Башар Асад дочака исторически обрат
Посещението на Башар Асад в Русия мъчно може да се назова нормално: макар че сирийският президент не е бил в Москва единствено от година и половина, през това време международната обстановка се промени доста. Нашата специфична интервенция в Украйна, изострянето на китайско-американските връзки - всичко това докара до там, че Близкият изток, който от десетилетия беше в центъра на вниманието на международната общественост като най-горещия район в света, стартира да избледнява на втори декор. Ако не на трети: най-горещият район стана Европа, най-голямата централизация на възходящи несъгласия на суперсилите е в тихоокеанския район. Но при всичко това за Сирия тъкмо настоящето време може да се назова повратна точка - най-сетне се откри излаз от 12-годишните разтърсвания.
Защото по едно и също време с визитата на Асад в Москва в съветската столица се събраха заместник-министрите на външните работи на четири страни - Русия, Сирия, Иран и Турция. За идната седмица е планувана среща на външните министри на тези страни.
Тристранният по този начин наименуван “Астанински формат ” за сирийското споразумяване работи от няколко години, само че в него не беше включена самата Сирия, против чието присъединяване Турция възрази. Интересите на Дамаск в действителност бяха показани от Москва и Техеран, което, несъмнено, не способства за придвижването към нормализиране на сирийско-турските връзки. И без това не е допустимо пълноценно сирийско споразумяване, тъй като общото минало не си е отишло и фактът, че Сирия е била част от Османската империя в продължение на епохи, дефинира доста.
Ердоган, несъмнено, не е халифът на всички вярващи, само че въздействието на Турция върху прилежащата страна е голямо. След началото на гражданската война в Сирия Ердоган прокле Асад и заложи на неговото събаряне, което не се случи с помощта на Иран и Русия. И след 12 години най-сетне пристигна моментът Анкара да признае очевидното: Асад няма да си върви - би трябвало да се споразумеем по какъв начин да живеят по-нататък. Но Турция управлява част от северните региони на Сирия, в самата Турция има милиони сирийски бежанци, самоуправляващите се кюрдски райони от сирийската страна на границата са изрично неприемливи за Турция, т.е. проблемите сред двете страни са големи и комплицирани. Да не приказваме, че освен Съединени американски щати, само че и разнообразни арабски и европейски страни поддържат съперниците на Асад както в многомилионната сирийска емиграция, по този начин и на самата сирийска територия (примерът с американската поддръжка за кюрдите е единствено най-забележителният). Тоест плетеницата от несъгласия към и вътре в Сирия е толкоз комплицирана, че наподобява са нужни някакви гигантски старания, с цел да се излезе от сегашната невъзможност.
През миналата година обаче нещата се трансформираха по-осезаемо. Първо, наближава краят на изолацията на Сирия в арабския свят. Преди година Асад посети ОАЕ за първи път от началото на гражданската война, а предишния месец отиде в Оман. След скорошното земетресение египетският външен министър посети Дамаск, също за първи път от 2011 година Тоест придвижването към връщането на Сирия в арабския свят е почнало – и към този момент можем да кажем, че в обозримо бъдеще то ще докара до възобновяване на участието на страната в Арабската лига.
Второ, позицията на Турция се промени. Първо бяха обновени контактите - в това число публични - посредством управлението на специфичните служби, по-късно започнаха срещи на силите за сигурност на двете страни, а преди няколко месеца Ердоган сподели, че не изключва опцията за среща с Асад. Тогава Турция се съгласи на четиристранен формат на договаряния с присъединяване на сирийските управляващи – и в този момент можем да се надяваме, че след успеха на Ердоган на президентските избори през май ще стартира действителна подготовка за срещата му със сирийския президент. То няма да докара до решение на всички турско-сирийски проблеми, само че след него ще се затвори най-трудната страница в връзките сред двете прилежащи страни.
Трето, саудитско-иранското помиряване стартира, което безспорно ще има позитивно влияние върху вероятностите за възобновяване на Сирия. Необходими са десетки милиарди долари - и в случай че богатите арабски страни спрат да гледат на Иран като на опасност за личната си сигурност, а на Сирия като на иранско притежание, тогава ще бъде доста по-лесно да се договорят за нужните вложения.
Четвърто, началото на нормализирането на сирийско-турските и саудитско-иранските връзки понижава смисъла на американското военно наличие в Сирия. Въпреки че Съединените щати държат няколкостотин свои бойци в три сирийски провинции (кюрдска и петролна), способността им да въздействат на обстановката (тоест, жестоко казано, да пречат на събирането на Сирия под ръководството на Асад) ще отслабне след възобновяването на директните контакти и началото на договарянията по кюрдския проблем сред Дамаск и Анкара.
Сложната, мултиетническа и многорелигиозна Сирия към този момент живееше в сложна среда: неприятелски Израел на запад, комплицирани връзки с Йордания на юг, въздействието и неофициалните териториални искания на северния комшия на Турция. След началото на " арабската пролет " спокойствието в Сирия не можа да се резервира не толкоз заради вътрешни проблеми, колкото заради разпадането на прилежащ Ирак (благодарение на американската намеса), а през последните години и прилежащ Ливан е потопен в блатото на разединение и рецесия.
Русия и Сирия са остарели съдружници от 60-те години на предишния век и изключително откакто Хафез Асад, бащата на сегашния президент, пристигна на власт през 1970 година През 2015 година ние спасихме Асад: нашият в действителност „ стеснен контингент “ отстрани опасността от рухването на Дамаск, а по-късно, дружно с иранците, оказа помощ на сирийските управляващи да си върнат контрола над по-голямата част от страната. Възстановяването на сирийската държавност и стопанска система, завръщането на бежанците и установяването на естествен живот в една от основните и най-важни страни на арабския свят ще бъде знак за обръщането на целия район към нов живот - и Влиянието на Русия върху обстановката в Сирия, както и към нея, надалеч надвишава чисто сирийското споразумяване. Говори се за забележителната дейна роля на страната ни в района на Близкия изток - и по този начин се възприема от целия арабски, а затова и от милиард и половина ислямския свят. И това е стратегически не по-малко значимо от нашите бази в Хмеймим и Тартус.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Защото по едно и също време с визитата на Асад в Москва в съветската столица се събраха заместник-министрите на външните работи на четири страни - Русия, Сирия, Иран и Турция. За идната седмица е планувана среща на външните министри на тези страни.
Тристранният по този начин наименуван “Астанински формат ” за сирийското споразумяване работи от няколко години, само че в него не беше включена самата Сирия, против чието присъединяване Турция възрази. Интересите на Дамаск в действителност бяха показани от Москва и Техеран, което, несъмнено, не способства за придвижването към нормализиране на сирийско-турските връзки. И без това не е допустимо пълноценно сирийско споразумяване, тъй като общото минало не си е отишло и фактът, че Сирия е била част от Османската империя в продължение на епохи, дефинира доста.
Ердоган, несъмнено, не е халифът на всички вярващи, само че въздействието на Турция върху прилежащата страна е голямо. След началото на гражданската война в Сирия Ердоган прокле Асад и заложи на неговото събаряне, което не се случи с помощта на Иран и Русия. И след 12 години най-сетне пристигна моментът Анкара да признае очевидното: Асад няма да си върви - би трябвало да се споразумеем по какъв начин да живеят по-нататък. Но Турция управлява част от северните региони на Сирия, в самата Турция има милиони сирийски бежанци, самоуправляващите се кюрдски райони от сирийската страна на границата са изрично неприемливи за Турция, т.е. проблемите сред двете страни са големи и комплицирани. Да не приказваме, че освен Съединени американски щати, само че и разнообразни арабски и европейски страни поддържат съперниците на Асад както в многомилионната сирийска емиграция, по този начин и на самата сирийска територия (примерът с американската поддръжка за кюрдите е единствено най-забележителният). Тоест плетеницата от несъгласия към и вътре в Сирия е толкоз комплицирана, че наподобява са нужни някакви гигантски старания, с цел да се излезе от сегашната невъзможност.
През миналата година обаче нещата се трансформираха по-осезаемо. Първо, наближава краят на изолацията на Сирия в арабския свят. Преди година Асад посети ОАЕ за първи път от началото на гражданската война, а предишния месец отиде в Оман. След скорошното земетресение египетският външен министър посети Дамаск, също за първи път от 2011 година Тоест придвижването към връщането на Сирия в арабския свят е почнало – и към този момент можем да кажем, че в обозримо бъдеще то ще докара до възобновяване на участието на страната в Арабската лига.
Второ, позицията на Турция се промени. Първо бяха обновени контактите - в това число публични - посредством управлението на специфичните служби, по-късно започнаха срещи на силите за сигурност на двете страни, а преди няколко месеца Ердоган сподели, че не изключва опцията за среща с Асад. Тогава Турция се съгласи на четиристранен формат на договаряния с присъединяване на сирийските управляващи – и в този момент можем да се надяваме, че след успеха на Ердоган на президентските избори през май ще стартира действителна подготовка за срещата му със сирийския президент. То няма да докара до решение на всички турско-сирийски проблеми, само че след него ще се затвори най-трудната страница в връзките сред двете прилежащи страни.
Трето, саудитско-иранското помиряване стартира, което безспорно ще има позитивно влияние върху вероятностите за възобновяване на Сирия. Необходими са десетки милиарди долари - и в случай че богатите арабски страни спрат да гледат на Иран като на опасност за личната си сигурност, а на Сирия като на иранско притежание, тогава ще бъде доста по-лесно да се договорят за нужните вложения.
Четвърто, началото на нормализирането на сирийско-турските и саудитско-иранските връзки понижава смисъла на американското военно наличие в Сирия. Въпреки че Съединените щати държат няколкостотин свои бойци в три сирийски провинции (кюрдска и петролна), способността им да въздействат на обстановката (тоест, жестоко казано, да пречат на събирането на Сирия под ръководството на Асад) ще отслабне след възобновяването на директните контакти и началото на договарянията по кюрдския проблем сред Дамаск и Анкара.
Сложната, мултиетническа и многорелигиозна Сирия към този момент живееше в сложна среда: неприятелски Израел на запад, комплицирани връзки с Йордания на юг, въздействието и неофициалните териториални искания на северния комшия на Турция. След началото на " арабската пролет " спокойствието в Сирия не можа да се резервира не толкоз заради вътрешни проблеми, колкото заради разпадането на прилежащ Ирак (благодарение на американската намеса), а през последните години и прилежащ Ливан е потопен в блатото на разединение и рецесия.
Русия и Сирия са остарели съдружници от 60-те години на предишния век и изключително откакто Хафез Асад, бащата на сегашния президент, пристигна на власт през 1970 година През 2015 година ние спасихме Асад: нашият в действителност „ стеснен контингент “ отстрани опасността от рухването на Дамаск, а по-късно, дружно с иранците, оказа помощ на сирийските управляващи да си върнат контрола над по-голямата част от страната. Възстановяването на сирийската държавност и стопанска система, завръщането на бежанците и установяването на естествен живот в една от основните и най-важни страни на арабския свят ще бъде знак за обръщането на целия район към нов живот - и Влиянието на Русия върху обстановката в Сирия, както и към нея, надалеч надвишава чисто сирийското споразумяване. Говори се за забележителната дейна роля на страната ни в района на Близкия изток - и по този начин се възприема от целия арабски, а затова и от милиард и половина ислямския свят. И това е стратегически не по-малко значимо от нашите бази в Хмеймим и Тартус.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ