Финансовото министерство прави трети опит за ремонт на банковата несъстоятелност
Пореден опит за насилствен ремонт на Закона за банковата несъстоятелностот прави финансовото министерство в отговор на неоправдателните решения против България на съда в Страсбург по въпросите „ Международна банка за търговия и развиване “ и “Корпоративна комерсиална банка ”. Промените са част от оповестен за публични съвещания план за промени и допълнения на Закона за възобновяване и преструктуриране на кредитни институции и капиталови медиатори. Корекциите в режима на банковата неплатежоспособност са наложителни поради признатата преди две години Пътна карта за осъществяване на неоправдателните решения, постановени против Република България от Европейския съд по правата на индивида.
В решението на Европейски съд по правата на човека е открита нуждата от промени, с които да бъде уголемен кръгът на лицата с право да вземат участие в производството в производството по разглеждане на искане на Българска народна банка за лишаване на банков лиценз, както и да апелират решението на съда за разкриване на произвеждане по банкова неплатежоспособност. Този кръг в този момент включва квесторите, краткотрайните синдици и акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, само че не и изпълнителните й шефове.
При сегашната уредба, българският съд отхвърли последно тази опция след банкрута на КТБ през 2014 година, лишавайки от присъединяване в правосъдните производства, както изпълнителните й шефове, по този начин и мажоритарният й притежател „ Бромак “. Мотивът беше, че единствено назначените след слагането на банката под специфичен контрол квестори могат да я съставляват по делото за лиценза, чието лишаване е причина за започване на производството по неплатежоспособност. Преди това България беше наказана за същото и по делото на „ Международна банка за търговия и развиване “.
Позовавайки се на решението на съда в Страсбург, Върховен административен съд анулира влезлите в действие преди 8 години избрания по жалбите на изпълнителните шефове на КТБ против решението на централната банка, с които те бяха оставени без разглеждане. Така те ще бъдат прегледани още веднъж от първоинстанционен състав, само че даже това да стане при съществуването на новите правила, резултатът си остава същият, тъй като те няма по какъв начин да бъдат приложени със задна дата.
“С изменението на ЗБН се цели осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ МБТР против България “ и гарантиране правото на отбрана в произвеждане по неплатежоспособност, като се планува, че банката се съставлява по делото от лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Българска народна банка за лишаване на лиценза ѝ за осъществяване на банкова активност или преди назначението на квестори. За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на 100 от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на настояването на Българска народна банка, е планувана нормативна опция да апелират решението на съда за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. Уредено е и призоваването на тези лица за делото, както и обвързване на съда да им изпрати дубликат от решението за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност “, стимулират се вносителите.
Същевременно се анулират като неприсъщи и необезпечени пълномощията на министъра на финансите да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика, когато последният не извършва отговорностите си или с дейностите си заплашва ползите на кредиторите. Мотивът е, че за това не е очакван ред, а единственият документ, от който министърът се осведоми за активността на синдика, е месечният му доклад.
Описаното пълномощие на финансовия министър е оценено като конюнктурно и несъответстващо на логиката на цялостната уредба на банковата неплатежоспособност.
Оценени са и изгодите, и вредите от препоръчаните промени. Първата категория включва вземане предвид на националната нормативна рамка в региона на банковата неплатежоспособност с решението на Европейски съд по правата на човека, като по този метод ще бъде обезпечено правото на отбрана на банка в произвеждане по неплатежоспособност и ще бъде нараснало доверието към институционалния ред в страната. По отношение на кредитните институции не са разпознати негативни въздействия, само че такива ще търпят гаранционния фонд и останалите кредитори на банка в неплатежоспособност.
“Разширяването на кръга на лицата, които имат право да встъпят в производството и да апелират решението на съда за разкриване на производството по неплатежоспособност значи по-ниско равнище на сигурност по отношение на избраната от съда по неплатежоспособност дата на несъстоятелност на банката, която е от голяма важност за отменителните искове по член 60 от ЗБН ”, се споделя в оценката на въздействието на проектозакона.
Същевременно анализът сочи, че препоръчаните промени няма да се отразят зле на бизнеса, защото не завишават административна тежест за заинтригуваните страни, не постановат други ограничения и не пораждат спомагателни задължения за органите и структурите, участващи в процесите. Не се вкарват и административни наказания и такси, не се засягат съществуващи режими и услуги, нито се вкарват нови такива. Не се основават и нови регистри, нито се визира активността на съществуващите.
В решението на Европейски съд по правата на човека е открита нуждата от промени, с които да бъде уголемен кръгът на лицата с право да вземат участие в производството в производството по разглеждане на искане на Българска народна банка за лишаване на банков лиценз, както и да апелират решението на съда за разкриване на произвеждане по банкова неплатежоспособност. Този кръг в този момент включва квесторите, краткотрайните синдици и акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, само че не и изпълнителните й шефове.
При сегашната уредба, българският съд отхвърли последно тази опция след банкрута на КТБ през 2014 година, лишавайки от присъединяване в правосъдните производства, както изпълнителните й шефове, по този начин и мажоритарният й притежател „ Бромак “. Мотивът беше, че единствено назначените след слагането на банката под специфичен контрол квестори могат да я съставляват по делото за лиценза, чието лишаване е причина за започване на производството по неплатежоспособност. Преди това България беше наказана за същото и по делото на „ Международна банка за търговия и развиване “.
Позовавайки се на решението на съда в Страсбург, Върховен административен съд анулира влезлите в действие преди 8 години избрания по жалбите на изпълнителните шефове на КТБ против решението на централната банка, с които те бяха оставени без разглеждане. Така те ще бъдат прегледани още веднъж от първоинстанционен състав, само че даже това да стане при съществуването на новите правила, резултатът си остава същият, тъй като те няма по какъв начин да бъдат приложени със задна дата.
“С изменението на ЗБН се цели осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ МБТР против България “ и гарантиране правото на отбрана в произвеждане по неплатежоспособност, като се планува, че банката се съставлява по делото от лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Българска народна банка за лишаване на лиценза ѝ за осъществяване на банкова активност или преди назначението на квестори. За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на 100 от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на настояването на Българска народна банка, е планувана нормативна опция да апелират решението на съда за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. Уредено е и призоваването на тези лица за делото, както и обвързване на съда да им изпрати дубликат от решението за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност “, стимулират се вносителите.
Същевременно се анулират като неприсъщи и необезпечени пълномощията на министъра на финансите да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика, когато последният не извършва отговорностите си или с дейностите си заплашва ползите на кредиторите. Мотивът е, че за това не е очакван ред, а единственият документ, от който министърът се осведоми за активността на синдика, е месечният му доклад.
Описаното пълномощие на финансовия министър е оценено като конюнктурно и несъответстващо на логиката на цялостната уредба на банковата неплатежоспособност.
Оценени са и изгодите, и вредите от препоръчаните промени. Първата категория включва вземане предвид на националната нормативна рамка в региона на банковата неплатежоспособност с решението на Европейски съд по правата на човека, като по този метод ще бъде обезпечено правото на отбрана на банка в произвеждане по неплатежоспособност и ще бъде нараснало доверието към институционалния ред в страната. По отношение на кредитните институции не са разпознати негативни въздействия, само че такива ще търпят гаранционния фонд и останалите кредитори на банка в неплатежоспособност.
“Разширяването на кръга на лицата, които имат право да встъпят в производството и да апелират решението на съда за разкриване на производството по неплатежоспособност значи по-ниско равнище на сигурност по отношение на избраната от съда по неплатежоспособност дата на несъстоятелност на банката, която е от голяма важност за отменителните искове по член 60 от ЗБН ”, се споделя в оценката на въздействието на проектозакона.
Същевременно анализът сочи, че препоръчаните промени няма да се отразят зле на бизнеса, защото не завишават административна тежест за заинтригуваните страни, не постановат други ограничения и не пораждат спомагателни задължения за органите и структурите, участващи в процесите. Не се вкарват и административни наказания и такси, не се засягат съществуващи режими и услуги, нито се вкарват нови такива. Не се основават и нови регистри, нито се визира активността на съществуващите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ