Поредна среща в търсене на най-добрите перспективи за бъдещето на

Поредна среща в търсене на най-хубавите вероятности за бъдещето на „ Мини Марица-изток” и енергийния комплекс, в полза на българските консуматори и сигурността на електроенергийната система, организира изпълнителният шеф на въгледобивното сдружение Андон Андонов.

Той беседва с министъра на образованието Красимир Вълчев, зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и водача на КНСБ Пламен Димитров. В централата на сдружението в Раднево те разискаха положението на въгледобива в мините и работата на топлоцентралите от комплекса „ Марица изток” в светлината на „ Зелената сделка”.

Инж. Андонов срещна гостите си с главните параметри на осъществяваната активност и финансовото положение на сдружението. Той акцентира, че с личния състав и техниката проблеми все още няма. Работата в сдружението е естествена и поръчките на централите се извършват навреме.

От началото на употреба на Източно-маришкото находище са добити 1 231 177 594 т въглища и разкрити, превозени и насипани 4 850 060 486 куб. м земна маса. Изпълнителният шеф бе безапелационен, че софтуерно решение за бъдещето на мините и централите има и уточни съществуваща топлоцентрала на въглища в Съединени американски щати, с конфигурирана технология за хващане и предпазване на CO2. Предлага тази технология да бъде проучена и приложена и в комплекса „ Марица-изток”, което ще даде късмет на въгледобива в Маришкия басейн.

Зам.-министър Жечо Станков обясни осъществяването на задачите, които си слага Европейският съюз за въглеродна индиферентност към 2050 година и произлизащите от това благоприятни условия за превръщане на работата в енергийния комплекс. Той проучва вероятностите за намиране на софтуерни решения за хващане, предпазване и приложимост на въглеродния двуокис, който се отделя при изгарянето на въглищата в топлоелектрическите централи.

В Маришкия басейн имаме опция да използваме както огромните площи за слънчеви панели, по този начин и за индустриалните паркове наоколо, където да бъде употребена тази сила, изясни зам.-министърът. Той дефинира като огромен пробив основаването на Институт за резистентен преход и развиване в структурата на Тракийския университет, което държавното управление утвърди преди дни. Целта му е да сплоти напъните на академичната мисъл, локалната власт и водещи институти в чужбина в търсене на технологии за развиване на комплекса, с обезпечени екологични параметри.

Настоящият Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата на Република България до 2030 година, с небосвод до 2050 година, планува въглищните централи да продължат да бъдат съществени базови мощности в българската електроенергетика.

Разработеният от Министерството на енергетиката план на Стратегия за стабилно енергийно развиване на България до 2030 година с небосвод до 2050 година е направен при отчитане на настоящата рамка на енергийната политика на Европейски Съюз, ориентирана към реализиране на амбициозните общностни цели за преход към нисковъглеродна стопанска система. Българската страна счита, че този преход би трябвало да бъде равномерен и съгласуван със спецификите на всяка обособена страна. Стратегиятаотразява и политиките в региона на енергийната успеваемост, както и развиването и използването на нови енергийни технологии.

Проведената среща е част от поредицата, в търсене на най-хубавите вероятности за бъдещето на комплекса и работещите в него.