Кого обслужват все недоволните киселяци?!
Поредната остра дискусия се разгоря в обществените мрежи поради описа " Талисманът " на релативно непознатия за необятната аудитория Красимир Бачков. По неговото писание седмокласниците трябваше да пишат преразказ, а тази опция им бе обезпечена от МОН.
От министерството разясниха пред медиите, че разказът е писан особено за банката с непознати творби, която се употребява за националното външно оценяване в 7-ми клас.
Накратко сюжетът споделя за училищен оркестър, който провежда благотворителни концерти, с цел да събира пари за лекуването на болно момиче, което оздравява.
Тази история трябваше неутрално да преразкажат седмокласниците на изпита по български език и литература през вчерашния ден.
Непопулярността на създателя обаче взриви лавина от отрицателни публични оценки на родители, възпитаници, знаещи и не знаещи. Пак от МОН разясниха, че създателят бил разгласил седем сборника с разкази и новели, два романа и една стихосбирка. Също по този начин бил притежател на разнообразни национални награди за прозаичност. Превеждан бил на британски, съветски, украински и словашки. Имал висше педагогическо обучение и сега преподавал изобразително изкуство във варненско учебно заведение.
Въпросите, които мнозина си задават във връзка на пренията в мрежата са:
А не е ли извънредно време да се разпространяват до момента незнайните надарени български създатели, вместо да бъдат посрещани на нож от една квота постоянно недоволни от всички и всичко киселяци, които непрестанно се пробват да пробутват свои ялови тези в обществото. Понякога съумяват, различен път не, само че пък не стопират да внушават личните си тези като единствени и неоспорими.
Да, но не, както споделяше известният журналист от напълно близкото ни минало Петко Бочаров.
Завършвам с превъзходния подигравателен коментар от мрежата по тематиката на госпожа, почитан правист:
„ Баси, отново гайди, цървули и всякакви там заболели по всякакви там разкази за 7-ми клас, вместо да праснат един съвременен и подтикващ текст, да вземем за пример, по какъв начин Гошко на 13 годинки, по през целия ден висейки пред компютъра и попивайки информация, измислил нов емотикон- нагъзено дребосъче със смъкнати гащи, по какъв начин незабавно бил видян от прогресивно Неправителствени организации, което имало да усвоява още 200 000 кинта от грант, което взело Гошко и го пратило на едноседмичен семинар в хотела на брачна половинка на председателката на НПО-то на тема- по какъв начин да създадем стартъп от смъкнатите гащи, по какъв начин Гошко сполучливо приключил курса и получил тапия и тротинетка, по какъв начин Гошко гордо окачил дипломата в рамка над бюрото си, по какъв начин след години и два провалени стартъпа, Гошко, работейки настойчиво и безрезервно нощна промяна като 23456-ия телефонист в многонационална компания, а през деня помагайки като лектор-доброволец за стартъпи, съумял да си купи електричка на лизинг и да смени тротинетката, само че продължавал да я пази с признателност и с вяра да я съобщи на детето си... някой ден. ”
От министерството разясниха пред медиите, че разказът е писан особено за банката с непознати творби, която се употребява за националното външно оценяване в 7-ми клас.
Накратко сюжетът споделя за училищен оркестър, който провежда благотворителни концерти, с цел да събира пари за лекуването на болно момиче, което оздравява.
Тази история трябваше неутрално да преразкажат седмокласниците на изпита по български език и литература през вчерашния ден.
Непопулярността на създателя обаче взриви лавина от отрицателни публични оценки на родители, възпитаници, знаещи и не знаещи. Пак от МОН разясниха, че създателят бил разгласил седем сборника с разкази и новели, два романа и една стихосбирка. Също по този начин бил притежател на разнообразни национални награди за прозаичност. Превеждан бил на британски, съветски, украински и словашки. Имал висше педагогическо обучение и сега преподавал изобразително изкуство във варненско учебно заведение.
Въпросите, които мнозина си задават във връзка на пренията в мрежата са:
А не е ли извънредно време да се разпространяват до момента незнайните надарени български създатели, вместо да бъдат посрещани на нож от една квота постоянно недоволни от всички и всичко киселяци, които непрестанно се пробват да пробутват свои ялови тези в обществото. Понякога съумяват, различен път не, само че пък не стопират да внушават личните си тези като единствени и неоспорими.
Да, но не, както споделяше известният журналист от напълно близкото ни минало Петко Бочаров.
Завършвам с превъзходния подигравателен коментар от мрежата по тематиката на госпожа, почитан правист:
„ Баси, отново гайди, цървули и всякакви там заболели по всякакви там разкази за 7-ми клас, вместо да праснат един съвременен и подтикващ текст, да вземем за пример, по какъв начин Гошко на 13 годинки, по през целия ден висейки пред компютъра и попивайки информация, измислил нов емотикон- нагъзено дребосъче със смъкнати гащи, по какъв начин незабавно бил видян от прогресивно Неправителствени организации, което имало да усвоява още 200 000 кинта от грант, което взело Гошко и го пратило на едноседмичен семинар в хотела на брачна половинка на председателката на НПО-то на тема- по какъв начин да създадем стартъп от смъкнатите гащи, по какъв начин Гошко сполучливо приключил курса и получил тапия и тротинетка, по какъв начин Гошко гордо окачил дипломата в рамка над бюрото си, по какъв начин след години и два провалени стартъпа, Гошко, работейки настойчиво и безрезервно нощна промяна като 23456-ия телефонист в многонационална компания, а през деня помагайки като лектор-доброволец за стартъпи, съумял да си купи електричка на лизинг и да смени тротинетката, само че продължавал да я пази с признателност и с вяра да я съобщи на детето си... някой ден. ”
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ