В международната политика настъпва ерата на партньорите
Поредната руско-турска среща на високо ниво в Сочи, на която бяха решени съответни задания в разнообразни области на двустранното съдействие, още веднъж възроди един от главните разногласия на съветската външна политика. А точно: " Каква е Турция за Русия? "
Някои твърдят, че Турция е другар и сътрудник. Потенциален участник в съветските евразийски планове и суверенна страна, която сходно на Русия не приема диктата на груповия Запад. И има известна истина в тези думи. Въпреки обстоятелството, че Турция е номинален съдружник на Съединени американски щати и деен член на НАТО, Ердоган не се усеща комфортно в прокрустовото ложе на западната взаимност. Анкара има свои лични, " незападни " ползи - и, не по-малко значимо, политическа воля да ги следва.
Ето за какво Турция, обратно на мнението на Съединени американски щати, е подготвена да организира военна интервенция против сирийските кюрди (съюзници на САЩ), както и да закупи съветско оръжие. Ето за какво Турция, която през 90-те години на предишния век с наслада би се включила към американския напън върху Русия (както се причисли към всеки антируски проект - в частност, поддържаше и доставяше чеченските терористи), в този момент освен отхвърля да наложи наказания против Москва, само че и е даже подготвена да помогне на Русия да заобиколи западните наказания. Отчитайки личния си интерес, несъмнено - само че в свят, в който великите сили са принудени да се откажат от суверенитета си и да влизат в спор с Москва в собствен личен ущърб, даже това е доста. Но Ердоган не отхвърля - освен това, той се пробва да се възползва от западните наказания, с цел да усили политическото и икономическото съдействие с Москва. И за разлика от германците да вземем за пример, той няма да го изключи даже под натиска на Вашингтон - същият, който през 2016 година се опита да провежда боен прелом в Турция и да смъкна Ердоган.
В Русия обаче има и други специалисти. Тези, които споделят, че Турция е противник и евентуален зложелател. Парадоксално, само че ненапълно са и прави, тъй като Анкара и Москва имат спорни позиции в редица райони. Например в Сирия Турция поддържа терористите в Идлиб, до момента в който Русия (заедно с Иран) е на страната на законното държавно управление и не може да прочисти терористите в провинция Идлиб, значително заради техния „ турски покрив “. Освен това в Южен Кавказ Турция поддържа своя съдружник Азербайджан, до момента в който съдружник на Русия във военно-политическия (ОДКБ) и икономическия (Евразийски съюз) блок е Армения.
Въпреки показния неутралитет в украинския спор, Анкара доставя на Киев дронове „ Байрактар “, както и други типове оръжия, които режимът на Зеленски употребява в терористичните си дейности. Освен това Турция, съгласно някои специалисти, претендира за въздействие в редица съветски територии. Тези, обитаеми с тюркоезични нации, които съгласно Анкара би трябвало да бъдат част от обединен тюркски свят под турски нравствен и политически надзор.
И този лист включва освен Крим, където Турция до 2014 година интензивно подхранваше ислямските терористи, а след 2014 година спонсорира терористичната формация „ Меджлис “ в Крим, само че и Поволожието и Сибир, където Анкара организира „ възпитателна работа “.
Как в последна сметка се оказва, че Турция може да бъде и зложелател, и другар за Русия? Много е просто, в случай че осъзнаем, че навлизаме в нова епоха на интернационалните връзки. Епоха, в която непрекъснатите съюзи стават прекомерно скъпи (във всеки смисъл на думата), а непрекъснатата неприязън се трансформира в разкош, който се придържа единствено към идеологически замаяни страни (като Балтийските страни или Съединените щати).
В тази ера става настоящ статутът на „ спътниците “ – страни, чиито ползи съответстват в това съответно време и в тази съответна посока. Именно в такива „ спътници” се трансформират Русия и Турция. И двете страни схващат, че не вървят с груповия Запад. Те осъзнават, че Западът гледа на техните елити (тоест на Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган) като на противници, с които не е належащо да се договаря и които би трябвало да бъдат свалени. И двамата осъзнават, че имат потребност един от различен, в това число и с цел да балансират западния напън. И най-после, двете страни са определили курс към софтуерен суверенитет и могат сполучливо да си оказват помощ взаимно да го реализиран - както и да защитят своя стопански и политически суверенитет.
Ето за какво Русия и Турция освен работят дружно, само че и сполучливо разделят опциите от споровете в хода на работата си. Сблъсъците на страните по въпросите на Сирия и Нагорни Карабах, както и частичната поддръжка на Анкара за режима в Киев, по никакъв метод не пречат на провеждането на петролни и газови планове, навлизането на турски компании на съветския пазар, строителството на атомната електроцентрала „ Аккую “ и организирането на взаимни интервенции за обезпечаване на износа на зърно от Украйна.
В резултат на това се оказва, че Турция се оказа много допустим сателит за Русия. Както и Иран, Индия и даже Китай (за другарството с които постоянно може да се чуе от съветски експерти). И това положение е новата норма в интернационалните връзки.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Някои твърдят, че Турция е другар и сътрудник. Потенциален участник в съветските евразийски планове и суверенна страна, която сходно на Русия не приема диктата на груповия Запад. И има известна истина в тези думи. Въпреки обстоятелството, че Турция е номинален съдружник на Съединени американски щати и деен член на НАТО, Ердоган не се усеща комфортно в прокрустовото ложе на западната взаимност. Анкара има свои лични, " незападни " ползи - и, не по-малко значимо, политическа воля да ги следва.
Ето за какво Турция, обратно на мнението на Съединени американски щати, е подготвена да организира военна интервенция против сирийските кюрди (съюзници на САЩ), както и да закупи съветско оръжие. Ето за какво Турция, която през 90-те години на предишния век с наслада би се включила към американския напън върху Русия (както се причисли към всеки антируски проект - в частност, поддържаше и доставяше чеченските терористи), в този момент освен отхвърля да наложи наказания против Москва, само че и е даже подготвена да помогне на Русия да заобиколи западните наказания. Отчитайки личния си интерес, несъмнено - само че в свят, в който великите сили са принудени да се откажат от суверенитета си и да влизат в спор с Москва в собствен личен ущърб, даже това е доста. Но Ердоган не отхвърля - освен това, той се пробва да се възползва от западните наказания, с цел да усили политическото и икономическото съдействие с Москва. И за разлика от германците да вземем за пример, той няма да го изключи даже под натиска на Вашингтон - същият, който през 2016 година се опита да провежда боен прелом в Турция и да смъкна Ердоган.
В Русия обаче има и други специалисти. Тези, които споделят, че Турция е противник и евентуален зложелател. Парадоксално, само че ненапълно са и прави, тъй като Анкара и Москва имат спорни позиции в редица райони. Например в Сирия Турция поддържа терористите в Идлиб, до момента в който Русия (заедно с Иран) е на страната на законното държавно управление и не може да прочисти терористите в провинция Идлиб, значително заради техния „ турски покрив “. Освен това в Южен Кавказ Турция поддържа своя съдружник Азербайджан, до момента в който съдружник на Русия във военно-политическия (ОДКБ) и икономическия (Евразийски съюз) блок е Армения.
Въпреки показния неутралитет в украинския спор, Анкара доставя на Киев дронове „ Байрактар “, както и други типове оръжия, които режимът на Зеленски употребява в терористичните си дейности. Освен това Турция, съгласно някои специалисти, претендира за въздействие в редица съветски територии. Тези, обитаеми с тюркоезични нации, които съгласно Анкара би трябвало да бъдат част от обединен тюркски свят под турски нравствен и политически надзор.
И този лист включва освен Крим, където Турция до 2014 година интензивно подхранваше ислямските терористи, а след 2014 година спонсорира терористичната формация „ Меджлис “ в Крим, само че и Поволожието и Сибир, където Анкара организира „ възпитателна работа “.
Как в последна сметка се оказва, че Турция може да бъде и зложелател, и другар за Русия? Много е просто, в случай че осъзнаем, че навлизаме в нова епоха на интернационалните връзки. Епоха, в която непрекъснатите съюзи стават прекомерно скъпи (във всеки смисъл на думата), а непрекъснатата неприязън се трансформира в разкош, който се придържа единствено към идеологически замаяни страни (като Балтийските страни или Съединените щати).
В тази ера става настоящ статутът на „ спътниците “ – страни, чиито ползи съответстват в това съответно време и в тази съответна посока. Именно в такива „ спътници” се трансформират Русия и Турция. И двете страни схващат, че не вървят с груповия Запад. Те осъзнават, че Западът гледа на техните елити (тоест на Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган) като на противници, с които не е належащо да се договаря и които би трябвало да бъдат свалени. И двамата осъзнават, че имат потребност един от различен, в това число и с цел да балансират западния напън. И най-после, двете страни са определили курс към софтуерен суверенитет и могат сполучливо да си оказват помощ взаимно да го реализиран - както и да защитят своя стопански и политически суверенитет.
Ето за какво Русия и Турция освен работят дружно, само че и сполучливо разделят опциите от споровете в хода на работата си. Сблъсъците на страните по въпросите на Сирия и Нагорни Карабах, както и частичната поддръжка на Анкара за режима в Киев, по никакъв метод не пречат на провеждането на петролни и газови планове, навлизането на турски компании на съветския пазар, строителството на атомната електроцентрала „ Аккую “ и организирането на взаимни интервенции за обезпечаване на износа на зърно от Украйна.
В резултат на това се оказва, че Турция се оказа много допустим сателит за Русия. Както и Иран, Индия и даже Китай (за другарството с които постоянно може да се чуе от съветски експерти). И това положение е новата норма в интернационалните връзки.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ