Поредицата „Хищникът“ и съществото, на което тя е кръстена, са

...
Поредицата „Хищникът“ и съществото, на което тя е кръстена, са
Коментари Харесай

„Хищникът“ пропуска целта си... отново

Поредицата „ Хищникът “ и съществото, на което тя е кръстена, са в парадоксално несъгласие между тях от години насам. Извънземното творение е непогрешим ловджия, който постоянно улавя задачата си. Поредицата въплъщава таман противоположното.

Самото ѝ битие до наши дни все по този начин се дължи значително на критическия и комерсиален триумф на истинския първи филм от 1987 година с Арнолд Шварценегер в основната роля. Но поради фрапантното намаляване в художествените качества на последвалите продължения, през днешния ден поредицата „ Хищникът “ наподобява като резултат от инцидентен успешен изстрел в тъмното – а не като серия от сполучливо изумени цели на страховитото създание.

Надеждите на почитателите закономерно бяха разпалени при новината, че Шейн Блек, сценаристът и основател на истинския филм, както и на не по-малко паметния шлагер „ Смъртоносно оръжие “, ще рестартира поредицата с нов план, също озаглавен „ Хищникът “. Е, очакванията и този път се оказаха напразни.

Лентата съставлява същинска жанрова неразбория, с прекомерно праволинейна история и доста малко акцент върху поддържащите персонажи, които в действителност са една от най-силните черти на кино лентата. Вместо тях, режисьорът и сценарист Блек трансформира дребния наследник на основния воин в ключ към битката с Хищниците, с което демонстрира, че явно е не запомнил какво трансформира „ Хищникът “ от 1987 година в шлагер.

Култовата лента с Арнолд Шварценегер не е разновидност на „ Е. Т. “ или „ Близки срещи от третия тип “, в които надарени и интелигентни деца са фокуса на действието и израстването им е водещ претекст. Напротив, в „ Хищникът “ си дават среща експлодиралите през 80-те години жанрове на екшъна и научната фантастика, без никакъв детски или наставнически детайл.

Лентата е истински тестостеронен фест, с повече мускулести мъже от съревнование по културизъм и с повече паметни изречения, разменени сред тях, от комедийно театрално зрелище. В „ Хищникът “ от 2018 година Блек е запазил само непрекъснатата замяна на остроумия сред персонажите. На фона на занимателния им, безсрамен разговор, още по-нелеп наподобява така и така клишираният сюжетен претекст за взаимоотношенията сред татко и наследник, който сценаристът извежда като основен.

Бащата в тази ситуация се играе от артиста Бойд Холбрук, изгряваща звезда от няколко години насам, който прикова вниманието на мнозина преди година и половина с ефикасното си преобразяване като антагонист в номинирания за „ Оскар “ за сюжет филм „ Логан: Върколакът “. Холбрук безспорно е кадърен артист и има разпознаваемо лично лъчение...

...но това лъчение никога не е на типичен екшън воин. С растеж под 180 сантиметра, слабовата фигура, изпито лице и леко притворени очи, Холбрук наподобява точно като провокиращ, съобразителен и образован изверг в екшън филм, какъвто бе и в „ Логан: Върколакът “ – а не като готиният протагонист, с който феновете следва да се разпознават във филм като „ Хищникът “.

Докато дели екрана с сътрудниците си по оръжие, всеки от които има изключително живописен психологичен проблем, Холбрук е изцяло търпим в потенциала на основен воин. В компанията на комичните си приятели, той наподобява и звучи като трезво разумен водач и аудиторията го приема като подобен.

Но сега, в който фокусът на повествованието се мести върху сина му и техните взаимоотношения, героят на Холбрук изпада в редица клишета и излиза от тях единствено с няколко тотално неуместни за 21-ви век смешки, отправени към дребното момче по отношение на многото убийства на екрана. Още по-нелепа е обстановката, когато протагонистът дели екрана с Хищник – даже Оливия Мун е по-висока и наподобява по-равностоен екранен сътрудник на именитото извънземно създание.

Героинята на Мун също няма кой знае какъв брой по-ясна посока на развиване и наподобява сложена на екрана с едничката цел да има измежду екшън героите по-образован персонаж, който да рецитира нужната научна експозиция в избрани моменти от действието. Както към този момент бе казано, компанията от леко налудничави приятели по оръжие е единственият детайл от кино лентата, осъществен с цялостен триумф.

С неизменима невъзмутима усмивка и пулсиращи мускули,

Треванте Роудс наподобява като по-адекватен избор за основен воин от Бойд Холбрук. Кийгън Майкъл-Кей не стопира да ръси смешки в типичния си жанр, подкрепян от изненадващо колоритния Томас Джейн. Алфи Алън и Аугусто Агилера също са сложени в идеални за тях функции и сполучливо способстват за разнообразието от ярки персони на екрана.

Сценарият е и най-благосклонен към тези артисти и им дава най-вече и най-забавен материал, с който да работят. Именно поради това „ Хищникът “ действа най-добре като комедия на Шейн Блек – само че не е такава, а следващо попълнение към поредност с над 30-годишна история. Като такова, филмът следва да комбинира екшън, научна фантастика и хорър,

само че се проваля с гръм и тропот в опита си да балансира тези жанрове.

„ Хищникът “ демонстрира за следващ път, че при всичките си дефекти като трагичен артист, Арнолд Шварценегер е несравним екранен реализатор, кадърен да основава кино екшън магия както никой различен, и всички опити да се повторят триумфите му са обречени на неуспех.

За почитателите на Шейн Блек пък остава вярата, че идващият план на именития сценарист ще го върне към висотите на предходния му и надалеч по-високо оценен филм „ Любезните пичове “.

Instagram.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР