Байдън развали това, което Блинкен по чудо не успя да направи
Пореден скандал сред Вашингтон и Пекин: Джо Байдън назова китайския водач деспот, а китайското външно министерство упрекна американците, че търсят аргументи за спор с Китай. Междувременно даже предния ден изглеждаше, че визитата на американския държавен секретар в Китай е завършило относително сполучливо и страните са избрали неприятен мир вместо добра свада. Какво стана?
„ Силно спорни прояви на външната политика на Съединени американски щати, които приказват за огромен детайл на непредсказуемост. “ Така представителят на Кремъл Дмитрий Песков разяснява следващия скандал сред Вашингтон и Пекин. От една страна, той е просто следващият, елементарен, имало е стотици такива, ще последват стотици. От друга страна, и в действителност много ненадейно, се появи като че ли изведнъж.
Факт е, че президентът Джо Байдън назова ръководителя Си Цзинпин деспот. Това се случи в Калифорния на събитие за набиране на средства в интерес на предизборната му акция и става дума за китайски метеорологичен балон, който американците смъкнаха в небето си при започване на февруари. Според Байдън президентът Си може да не е знаел, че тази сонда е нарушила въздушното пространство на Съединени американски щати, тъй че всичко, което се е случило, е случай. Ама по какъв начин изрази тази концепция!
„ Голямо оскърбление е за диктаторите, когато не знаят какво се случва. Не трябваше да се случва там. Сондата очевидно се беше отклонила от курса ”, съобщи Байдън.
Тоест той освен го назова деспот, само че и го упрекна в непросветеност. Въпреки обстоятелството, че той като че ли се опитваше да отстрани спора от историята със сондата.
Китайското външно министерство назова тези думи безотговорни, провокативни и противоречащи на дипломатическия етикет. Можеха да се изразят по-грубо - в този момент умеят да са твърди, само че е допустимо да са онемели. Защото и те не го чакаха.
Тези събития бяха предшествани от посещаване в КНР на ръководителя на Държавния департамент Антъни Блинкен, което мина учудващо безпрепятствено – без забавни вести, само че и без обществени разправии. Държавният секретар даже беше признат персонално от президента Си, което в началото не беше включено в програмата на визитата: китайците чакаха някаква гнусота от Блинкен.
Проблемът даже не е в комплицираните връзки сред Съединени американски щати и Китай, които се трансфораха в съществени противници. Проблемът е персонално в Блинкен - идеологически и догматичен теоретик, за който е по-добре да остане в академична среда и да не се занимава с практическа политика.
Той персонално провали срещата на високо ниво САЩ-Китай – първата след промяната на властта в Съединени американски щати, която се организира в Аляска. Тя трябваше да постави завършек на комерсиалната война, която Доналд Тръмп отприщи и Байдън подлага на критика. Но преди този момент Блинкен реши да изнесе на гостите лекция за правата на индивида - и връзките с Китай се втурнаха надолу, макар че изглеждаше, че няма накъде повече да паднат.
Да, двете сили имат съществени несъгласия. Да, ерата на Тръмп сътвори инерцията на спора. Но би трябвало да се разбере, че Байдън и Си са остарели познати, които преди са имали страхотни персонални връзки. Тръмп като цяло обвиняваше своя върл зложелател, че работи за КНР и има материални ползи към развиването на връзките с Китай.
Накратко, китайците се надяваха на Байдън, само че Блинкен скапе всичко, а по-късно още веднъж и още веднъж.
Китайската страна се разгорещи, като изиска две елементарни неща от неуморния държавен секретар - да резервира поверителността на договарянията и да не разяснява вътрешната политика на КНР с поучителен звук, а най-добре и въобще да не я разяснява. Може би Блинкен и да се е борил със свадливия си темперамент, само че несполучливо - понякога изстрелваше нещо неуместно. Така продължи две години.
Посещението на Блинкен в Пекин беше планувано за февруари и се смяташе за късмет рестартиране, най-малко формалните лица в Съединени американски щати очевидно се опитваха да не утежняват обстановката в китайско направление. Но тогава гореспоменатият метеорологичен балон влетя във въздушното пространство и опозицията избухна по тематиката за безсилието и безхаберието на президента, който не може да направи нищо с шпионската сонда на стратегически съперник.
Визитата на държавния секретар беше отсрочена с четири месеца, през които целият свят наблюдаваше укрепването на връзките сред Китай и Русия. И когато това се случи, очакваше се, че държавният секретар още веднъж няма да се сдържи, устройвайки някаква русофобска нервност с лекция на китайците на тематика „ с кого не би трябвало да се другарства “. Но той се сдържа. Си го одобри. Посещението мина в естествен работен режим и във очевидно доброжелателна атмосфера.
Републиканците, несъмнено, започнаха да настояват, че Блинкен, както нормално, се е провалил. Но това е обикновено за опозицията, още повече, че рецензията им се базира на безгръбначността на пратеника. Тоест, републиканците биха предпочели Блинкен да бъде повече Блинкен, в сравнение с нормално е Блинкен, и да заплашва Китай с ужасни санкции за Тайван или нещо сходно. Но от позиция на външен наблюдаващ (не безусловно китаец), държавният секретар направи огромна крачка напред и съумя да се издигне над себе си.
И тогава Байдън отиде в Калифорния, с цел да се срещне със спонсори и прецака всичко.
Разбира се, в има място за разнообразни тълкования, в това число теории на конспирацията и нормалната работна обстановка. Блинкен можеше да донесе на Байдън поверително предложение от Си, а говоренето за „ диктатори “ е един тип форма на отменяне.
Трябва да се означи, че на фона на абсурда китайското външно министерство също изрази „ мощен митинг “ против американския законопроект за повишение на конкурентоспособността на Съединени американски щати в борба с Китай в техническата област, или, с други думи, за провежда фабрики за произвеждане на полупроводници в Америка. Според китайската страна документът е цялостен с клишета от ерата на Студената война, не регистрира обстоятелствата, преувеличава и „ предизвиква началото на тактика за конкуренция с Китай “.
Може би настояването на Си да е било за този съответен документ. Или може би не. Всичко е допустимо.
Ако помислим, може би си имаме работа с елементарен " байдънизъм ", когато самият президент на Съединените щати не схваща какво споделя и най-важното за какво го споделя. И тогава абсурдът би трябвало да се изясни не от политическа, а от здравна позиция. Вижте, събития без непоколебим протокол, където можете да се отдадете на дълги полемики, към този момент са противопоказни за президента Байдън.
Положението не се трансформира, а " пренастройването на връзките сред Съединени американски щати и Китай " остава фантазията на някои американски и китайски оптимисти, заинтригувани от взаимен бизнес. Това, което направиха Ричард Никсън и Мао Цзедун, като откриха общ език против ползите на Съюз на съветските социалистически републики, Си и Байдън няма да го създадат.
На първия не му би трябвало. Вторият е физически некадърен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Силно спорни прояви на външната политика на Съединени американски щати, които приказват за огромен детайл на непредсказуемост. “ Така представителят на Кремъл Дмитрий Песков разяснява следващия скандал сред Вашингтон и Пекин. От една страна, той е просто следващият, елементарен, имало е стотици такива, ще последват стотици. От друга страна, и в действителност много ненадейно, се появи като че ли изведнъж.
Факт е, че президентът Джо Байдън назова ръководителя Си Цзинпин деспот. Това се случи в Калифорния на събитие за набиране на средства в интерес на предизборната му акция и става дума за китайски метеорологичен балон, който американците смъкнаха в небето си при започване на февруари. Според Байдън президентът Си може да не е знаел, че тази сонда е нарушила въздушното пространство на Съединени американски щати, тъй че всичко, което се е случило, е случай. Ама по какъв начин изрази тази концепция!
„ Голямо оскърбление е за диктаторите, когато не знаят какво се случва. Не трябваше да се случва там. Сондата очевидно се беше отклонила от курса ”, съобщи Байдън.
Тоест той освен го назова деспот, само че и го упрекна в непросветеност. Въпреки обстоятелството, че той като че ли се опитваше да отстрани спора от историята със сондата.
Китайското външно министерство назова тези думи безотговорни, провокативни и противоречащи на дипломатическия етикет. Можеха да се изразят по-грубо - в този момент умеят да са твърди, само че е допустимо да са онемели. Защото и те не го чакаха.
Тези събития бяха предшествани от посещаване в КНР на ръководителя на Държавния департамент Антъни Блинкен, което мина учудващо безпрепятствено – без забавни вести, само че и без обществени разправии. Държавният секретар даже беше признат персонално от президента Си, което в началото не беше включено в програмата на визитата: китайците чакаха някаква гнусота от Блинкен.
Проблемът даже не е в комплицираните връзки сред Съединени американски щати и Китай, които се трансфораха в съществени противници. Проблемът е персонално в Блинкен - идеологически и догматичен теоретик, за който е по-добре да остане в академична среда и да не се занимава с практическа политика.
Той персонално провали срещата на високо ниво САЩ-Китай – първата след промяната на властта в Съединени американски щати, която се организира в Аляска. Тя трябваше да постави завършек на комерсиалната война, която Доналд Тръмп отприщи и Байдън подлага на критика. Но преди този момент Блинкен реши да изнесе на гостите лекция за правата на индивида - и връзките с Китай се втурнаха надолу, макар че изглеждаше, че няма накъде повече да паднат.
Да, двете сили имат съществени несъгласия. Да, ерата на Тръмп сътвори инерцията на спора. Но би трябвало да се разбере, че Байдън и Си са остарели познати, които преди са имали страхотни персонални връзки. Тръмп като цяло обвиняваше своя върл зложелател, че работи за КНР и има материални ползи към развиването на връзките с Китай.
Накратко, китайците се надяваха на Байдън, само че Блинкен скапе всичко, а по-късно още веднъж и още веднъж.
Китайската страна се разгорещи, като изиска две елементарни неща от неуморния държавен секретар - да резервира поверителността на договарянията и да не разяснява вътрешната политика на КНР с поучителен звук, а най-добре и въобще да не я разяснява. Може би Блинкен и да се е борил със свадливия си темперамент, само че несполучливо - понякога изстрелваше нещо неуместно. Така продължи две години.
Посещението на Блинкен в Пекин беше планувано за февруари и се смяташе за късмет рестартиране, най-малко формалните лица в Съединени американски щати очевидно се опитваха да не утежняват обстановката в китайско направление. Но тогава гореспоменатият метеорологичен балон влетя във въздушното пространство и опозицията избухна по тематиката за безсилието и безхаберието на президента, който не може да направи нищо с шпионската сонда на стратегически съперник.
Визитата на държавния секретар беше отсрочена с четири месеца, през които целият свят наблюдаваше укрепването на връзките сред Китай и Русия. И когато това се случи, очакваше се, че държавният секретар още веднъж няма да се сдържи, устройвайки някаква русофобска нервност с лекция на китайците на тематика „ с кого не би трябвало да се другарства “. Но той се сдържа. Си го одобри. Посещението мина в естествен работен режим и във очевидно доброжелателна атмосфера.
Републиканците, несъмнено, започнаха да настояват, че Блинкен, както нормално, се е провалил. Но това е обикновено за опозицията, още повече, че рецензията им се базира на безгръбначността на пратеника. Тоест, републиканците биха предпочели Блинкен да бъде повече Блинкен, в сравнение с нормално е Блинкен, и да заплашва Китай с ужасни санкции за Тайван или нещо сходно. Но от позиция на външен наблюдаващ (не безусловно китаец), държавният секретар направи огромна крачка напред и съумя да се издигне над себе си.
И тогава Байдън отиде в Калифорния, с цел да се срещне със спонсори и прецака всичко.
Разбира се, в има място за разнообразни тълкования, в това число теории на конспирацията и нормалната работна обстановка. Блинкен можеше да донесе на Байдън поверително предложение от Си, а говоренето за „ диктатори “ е един тип форма на отменяне.
Трябва да се означи, че на фона на абсурда китайското външно министерство също изрази „ мощен митинг “ против американския законопроект за повишение на конкурентоспособността на Съединени американски щати в борба с Китай в техническата област, или, с други думи, за провежда фабрики за произвеждане на полупроводници в Америка. Според китайската страна документът е цялостен с клишета от ерата на Студената война, не регистрира обстоятелствата, преувеличава и „ предизвиква началото на тактика за конкуренция с Китай “.
Може би настояването на Си да е било за този съответен документ. Или може би не. Всичко е допустимо.
Ако помислим, може би си имаме работа с елементарен " байдънизъм ", когато самият президент на Съединените щати не схваща какво споделя и най-важното за какво го споделя. И тогава абсурдът би трябвало да се изясни не от политическа, а от здравна позиция. Вижте, събития без непоколебим протокол, където можете да се отдадете на дълги полемики, към този момент са противопоказни за президента Байдън.
Положението не се трансформира, а " пренастройването на връзките сред Съединени американски щати и Китай " остава фантазията на някои американски и китайски оптимисти, заинтригувани от взаимен бизнес. Това, което направиха Ричард Никсън и Мао Цзедун, като откриха общ език против ползите на Съюз на съветските социалистически републики, Си и Байдън няма да го създадат.
На първия не му би трябвало. Вторият е физически некадърен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ