Посещението на Еманюел Макрон в Китай не е просто протоколна

Посещението на Еманюел Макрон в Китай не е просто протоколна аудиенция, а пряк опит за инверсия на икономическата логичност, която доминираше връзките сред Европа и Азия през последното десетилетие. Френският президент намерено прикани китайския водач Си Дзинпин да усили капиталовия поток към Европа, предлагайки парадоксална на пръв взор рецепта за справяне с комерсиалния дисбаланс: вместо да се затварят границите, те да се отворят още по-широко за китайския капитал. Макрон предизвести, че растящият търговски остатък на Китай с останалия свят става " нестабилен ", само че вместо да размахва опасността от протекционизъм, той предложи по-ясна рамка за привличане на директни задгранични вложения. Логиката е ясна – в случай че не можем да изнасяме задоволително артикули за Китай, дано най-малко внесем китайския капитал, който да работи на европейска земя.Числата, които стоят зад тази дипломатическа маневра, са безпощадни и не разрешават повече отсрочване. Според данните на френската хазна, комерсиалният недостиг на страната с Китай е достигнал застрашителните 47 милиарда евро през 2024 година. Този систематичен дисбаланс към този момент не може да бъде обезщетен единствено с обичайния експорт на първокласни артикули и аеронавтика, макар че по време на визитата бяха подписани 12 нови съглашения за съдействие в сфери като естествените запаси и общественото обезпечаване. Макрон упорства за цел до 2030 година, която да види забележителен растеж на китайските активи във Франция, пробвайки се да трансформира зависимостта във взаимноизгодно партньорство.Макроикономическата рамка на срещата обаче е минирана от комерсиалното напрежение, което ескалира през последната година. Решението на Париж да поддържа митата на Европейския съюз върху китайските електрически автомобили провокира ответен удар от Пекин под формата на ценови условия за френските производители на коняк, създавайки заплаха от разпространяване на рестрикциите и върху секторите на свинското месо и млечните артикули. В този подтекст думите на Макрон, че " най-лошият метод за ръководство на тези несъответствия е посредством комерсиална война ", звучат по едно и също време като предизвестие и като молба за помирение. Президентът акцентира нуждата Китай да подтиква вътрешното си ползване – остаряла мантра на западните икономисти, която в този момент придобива нова неотложност на фона на световното закъснение.Си Дзинпин разказа диалозите като " откровени, плодотворни и другарски ", наричайки Франция " незаместим " търговски сътрудник и наблягайки, че икономическата причинност не е риск. Това е класическа демонстрация на китайската " мека мощ " – основаване на чувство за неизбежно партньорство, което прави борбата да наподобява ирационална. За френския бизнес хайлайф, показан на срещата на Френско-китайския бизнес съвет, посланието е двойствено: вяра за нови пазари, само че и боязън от непредсказуемостта на регулаторните удари, като скорошните експортни контроли на Пекин върху сериозни минерали като редките земни детайли.Предишни опити на Европа да " опитоми " азиатския змей посредством търговия, тактика, която постоянно е давала смесени резултати. Стремежът на Макрон за ребалансиране няма да докара до бързи решения, само че е вярната стъпка за " идната глава " на световната търговия. За разлика от ерата на наивния оптимизъм от началото на века, сегашният разговор се води с ясното схващане за стратегическото съревнование, само че и с разбирането, че цялостното " отделяне " (decoupling) е икономическо самоубийство.Основната теза на визитата е опитът на Франция да дефинира трети път сред американския конфронтационен модел и цялостната взаимозависимост от Китай. Макрон се нарежда като водач, който не се опасява да приказва за " световни несъответствия " и да търси прагматични решения, даже когато геополитиката (включително разногласията към Украйна и Тайван) тежи на масата за договаряния. Неговата упоритост е да употребява френското домакинство на Г-7 следващата година като лост за налагане на тази нова философия на стопански натурализъм.Пазарът и вложителите обаче остават скептични към политическата изразителност, до момента в който не видят действителни потоци на капитал. Историята през днешния ден е, че Европа осъзнава, че не може да победи Китай в играта на експорт, по тази причина се пробва да промени разпоредбите, като предложения съперника си да стане съучастник. Дали това е талантлив ход или самопризнание за уязвимост, ще покажат единствено данните за директните задгранични вложения през идващите пет години.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.