Великата битка между Джокович и Надал на Australian Open 2012
Поредното издание на Australian Open следва.
В дните преди първия шампионат от Големия шлем за новия сезон постоянно си спомняме за великите борби в Мелбърн. Една от тях пристигна през 2012 година, когато Новак Джокович и Рафаел Надал потвърдиха още веднъж какъв брой корави гладиатори са.
Двамата престояха на корта 5 часа и 50 минути и трансфораха съперничеството си в жестока борба до краен лимит на силите. А даже в решителния пети сет правеха разигравания от повече от 20 удара.
Джокович наложи волята си с 5-7 6-4 6-2 6-7(5) 7-5 и даде явен сигнал, че Мелбърн е едно от обичаните му места. Години по-късно сърбинът към този момент ще се е утвърдил като доминатор.
Още от първата точка двамата се вкопчиха в сериозна борба за всяка една точка и дълги разигравания. Надал взе първия сет, само че Новак направи цялостен поврат, като в идващите две елементи се наложи с 6-4 6-2
През втория и третия сет статуквото на корта се унищожи. Причината за това бе напълно международният №1 Новак Джокович, който доста редуцира непредизвиканите неточности. Сърбинът сподели постоянна игра при сервис и ретур и закономерно стигна до 6:4, 6:2.
Голямата драма пристигна в четвъртия сет, в който Джокович доминираше, а в осмия гейм поведе 0-40. Матадора обаче остана невъзмутим и избави подаването си. В последвалия тайбрек испанецът навакса пасив от 3-5 точки, преди да вземе дългия гейм 7-6(5) и да вкара мача в героичен пети сет. Там бе ред на сърбина да покаже извънреден темперамент. Той изостана 2-4, само че се активизира, с цел да преобърне частта в своя изгода и да победи с купата.
„ Имах доста действителни шансове да печеля купата и да печеля против състезател, от който изгубих шест пъти предходната година. Но не съумях. Нито един път не съм бил в такава обстановка през 2011 година, през цялата година, тъй че има нещо положително в моето показване “, сподели Рафа, откакто бе сломен.
На друга вълна бе Новак Джокович:
„ Имах доста благоприятни условия да печеля в четири сета, само че той заслужаваше да продължим да играем. Накрая и двамата можехме да спечелим. Двубоят можеше да поеме и в другата посока “.
След мача цареше чувството за поклонение пред две от иконите на тениса. В някои моменти просто нямаше значение кой е победител, тъй като тенисът победи.
