Румен Петков: Възстановяването на диалога между България и Русия е въпрос на прагматизъм и национален интерес
Посещението на ръководителя на Политическа партия АБВ Румен Петков в Москва, подготвяно в продължение на няколко месеца, имаше една съществена цел – възобновяване на естествения разговор, прагматизма и взаимноизгодното съдействие сред България и Руската федерация.
Визитата бе отдадена на мирното партньорство и действителните стопански ползи, надалеч от политическите лозунги и борбата, които в последните години преобладават в връзките сред двете страни. Това разгласи самият Петков пред медиите в Плевен.
В рамките на визитата в Държавната дума бе подписан меморандум за съдействие сред Политическа партия АБВ (в състава на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА) и Либерално-демократическата партия на Руската федерация. Документът дава основа за по-активни контакти в политическата сфера, в действителната стопанска система и стокообмена, в културния продан и в взаимното отбелязване на значими исторически събития.
Програмата включваше поредност от срещи на най-високо ниво. Проведени бяха диалози със заместник-министъра на външните работи на Русия Дмитрий Любински, с ръководителя на Комитета по енергетика на Държавната дума Николай Шулгинов, с Василий Иконников от Съвета на федерацията, както и с ръководителя на съветската Либерално-демократическа партия и на Комитета по външна политика в Думата Леонид Слуцки, определян като втория човек в съветската дипломация. В делегацията участваха националният представител от БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Галин Дурев и специалистът Илиан Сарандалиев, като бе очебийно, че политическите сили в границите на левицата поддържат дейни връзки и с „ Единна Русия “, и с Комунистическата партия на Руската федерация.
Централно място в диалозите зае нормализирането на българо-руските връзки и нуждата разговорът да бъде върнат на прагматична основа. Подчертана бе волята за активизиране на икономическия продан и съдействието в сфери, в които двете страни имат дългогодишни обичаи – енергетика, промишленост, културни стратегии и общи исторически планове.
Специален акцент бе подложен върху обстановката към „ Лукойл България “. Руската страна е изразила паника от последните законодателни промени и назначението на специфичен шеф в компанията. От своя страна делегацията на АБВ настоя за опазване на стабилността, естествената работа на рафинерията и на целия комплекс, и за запазване на експертизата, насъбрана през годините. Румен Петков дефинира „ Лукойл “ като стратегически вложител, съдействал за високото качество на горивата, за хиляди работни места, обилни екологични вложения и за едни от най-ниските цени на горивата в Европа. Делегацията настоя изрично да не се подхващат ответни ограничения против българския бизнес в Русия и изрази запаси по отношение на сходството на българския законопроект с Енергийната харта, която пази стратегическите вложения.
Историческите и културните връзки сред България и Русия също бяха значима част от визитата. Обсъдени бяха общите начинания във връзка 150-годишнината от Априлското въстание, идната годишнина от Константинополския кротичък контракт и опцията за достъп до съветски архиви, свързани с Освободителната война. Подкрепа за тези старания обявиха княз Лобанов-Ростовски и граф Шереметев. Делегацията посети подворията на Българската православна черква в Москва, паметника на светите братя Кирил и Методий и часовнята на Плевенските гренадири – жестове, свързани със съхранението на историческата памет и опълчването на опитите за пренаписване на историята.
По време на престоя бе извършена и среща с над тридесет български студенти в Москва, измежду които и представители на Плевен. Те сложиха редица въпроси, свързани с образованието и вероятностите им, като АБВ и националният представител Галин Дурев поеха ангажимент в идващите дни да им дават писмен отговор по всяка от тематиките.
В хода на полемиките съветската страна открои измененията в политическите настройки в Европа, давайки за образец Унгария, Словакия, Чехия и последните позиции на френския външен министър Жан-Ноел Баро, които изцяло съответстват с оценките на Комитета по външна политика на Държавната дума по отношение на дейностите на Съединени американски щати в Карибско-Латинска Америка. Тези събития бяха избрани като жестоко нарушаване на интернационалното право.
Румен Петков изрази сериозни позиции към санкционната политика на Европейската комисия и уточни, че възбраната за многократни визи за съветски жители и за образуване на туристически пътувания към Русия нанасят тежки вреди върху европейския туризъм и научния продан. Той акцентира, че наложените наказания се отразяват извънредно неподходящо на българската стопанска система – със спад на износа, растеж на вноса и забележителен търговски недостиг, както и със усложнения за български предприятия, които са били сътрудници на съветския пазар.
В умозаключение Румен Петков съобщи, че дейностите на делегацията не са ориентирани към демонстрации или опълчване на българските институции, а са подбудени само от българския народен интерес. Той акцентира, че „ Обединена левица “ не ползва спекулативни подходи, а работи за дълготрайно възобновяване на връзките сред България и Русия на основата на почитание, разговор и взаимна полза. „ Критиката към ръководството е естествена, само че това не значи да подценяваме личната си страна. България би трябвало да бъде уважавана и подкрепяна “, уточни Петков.
Визитата бе отдадена на мирното партньорство и действителните стопански ползи, надалеч от политическите лозунги и борбата, които в последните години преобладават в връзките сред двете страни. Това разгласи самият Петков пред медиите в Плевен.
В рамките на визитата в Държавната дума бе подписан меморандум за съдействие сред Политическа партия АБВ (в състава на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА) и Либерално-демократическата партия на Руската федерация. Документът дава основа за по-активни контакти в политическата сфера, в действителната стопанска система и стокообмена, в културния продан и в взаимното отбелязване на значими исторически събития.
Програмата включваше поредност от срещи на най-високо ниво. Проведени бяха диалози със заместник-министъра на външните работи на Русия Дмитрий Любински, с ръководителя на Комитета по енергетика на Държавната дума Николай Шулгинов, с Василий Иконников от Съвета на федерацията, както и с ръководителя на съветската Либерално-демократическа партия и на Комитета по външна политика в Думата Леонид Слуцки, определян като втория човек в съветската дипломация. В делегацията участваха националният представител от БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Галин Дурев и специалистът Илиан Сарандалиев, като бе очебийно, че политическите сили в границите на левицата поддържат дейни връзки и с „ Единна Русия “, и с Комунистическата партия на Руската федерация.
Централно място в диалозите зае нормализирането на българо-руските връзки и нуждата разговорът да бъде върнат на прагматична основа. Подчертана бе волята за активизиране на икономическия продан и съдействието в сфери, в които двете страни имат дългогодишни обичаи – енергетика, промишленост, културни стратегии и общи исторически планове.
Специален акцент бе подложен върху обстановката към „ Лукойл България “. Руската страна е изразила паника от последните законодателни промени и назначението на специфичен шеф в компанията. От своя страна делегацията на АБВ настоя за опазване на стабилността, естествената работа на рафинерията и на целия комплекс, и за запазване на експертизата, насъбрана през годините. Румен Петков дефинира „ Лукойл “ като стратегически вложител, съдействал за високото качество на горивата, за хиляди работни места, обилни екологични вложения и за едни от най-ниските цени на горивата в Европа. Делегацията настоя изрично да не се подхващат ответни ограничения против българския бизнес в Русия и изрази запаси по отношение на сходството на българския законопроект с Енергийната харта, която пази стратегическите вложения.
Историческите и културните връзки сред България и Русия също бяха значима част от визитата. Обсъдени бяха общите начинания във връзка 150-годишнината от Априлското въстание, идната годишнина от Константинополския кротичък контракт и опцията за достъп до съветски архиви, свързани с Освободителната война. Подкрепа за тези старания обявиха княз Лобанов-Ростовски и граф Шереметев. Делегацията посети подворията на Българската православна черква в Москва, паметника на светите братя Кирил и Методий и часовнята на Плевенските гренадири – жестове, свързани със съхранението на историческата памет и опълчването на опитите за пренаписване на историята.
По време на престоя бе извършена и среща с над тридесет български студенти в Москва, измежду които и представители на Плевен. Те сложиха редица въпроси, свързани с образованието и вероятностите им, като АБВ и националният представител Галин Дурев поеха ангажимент в идващите дни да им дават писмен отговор по всяка от тематиките.
В хода на полемиките съветската страна открои измененията в политическите настройки в Европа, давайки за образец Унгария, Словакия, Чехия и последните позиции на френския външен министър Жан-Ноел Баро, които изцяло съответстват с оценките на Комитета по външна политика на Държавната дума по отношение на дейностите на Съединени американски щати в Карибско-Латинска Америка. Тези събития бяха избрани като жестоко нарушаване на интернационалното право.
Румен Петков изрази сериозни позиции към санкционната политика на Европейската комисия и уточни, че възбраната за многократни визи за съветски жители и за образуване на туристически пътувания към Русия нанасят тежки вреди върху европейския туризъм и научния продан. Той акцентира, че наложените наказания се отразяват извънредно неподходящо на българската стопанска система – със спад на износа, растеж на вноса и забележителен търговски недостиг, както и със усложнения за български предприятия, които са били сътрудници на съветския пазар.
В умозаключение Румен Петков съобщи, че дейностите на делегацията не са ориентирани към демонстрации или опълчване на българските институции, а са подбудени само от българския народен интерес. Той акцентира, че „ Обединена левица “ не ползва спекулативни подходи, а работи за дълготрайно възобновяване на връзките сред България и Русия на основата на почитание, разговор и взаимна полза. „ Критиката към ръководството е естествена, само че това не значи да подценяваме личната си страна. България би трябвало да бъде уважавана и подкрепяна “, уточни Петков.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ