Средната заплата на ИТ специалистите у нас гони 5000 лв.
Поредна мощна година на напредък регистрира ИТ бранша у нас. Оборот от близо 5.5 милиарда лв., растеж на приходите с 920 млн. лева за година, нови над 5000 работни места, междинна работна заплата над 4850 лева и над 1 милиард лв. платени налози през 2021 година Така наподобява ИТ браншът у нас, демонстрира отчетът Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той беше показан по време на полемиката " Софтуерният бранш - мотор на икономическия напредък ". През тази година БАСКОМ отбелязва 20 години от основаването си.
Няма друга промишленост у нас, която за миналите години да се е развила толкоз бурно. Ако през 2005 година оборотът на бранша е бил едвам 258 млн. лева, а делът на промишлеността едвам 0.57% от брутният вътрешен артикул (БВП), през днешния ден приходите доближават над 5.475 милиарда лв. за 2021 година, което е 4.3 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Основен принос за растежа имат фирмите, които работят за външни пазара - 80% от приходите са от експорт, който доближава 3.8 милиарда лева На пазара в България работят 60 световни софтуерни компании, а бизнесмени от повече от 20 националности от целия свят не престават да отварят нови компании R&D центрове и back офиси. Над 70 нови софтуерни компании от 14 страни са разкрили свои офиси у нас през 2020 година
Заплащането у нас изпреварва това в Германия и Англия
Близо 50 000 души работят в ИТ сектора у нас. В идващите години ще са нужни най-малко още над 30 000 нови фрагменти в идващите години. Само през предходната година са наети 5000 експерти.
Заплащането на софтуерните експерти в България по отношение на стандарта на живота, продължава да изпреварва това в Германия и Англия, настояват от БАСКОМ.
Кадри от Украйна, Русия и Беларус избират да работят у нас, в сравнение с в Полша или в Германия. България обаче би трябвало за облекчи спънките пред тези експерти свързани с издаването на синя карта и статута на техните фамилии. Практиката демонстрира, че те се заселват най-вече в изоставени села, като по този метод подкрепят локалната стопанска система в обезлюдяващи се райони.
Наблюдава се нежна резистентност на наклонността новонаетите в софтуерните компании да са българи завърнали се от чужбина, като в някои компании те доближават 13% от общия брой чиновници, показаха от БАСКОМ.
Дори и в години на рецесия, локдауни, банкрути и покачваща се инфлация, междинните хонорари в бранша не престават да порастват, похвалиха се от БАСКОМ.
Средната работна заплата на един експерт в сектора през предходната година е била 58 284 лева или 4857 лева брутна месечна заплата. Това е над 3 пъти по-високо от междинната за страната.
Секторът обаче не утвърждава повдигането на оптималния застрахователен приход, тъй като го счита рисков за развиването на бранша. В Бюджет 2022 е заложено повдигането на оптималния застрахователен приход от 3000 лева на 3400 лева, като по този метод се удря най-вече ИТ бранша, до момента в който болшинството българи са обезпечавани на минималната работна заплата като се изключи държавната и общинска администрация.
Светло бъдеще
Засега най-малко се обрисува ярко бъдеще пред промишлеността. Причината - към този момент съвсем няма промишленост или бранш от публичния живот, които да не зависят от софтуерни решения.
В идващите 20 години, всяка специалност - без значение в кой бранш е тя ще изисква креативност и софтуерни умения.
Председателят на Управителния съвет на БАСКОМ Доброслав Димитров чака позитивните трендове за развиване да продължат и ИТ бранша като принос в стопанската система скоро да задмине земеделието и туризма.
Една от задачите на Министерството на нововъведенията и растежа ще е да подкрепя развиването на софтуерни експерти, сподели министърът на нововъведенията Даниел Лорер. Той прикани бранша да залее ведомството му с пилотни планове и настоя за постоянен разговор с сектора.
" Единият от методите, който виждаме дълготрайно, е да имаме Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката (МОН), с цел да можем да служим като проводник на това, което е належащо към бизнеса по доста по-активен метод ", изясни Лорер. Той добави, че ще спомага и за привличане на фрагменти от други страни, като за образец даде Украйна и Грузия.
Държавата ще влага над 400 млн. лева
През идващите години страната ще влага в ИКТ бранша у нас над 400 млн. лева под най-различни и нови форми за цифровизация и рационализация, сподели министърът на нововъведенията.
" По Плана за възобновяване и резистентност е планувано съществено финансиране за цифровата стопанска система, част от тях са 146 млн. лева за дялови вложения, нещо, което го нямаше през последните години, само че още веднъж ще започва ", даде обещание Лорер.
Той уточни, че за софтуерна рационализация на фирмите, обвързвана с хардуерно съоръжение и софтуерно застраховане към него, са планувани още към 260 млн. лева
Няма друга промишленост у нас, която за миналите години да се е развила толкоз бурно. Ако през 2005 година оборотът на бранша е бил едвам 258 млн. лева, а делът на промишлеността едвам 0.57% от брутният вътрешен артикул (БВП), през днешния ден приходите доближават над 5.475 милиарда лв. за 2021 година, което е 4.3 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Основен принос за растежа имат фирмите, които работят за външни пазара - 80% от приходите са от експорт, който доближава 3.8 милиарда лева На пазара в България работят 60 световни софтуерни компании, а бизнесмени от повече от 20 националности от целия свят не престават да отварят нови компании R&D центрове и back офиси. Над 70 нови софтуерни компании от 14 страни са разкрили свои офиси у нас през 2020 година
Заплащането у нас изпреварва това в Германия и Англия
Близо 50 000 души работят в ИТ сектора у нас. В идващите години ще са нужни най-малко още над 30 000 нови фрагменти в идващите години. Само през предходната година са наети 5000 експерти.
Заплащането на софтуерните експерти в България по отношение на стандарта на живота, продължава да изпреварва това в Германия и Англия, настояват от БАСКОМ.
Кадри от Украйна, Русия и Беларус избират да работят у нас, в сравнение с в Полша или в Германия. България обаче би трябвало за облекчи спънките пред тези експерти свързани с издаването на синя карта и статута на техните фамилии. Практиката демонстрира, че те се заселват най-вече в изоставени села, като по този метод подкрепят локалната стопанска система в обезлюдяващи се райони.
Наблюдава се нежна резистентност на наклонността новонаетите в софтуерните компании да са българи завърнали се от чужбина, като в някои компании те доближават 13% от общия брой чиновници, показаха от БАСКОМ.
Дори и в години на рецесия, локдауни, банкрути и покачваща се инфлация, междинните хонорари в бранша не престават да порастват, похвалиха се от БАСКОМ.
Средната работна заплата на един експерт в сектора през предходната година е била 58 284 лева или 4857 лева брутна месечна заплата. Това е над 3 пъти по-високо от междинната за страната.
Секторът обаче не утвърждава повдигането на оптималния застрахователен приход, тъй като го счита рисков за развиването на бранша. В Бюджет 2022 е заложено повдигането на оптималния застрахователен приход от 3000 лева на 3400 лева, като по този метод се удря най-вече ИТ бранша, до момента в който болшинството българи са обезпечавани на минималната работна заплата като се изключи държавната и общинска администрация.
Светло бъдеще
Засега най-малко се обрисува ярко бъдеще пред промишлеността. Причината - към този момент съвсем няма промишленост или бранш от публичния живот, които да не зависят от софтуерни решения.
В идващите 20 години, всяка специалност - без значение в кой бранш е тя ще изисква креативност и софтуерни умения.
Председателят на Управителния съвет на БАСКОМ Доброслав Димитров чака позитивните трендове за развиване да продължат и ИТ бранша като принос в стопанската система скоро да задмине земеделието и туризма.
Една от задачите на Министерството на нововъведенията и растежа ще е да подкрепя развиването на софтуерни експерти, сподели министърът на нововъведенията Даниел Лорер. Той прикани бранша да залее ведомството му с пилотни планове и настоя за постоянен разговор с сектора.
" Единият от методите, който виждаме дълготрайно, е да имаме Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката (МОН), с цел да можем да служим като проводник на това, което е належащо към бизнеса по доста по-активен метод ", изясни Лорер. Той добави, че ще спомага и за привличане на фрагменти от други страни, като за образец даде Украйна и Грузия.
Държавата ще влага над 400 млн. лева
През идващите години страната ще влага в ИКТ бранша у нас над 400 млн. лева под най-различни и нови форми за цифровизация и рационализация, сподели министърът на нововъведенията.
" По Плана за възобновяване и резистентност е планувано съществено финансиране за цифровата стопанска система, част от тях са 146 млн. лева за дялови вложения, нещо, което го нямаше през последните години, само че още веднъж ще започва ", даде обещание Лорер.
Той уточни, че за софтуерна рационализация на фирмите, обвързвана с хардуерно съоръжение и софтуерно застраховане към него, са планувани още към 260 млн. лева
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ