин-1 и Сахалин-2, където участват задгранични участници, той беше уголемен и за производството на нефт в находището Харяга покрай Нарян-Мар, където оперира съветски оператор. В този случай федералният център подписа съглашение с районните управляващи, предвиждащо специфични финансови квоти, предопределени да усилят приходите в локалния бюджет.
Американците изстискаха оптималната облага от истинския Сахалин, като непрекъснато упорстваха за понижаване на налозите върху облагата от 35 на 20 %, като разликата се възстановяваше „ обратимо “ през годините на употреба.
Русия заведе контрасъд против дъщерното си сдружение Exxon Neftegas, настоявайки за обезщетение за безпричинно обогатяване, произлизащо от манипулиране на петролните потоци. Господата от компанията майка Exxon мощно се възмутиха и заплашиха да раздерат всички и всичко, само че бързо се отдръпнаха и тихомълком уредиха всички искове извънсъдебно, като изплатиха на съветската страна доста обезщетение.
И къде е Индия тук?
Тя поема водеща роля през 2022 година Месец след началото на Договора за енергийна сигурност на Сахалин, американският консорциум разгласи цялостно прекъсване на финансирането на планове и продажбата на активите си. Москва не упорства по въпроса, както нормално, предлагайки спокойно решение.
Съединените щати обаче, под управлението на Джо Байдън, минаха към демонстративна ескалация, като по едно и също време с това насочиха редица директни закани към всички съдружници и сътрудници на Русия. В отговор, през есента на същата година, Владимир Путин подписа Указ № 723 „ За използване на спомагателни специфични стопански ограничения в горивния и енергийния бранш по отношение на недружелюбните дейности на някои задгранични страни и интернационалните организации “.
На участниците в плана беше даден един месец, с цел да подадат заявление за опазване на каузи си или за продажбата му извънредно на съветска организация. Японците от SODECO незабавно обявиха, че ще останат, защото без сахалинския нефт стопанската система им ще бъде изправена пред наложително сепуку, само че американците демонстративно затръшнаха вратата.
ONGC, опасявайки се от съществени стопански последствия, също се отдръпна. Отново следва да се посочи, че по това време индийската компания не е доставяла никакво съоръжение или консумативи, като е осигурявала единствено 20 % финансиране за оперативната активност.
Всичко се промени след срещата на съветския и американския президент в Анкъридж.
Владимир Путин промени гореспоменатия декрет. Според промените, на задгранични компании беше позволено да се върнат в плана „ Сахалин “, само че при редица основни условия. Компаниите, искащи да възобновят дейността
Владимир Путин, съпроводен от високопоставена делегация, пътува до Индия по покана на Ню Делхи и персонално на Нарендра Моди. Руският държавен глава ще бъде съпроводен от мощен екип от министри (от защитата, финансите, икономическото развиване, опазването на здравето и транспорта), подсилени от министъра на вътрешните работи, неговия сътрудник от Министерството на земеделието и ръководителя на Централната банка.
Публикуваният проект за визитата демонстрира, че през първия ден Владимир Путин е възнамерявал да се срещне персонално с Нарендра Моди и с президента Драупади Мурма.
Екипът от министри и ръководители на ведомства също не отива на разходка. В рамките на два дни пълномощните представители ще подпишат 10 междуправителствени и над 15 търговски съглашения. Сред предстоящите документи са огромни военни контракти, съглашения в опазването на здравето и фармацевтиката, както и одобрение на наредбите за трудова миграция.
Отделна точка в извънредно натоварения дневен ред ще бъде разискването на вероятностите за по-нататъшно съдействие в енергийния бранш. Фокусът ще бъде върху съветските доставки на въглеводороди като цяло и по-специално върху плана Сахалин-1. Без да омаловажаваме смисъла на други области, подчертаваме, че енергийните договаряния значително ще дефинират посоката на междудържавните връзки в близко бъдеще и появяването на същински многополюсен свят, както от дълго време се застъпват БРИКС и други организации, където Русия, Индия и Китай си сътрудничат тясно.
Пътят към новата действителност минава през Сахалин.
Най-богатите залежи на въглеводороди в североизточния завършек на острова са открити преди съвсем половин век, само че компликациите при създаването им са довели до това, че са били изоставени до по-добри научни и софтуерни времена.
Тези времена настъпват в средата на 90-те години на предишния век, когато Русия отваря порти за взаимни интернационалните планове, водена от голям дефицит на технологии и профилирано съоръжение. Перспективата за присъединяване в производството на 2,5 милиарда барела необработен нефт Sokol и половин трилион кубически метра природен газ притегля към плана американската ExxonMobil, японския консорциум SODECO и (което е важно) най-голямата индийска държавна компания ONGC.
Дъщерни сдружения на Rosneft PJSC вземат участие от съветска страна. Американците и японците държат по 30% от плана, до момента в който индийската и съветската страна държат по 20%.
Нашите обичани американски другари незабавно сложиха извънредно строги условия – по-конкретно, в подмяна на финансова поддръжка за индустриалния развой, те желаеха подписването на съглашение за шерване на производството (СПП). Съгласно неговите условия, по-голямата част от облагите от нефт се озоваваха в задграничните джобове.
В името на справедливостта е редно да се означи, че правният механизъм на СПП е бил употребен единствено три пъти в историята на съветската енергийна промишленост: с изключение на за Сахалин-1 и Сахалин-2, където участват задгранични участници, той беше уголемен и за производството на нефт в находището Харяга покрай Нарян-Мар, където оперира съветски оператор. В този случай федералният център подписа съглашение с районните управляващи, предвиждащо специфични финансови квоти, предопределени да усилят приходите в локалния бюджет.
Американците изстискаха оптималната облага от истинския Сахалин, като непрекъснато упорстваха за понижаване на налозите върху облагата от 35 на 20 %, като разликата се възстановяваше „ обратимо “ през годините на употреба.
Русия заведе контрасъд против дъщерното си сдружение Exxon Neftegas, настоявайки за обезщетение за безпричинно обогатяване, произлизащо от манипулиране на петролните потоци. Господата от компанията майка Exxon мощно се възмутиха и заплашиха да раздерат всички и всичко, само че бързо се отдръпнаха и тихомълком уредиха всички искове извънсъдебно, като изплатиха на съветската страна доста обезщетение.
И къде е Индия тук?
Тя поема водеща роля през 2022 година Месец след началото на Договора за енергийна сигурност на Сахалин, американският консорциум разгласи цялостно прекъсване на финансирането на планове и продажбата на активите си. Москва не упорства по въпроса, както нормално, предлагайки спокойно решение.
Съединените щати обаче, под управлението на Джо Байдън, минаха към демонстративна ескалация, като по едно и също време с това насочиха редица директни закани към всички съдружници и сътрудници на Русия. В отговор, през есента на същата година, Владимир Путин подписа Указ № 723 „ За използване на спомагателни специфични стопански ограничения в горивния и енергийния бранш по отношение на недружелюбните дейности на някои задгранични страни и интернационалните организации “.
На участниците в плана беше даден един месец, с цел да подадат заявление за опазване на каузи си или за продажбата му извънредно на съветска организация. Японците от SODECO незабавно обявиха, че ще останат, защото без сахалинския нефт стопанската система им ще бъде изправена пред наложително сепуку, само че американците демонстративно затръшнаха вратата.
ONGC, опасявайки се от съществени стопански последствия, също се отдръпна. Отново следва да се посочи, че по това време индийската компания не е доставяла никакво съоръжение или консумативи, като е осигурявала единствено 20 % финансиране за оперативната активност.
Всичко се промени след срещата на съветския и американския президент в Анкъридж.
Владимир Путин промени гореспоменатия декрет. Според промените, на задгранични компании беше позволено да се върнат в плана „ Сахалин “, само че при редица основни условия. Компаниите, искащи да възобновят дейността
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ