България е единствената страна в ЕС, където най-големият частен работодател е компания от отбранителната индустрия
Посещението на председателката на Европейската комисия във ВМЗ – Сопот не беше просто протоколен жест. То беше проява на новата роля на България – страна, която към този момент не е външна страна на Европа, а фронтова линия в защитата ѝ.
Фразата ѝ, че България е единствената страна в Европейски Съюз, където най-големият частен шеф е от отбранителната промишленост , носи тежест и символика. Това е самопризнание за индустриалния потенциал на страната, само че и огледало за нашата икономическа и обществена конструкция.
От една страна – горделивост . Българските служащи създават муниции, които оказват помощ на Украйна да устои и на Европа да резервира сигурността си. В този смисъл трудът им е не просто произвеждане, а част от общата битка против експанзията.
От друга страна – въпроси . Какво значи, че най-големият частен шеф у нас не е в ИТ бранша, не е в автомобилното произвеждане, не е в нововъведенията, а в оръжейната промишленост? Това ли е посоката, в която желаеме да върви България?
Фон дер Лайен настоя за неотложност и за „ железен таралеж “ , символизиращ Украйна. Но в този облик прозира и ориста на България – дребна страна, която би трябвало да бъде въоръжена, с цел да бъде уважавана и защитавана.
Емоцията се укрепва и от обещанията за нови работни места , европейско финансиране и софтуерно развиване. Премиерът Желязков и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов се пробваха да трансфорат визитата в символ на стратегическо доверие към България.
Истината обаче е, че визитата извади на ярко действителността : България е освен съдружник, само че и индустриална база, от която зависи европейската сигурност. Това е отговорност, само че и риск – тъй като стопанската система, вързана с войната, постоянно носи тежки морални алтернативи.
Така визитата в Сопот се трансформира в огледало: горделивост и паника, опция и взаимозависимост, национално самопризнание и народен въпрос.
Присъединете се към нашия
Адвокатът на учителя – от бранител към евентуален обвинен?
