Green Transition 2023 – разговор за бъдещето, в който всички участват
Поредното издание на форума Green Transition се трансформира в диалог за бъдещето, в който всички желаят да вземат участие. Конференцията, проведена от портала Dir.bg, се организира в интервала 20 – 22 юни, като експертното говорене за зелени политики и енергетика в София събра рекорден брой участници. 184 панелисти от България, Румъния, Гърция, Словакия, Словения, Албания, Косово, Сърбия, Полша, Хърватия, Франция, Португалия, Република Северна Македония, Азербайджан, Молдова, Англия и Канада се включиха в панелните полемики, а над 2500 индивида го посетиха онлайн, оповестяват от уредниците.
Според тях това е явен знак, че България може да бъде незаобиколим фактор, с визия, метод и оферти за прехода. Тази година събитието си сложи за цел и съумя да надвиши националните рамки и да разшири в районен мащаб полемиката за бъдещето и политиките, които могат да създадат зеления преход резистентен и сполучлив за бизнеса и хората.
Форумът събра в София представители на Европейската комисия и на Европейския парламент, водещи политици и министри от България и страните от района, основни фигури от Европейска инвестиционна банка, МВФ, банки за развиване от ЦИЕ, индустриални компании, участници от бизнеса и локалната власт, специалисти, работодатели и синдикати, университети, научни среди, неправителствен бранш и медии.
Вдъхновяващите представители на Green Transition 2023 бяха Иван Кръстев, откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna), районният представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа Джеф Готлийб и преподавателят от Харвард и съавтор на бестселърите „ The AI Republic ” и „ Understanding How the Future Unfolds ” доктор Марк Еспосито.
В първия ден фокусът бе ориентиран към енергетиката и нейната основна роля в прехода. Участници от целия район дебатираха значими тематики като енергийната самостоятелност на Балканите, енергийната съгласуваност, опциите на системите за предпазване на сила, възобновимата сила и бъдещето на базовите централи. Специална полемика за КОП 29 насочи обръщение, че даже Русия да блокира семейството на България за международната климатична среща, КОП 29 би трябвало да бъде със мощен акцент върху Централна и Източна Европа. Според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов „ източноевропейските страни ще имат доста съществено място в климатичните договаряния ” и „ България е една от страните в Европейски Съюз, която е водеща в слънчевия инжинеринг ”. Темата „ Как Зеленият преход да е обективен за всички? ” също беше коментирана от водещи политици, специалисти и представители на синдикатите.
Green Transition 2023 си сложи и амбициозната задача да организира кръгла маса за визията и енергийната тактика на България. Именно там се очерта основната полемика за развиването на бранша и се чуха отзиви на политиците, бизнеса и специалистите, които обрисуваха посоката на бранш „ Енергетика “ за десетилетия напред.
Фокусът на втория ден бе върху устойчивото финансиране, кръговата стопанска система и декарбонизацията. Банкери и водещи специалисти от европейски и български финансови институции разясниха най-хубавите разновидности освен за финансиране, само че и за нововъведения, кръгова стопанска система и стабилно потребление на ресурсите.
В паралелните сесии на форума се чуха рекомендации зелените вложения да бъдат направени рационално и подкрепени от страната, разяснява се тематиката за зеленото строителство и Европейския Баухаус. Тези политики не могат без новите технологии, ESG нормите, кръговата стопанска система и декарбонизацията.
Акцент във втория ден на форума беше и горещата полемика за за нововъведенията, изкуствения разсъдък, дълбоките технологии и дигитализацията в образованието. Министърът на нововъведенията Милена Стойчева акцентира, че нейното ведомство поддържа зелените вложения и следва оповестяване на процедура за кръговата стопанска система на стойност 180 млн. лева
Зеленият преход без транспортна съгласуваност и зелена подвижност също е невъобразим. Темите бяха разисквани през третия ден от събитието Green Week 2023. В полемиката за устойчивите благоприятни условия за транспортна сигурност и електрификация на транспортните средства дружно с основни представители и специалисти от промишлеността взе присъединяване и министърът на превоза Георги Гвоздейков. Той съобщи, че в идващите 7 години в България ще бъдат вложени над 1.5 милиарда лева в политики, свързани с транспортната сигурност, които са значими за възстановяване на климата и внедряване на зелените политики. До 4 години електрическите автомобили изместват стандартните коли, споделиха топ специалисти в сектора.
Ключов детайл в полемиката бяха тематиките за умните зелени градове, киберсигурността и дигитализацията. Министър Александър Йоловски разгласи тревожна статистика, че към предходната година едвам 31% от работоспособните хора в България са цифрово грамотни, а задачата е те да са 80% към 2030 година Той означи, че в този момент страната ни е на предпоследно място в Европа по показателя, който мери цифровите технологии в стопанската система и обществото, само че дружно с това показа, че родният IT бранш ни дава мощна позиция да наваксаме.
Въпросите на устойчивото земеделие също бяха акцент от този ден на събитието, дружно с опциите, които предлага агритех секторът. А това е от изключително значение за всички нас, тъй като всеки ден би трябвало да си припомняме, че живеем на планета с лимитирани запаси, които би трябвало да използваме вярно. Земеделието от дълго време не е единствено оптимален рандеман от един декар, а е съвременен бранш, работещ за хората и опазващ биоразнообразието. Всичко това би трябвало да се случи и на налична цена за хората. В полемиката се включиха министрите на земеделието на България и на Северна Македония Кирил Вътев и Люпчо Николовски.
Конференцията се трансформира в катализатор на процесите и платформа за разговор за провокациите и опциите, които Зелената промяна слага пред институции, бизнес, държавни управления и пред жителите на европейските страни.
Според тях това е явен знак, че България може да бъде незаобиколим фактор, с визия, метод и оферти за прехода. Тази година събитието си сложи за цел и съумя да надвиши националните рамки и да разшири в районен мащаб полемиката за бъдещето и политиките, които могат да създадат зеления преход резистентен и сполучлив за бизнеса и хората.
Форумът събра в София представители на Европейската комисия и на Европейския парламент, водещи политици и министри от България и страните от района, основни фигури от Европейска инвестиционна банка, МВФ, банки за развиване от ЦИЕ, индустриални компании, участници от бизнеса и локалната власт, специалисти, работодатели и синдикати, университети, научни среди, неправителствен бранш и медии.
Вдъхновяващите представители на Green Transition 2023 бяха Иван Кръстев, откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna), районният представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа Джеф Готлийб и преподавателят от Харвард и съавтор на бестселърите „ The AI Republic ” и „ Understanding How the Future Unfolds ” доктор Марк Еспосито.
В първия ден фокусът бе ориентиран към енергетиката и нейната основна роля в прехода. Участници от целия район дебатираха значими тематики като енергийната самостоятелност на Балканите, енергийната съгласуваност, опциите на системите за предпазване на сила, възобновимата сила и бъдещето на базовите централи. Специална полемика за КОП 29 насочи обръщение, че даже Русия да блокира семейството на България за международната климатична среща, КОП 29 би трябвало да бъде със мощен акцент върху Централна и Източна Европа. Според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов „ източноевропейските страни ще имат доста съществено място в климатичните договаряния ” и „ България е една от страните в Европейски Съюз, която е водеща в слънчевия инжинеринг ”. Темата „ Как Зеленият преход да е обективен за всички? ” също беше коментирана от водещи политици, специалисти и представители на синдикатите.
Green Transition 2023 си сложи и амбициозната задача да организира кръгла маса за визията и енергийната тактика на България. Именно там се очерта основната полемика за развиването на бранша и се чуха отзиви на политиците, бизнеса и специалистите, които обрисуваха посоката на бранш „ Енергетика “ за десетилетия напред.
Фокусът на втория ден бе върху устойчивото финансиране, кръговата стопанска система и декарбонизацията. Банкери и водещи специалисти от европейски и български финансови институции разясниха най-хубавите разновидности освен за финансиране, само че и за нововъведения, кръгова стопанска система и стабилно потребление на ресурсите.
В паралелните сесии на форума се чуха рекомендации зелените вложения да бъдат направени рационално и подкрепени от страната, разяснява се тематиката за зеленото строителство и Европейския Баухаус. Тези политики не могат без новите технологии, ESG нормите, кръговата стопанска система и декарбонизацията.
Акцент във втория ден на форума беше и горещата полемика за за нововъведенията, изкуствения разсъдък, дълбоките технологии и дигитализацията в образованието. Министърът на нововъведенията Милена Стойчева акцентира, че нейното ведомство поддържа зелените вложения и следва оповестяване на процедура за кръговата стопанска система на стойност 180 млн. лева
Зеленият преход без транспортна съгласуваност и зелена подвижност също е невъобразим. Темите бяха разисквани през третия ден от събитието Green Week 2023. В полемиката за устойчивите благоприятни условия за транспортна сигурност и електрификация на транспортните средства дружно с основни представители и специалисти от промишлеността взе присъединяване и министърът на превоза Георги Гвоздейков. Той съобщи, че в идващите 7 години в България ще бъдат вложени над 1.5 милиарда лева в политики, свързани с транспортната сигурност, които са значими за възстановяване на климата и внедряване на зелените политики. До 4 години електрическите автомобили изместват стандартните коли, споделиха топ специалисти в сектора.
Ключов детайл в полемиката бяха тематиките за умните зелени градове, киберсигурността и дигитализацията. Министър Александър Йоловски разгласи тревожна статистика, че към предходната година едвам 31% от работоспособните хора в България са цифрово грамотни, а задачата е те да са 80% към 2030 година Той означи, че в този момент страната ни е на предпоследно място в Европа по показателя, който мери цифровите технологии в стопанската система и обществото, само че дружно с това показа, че родният IT бранш ни дава мощна позиция да наваксаме.
Въпросите на устойчивото земеделие също бяха акцент от този ден на събитието, дружно с опциите, които предлага агритех секторът. А това е от изключително значение за всички нас, тъй като всеки ден би трябвало да си припомняме, че живеем на планета с лимитирани запаси, които би трябвало да използваме вярно. Земеделието от дълго време не е единствено оптимален рандеман от един декар, а е съвременен бранш, работещ за хората и опазващ биоразнообразието. Всичко това би трябвало да се случи и на налична цена за хората. В полемиката се включиха министрите на земеделието на България и на Северна Македония Кирил Вътев и Люпчо Николовски.
Конференцията се трансформира в катализатор на процесите и платформа за разговор за провокациите и опциите, които Зелената промяна слага пред институции, бизнес, държавни управления и пред жителите на европейските страни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ